Да уеднаквим доходите, пък тогава да мислим за еврото

2 Юни, 2017 - 06:46 - Klassa.bg Rss - всички новини

 На всеки две години Еврокомисията и ЕЦБ проверяват доколко подготвени са онези страни, които желаят да се присъединят към еврозоната. Въпросните страни трябва да изпълняват т.нар. критерии за конвергентност. Тези критерии  гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да застраши самата държава или еврозоната като цяло.
Към днешна дата въпросните критерии не се изпълняват от нито една от седемте страни-кандидатки - България, Румъния, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша и Швеция. Актуалните дискусии сочат обаче, че и някои от страните, което вече членуват в еврозоната, също не изпълняват критериите за конвергентност. Или както призна еврокомисарят по финансите Пиер Московиси: "Проблемът на еврозоната днес се състои в това, че тя не осигурява конвергенцията в страните-членки".
По неговите думи, би трябвало всички страни-членки на ЕС да въведат еврото по възможност най-късно до 2025 година. Това звучи успокоително за страните-кандидатки, защото очакват съвсем конкретни финансови помощи за присъединяването си към еврозоната. Самото присъединяване не се възприема безкритично: в трите югоизточноевропейски държави България, Румъния и Хърватия подкрепата за въвеждането на еврото продължава да спада. Въпреки това целта остава непроменена.
София иска да влезе в „чакалнята” през 2018
„Темата е много важна за нас", каза българската външна министърка Екатерина Захариева. Тя посочва, че България е сред малкото кандидатки за еврозоната, които вече изпълняват критериите за конвергенция. Българското правителство очаква през 2018 страната да влезе в "чакалнята" на еврозоната, т.е. да бъде включена в т.нар. ЕRM-2 (European Exchange Rate Mechanism )
Важно условие за въвеждането на еврото е страната да е престояла поне 2 години в тази чакалня и да е издържала безпроблемно това изпитание. По време на посещението си  в Берлин тези дни, българската външна министърка заяви още, че в този смисъл България ще разчита и на подкрепа от страна на Германия.
Букурещ не бърза
Румъния вече официално се отказа от намерението си да въведе еврото през 2019 година. Премиерът Сорин Гриндяну посочи, че наред с монетарната конвергенция страната би трябвало да постигне и уеднаквяване по отношение на доходите. "Еврото би могло да бъде въведено едва тогава, когато  и доходите в Румъния станат съпоставими с тези в останалите страни-членки на общността", заяви той.
Infografik Karte Eurozone DEU
Карта на еврозоната (в по-тъмен цвят са страните, които още нямат евро)

Професорът по икономика и бивш финансов министър на страната Даниел Даяну вижда обаче и други проблеми освен разликите в заплащането. Пред ДВ той посочи, че значителните разлики в развитието на отделните страни-членки създава рискове за еврозоната. "Съществуващата пропаст между европейския Север и европейския Юг показва необходимостта от спешни реформи", убеден е той. В този смисъл финансовият експерт призова да не се избързва с румънското членство в еврозоната: "По политически и геополитически причини присъединяването ни може да бъде ускорено, но задължително трябва да се отчитат и чисто икономическите фактори", казва Даяну. Според него би било твърде наивно да се смята, че членството в еврозоната ще гарантира икономическото и институционално развитие на страната.
Загреб иска, но не може
Ако зависеше от шефа на хърватската националната банка Борис Вуйчич, страната му бързо би се присъединила към еврозоната. Хърватия, която членува в ЕС от 2013 година, се надяваше до 4-5 години да успее да въведе еврото. Но данните от последния доклад на ЕС за изпълнението на критериите за конвергентност говорят съвсем друго: бюджетният дефицит е над 3% от БВП, а държавният дълг възлиза на близо 80% от БВП. По втория показател максимално допустими са 60 на сто.
Трудно е да се каже кога наистина ще бъдат приети нови държави в еврозоната. Последните кризи обаче показаха на всички участници в този процес - ЕК, ЕЦБ и страните-кандидатки - следното: че докато разликите в икономическото развитие на държавите в сегашната еврозона продължават да създават проблеми, не би могло да се мисли за прием на нови страни. Подобно нещо би било контрапродуктивно – и за едните, и за другите.
 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010