Mакедония ще обсъди промяна на името си в усилие да деблокира гръцкото противопоставяне на членството в НАТО. Това заяви в интервю за "Файненшъл таймс“ македонският външен министър Никола Димитров. По думите му членството в алианса ще помогне за успокояване на по-широкия балкански регион след месеци на политическо напрежение. "Ще поискам от Гърция да помисли какъв съсед иска – дали иска стабилна, приятелска страна, която предлага надежда за демокрация и справедливост“, каза македонският министър в интервюто. Според министър Димитров каквото и ново име да се предложи на страната му, то ще трябва да бъде гласувано на референдум, а преди това ще се търси партиен консенсус. По-късно обаче от македонското външно министерство уточниха, че става въпрос за използването на "временно" име, което да се използва, докато се реши въпросът. В понеделник новият македонски премиер Зоран Заев и Димитров са на посещение в Брюксел, където се очаква да разговарят с представители на Европейската комисия и НАТО. Управляващият в Скопие Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на Заев вече е допускал възможността Македония да приеме ново име, за да стане част от НАТО. Кабинетът в Атина приветства решението на Скопие и съзира "основание за повече оптимизъм", че спорът за името с Гърция може да се реши, но отказа да се ангажира с прогнози колко време ще е необходимо за компромис, пише "Файненшъл таймс", цитирайки източник в правителството на Алексис Ципрас. София от своя страна постави условия на Скопие да бъде подписан договор за добросъседство, който да изчисти спорните въпроси, в това число и за общата история. По информация на Mediapool до края на юни се очаква посещение на Заев и в София. ЕК очаква спешни реформи в Македония На този фон еврокомисарят по политиката на съседство и преговорите за разширяване на ЕС Йоханес Хан отчете напредък на страните от Западните Балкани по пътя им към присъединяване към Общността. По думите му Македония най-после е преодоляла трудностите. Сега се надяваме страната да се върне към обичайното политическо всекидневие, трябва да се приложат спешните реформи, посочи еврокомисарят, цитиран от БТА. В отговор на въпрос той уточни, че изборите и съставянето на правителство в Скопие само по себе си не са достатъчно условие ЕК да препоръча начало на преговорите за присъединяване. Хан изрази надежда спорът около името на държавата да намери решение, което да позволи преговорите да започнат. Очаква се движение по спорните въпроси между София и Скопие Той коментира и договора за добросъседство между България и Македония, като посочи че има много добри междуличностни отношения между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев и изрази надежда това да даде резултат. България от години настоява да бъде подписан договор за добросъседство, но все още има неизчистени въпроси. България дълго време подкрепяше безрезервно евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на първия кабинет "Борисов" стана една от страните, които отказаха определянето на дата за начало на преговори с ЕС. Идеята на България е договорът за добросъседство да стъпи на съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски. В декларацията Скопие декларира, че няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България. "Надявам се държавите от ЕС да са разбрали, че отлагането на началото на преговорите (със Скопие) доведе до последните събития в Македония, надявам се това да промени мисленето на европейците“, коментира Хан. В интерес на съседите е държавата да се присъедини към ЕС, само така в региона може да се постигне траен мир, добави той. Попитан дали ЕК не е променила мнението си, че в този мандат (до 2019 г.) ЕС няма да се разширява, Хан поясни, че това намерение е било свързано с невъзможността преговорите за присъединяване да завършат в близките години. Това е технически въпрос, свързан с продължителността на процеса, добави той.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010