Износът на стоки и услуги е основната причина за отчетения икономически растеж от 3.5% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Ръстът спрямо предходното тримесечие е 0.9 на сто. Това показват сезонно изгладените предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Те са завишени с 0.1 процентни пункта спрямо първоначално обявените. Неотдавна финансовият министър Владислав Горанов обяви, че е възможно кабинетът да повиши прогнозата за ръста на икономиката през тази година на 3.9 %, но това ще зависи от показателите през второто тримесечие на годината. Премиерът Бойко Борисов пък беше още по-смел в прогнозите си и в началото на май изрази убеденост, че следващата година България може да постигне икономически растеж от 4.5 – 6%. Значително по-консервативни са оценките на Европейската комисия и Международния валутен фонд за страната ни. Двете международни институции ревизираха прогнозите си за България и повишиха очакванията за икономически растеж на 2.9 на сто от БВП през тази година. Външната търговия и вътрешното потребление са основните двигатели за икономическия растеж през първото тримесечие на годината. Износът се е увеличил с 5.8 на сто, а крайното потребление с 4.3 на сто спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ. За първите три месеца на годината брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на малко над 20 милиарда лева по текущи цени (10.26 млрд. евро). На човек от населението се падат 2826 лв. от стойностния обем на показателя (1445 евро). Така брутният вътрешен продукт на един зает се увеличава с 2.6% в сравнение със същото тримесечие на 2016 г., показват данните на НСИ. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие възлиза на 17.5 млрд. лв. по текущи цени. Секторът на услугите продължава да увеличава дела си в добавената стойност на икономиката и достига ниво от 68.2% при 67.4% в края на март 2016 г. За сметка на това се наблюдава намаление на относителния дял на аграрния сектор с 0.1%, както и на индустриалния – с 0.7 процентни пункта. Индустрията заема 29.3% от икономиката на страната, а селското стопанство – 2.5%. Динамиката на брутната добавена стойност се определя от регистриран растеж в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (4.4%), създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (3%), операции с недвижими имоти (2.5%), добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци (1.4%), сочат данните на НСИ. Външнотърговското салдо на страната е отрицателно за първите три месеца на годината заради по-големия внос на стоки и услуги, който расте със 7.1%, докато увеличението на износа е с 5.8%. За крайното потребление през първото тримесечие се изразходват 85.7% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 16.6% от произведения БВП. Заетите в икономиката на страната са били близо 3.4 млн души през първите три месеца на годината. Увеличават се работещите в аграрния сектор , за сметка на намаляване в сферата на услугите. В индустрията няма промяна спрямо година по-рано, сочат още данните на НСИ. На едно заето лице се падат 5904 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт , като всеки зает създава средно 14.6 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през първото тримесечие на 2017 г. реално се увеличава с 1.9% и с 2% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. Най-високо е равнището на производителността на труда в индустриалния сектор - 5927 лв. брутна добавена стойност средно на един зает, а най-ниска е в селското стопанство – 712 лв. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5268 лв. брутна добавена стойност.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010