Лидерите на страните членки на ЕС ще настояват Великобритания да предостави право за постоянно пребиваване на граждани на съюза, които са пристигнали в страната преди Брекзит през 2019 г. и които остават там още пет години. Това се казва в проект на план за преговорите за Брекзит, който европейските лидери ще одобрят на срещата си на върха този уикенд в Брюксел, предаде Ройтерс. Планът е изложен в документ от девет страници, видян от Ройтерс. Очаква се съдържанието му да не претърпи значителни промени, преди лидерите на 27-те страни от ЕС да го подпишат по време на обяд в събота. Във Великобритания има 3 милиона граждани на други страни членки на ЕС. Някои държави, като Полша, която има 800 000 граждани във Великобритания, се притесняват, че Тереза Мей може да поиска да договори гаранции, които да важат само за онези европейски граждани, които са пристигнали във Великобритания, преди тя да задейства член 50 от Лисабонския договор миналия март или дори преди референдума за Брекзит миналата година. В проекта на документа, който се очаква да подпишат европейските лидери в събота, се казва, че всеки гражданин на страна членка, живеещ във Великобритания към момента на така наречения Ден на Брекзита (деня, в който страната официално ще напусне ЕС) ще трябва да има право да поиска постоянно пребиваване след "пет години" прекарани там. Други европейски документи показват, че Брюксел иска Великобритания да гарантира също, че тези хора ще могат да доведат и роднините си и че дори след Брекзит ще могат да поискат нови социални помощи, като например евтини жилища. В отговор на призиви от Франция и други страни в проекта се подчертава, че евентуално търговско споразумение с Великобритания, ако в неговия обхват бъде включен секторът на финансовите услуги, ще трябва да изисква британските банки, застрахователни компании и други фирми да се подчиняват на европейските регулации и надзор. Лидерите ще поискат също Великобритания да плати не само десетки милиарди евро, за да покрие финансовите си ангажименти към ЕС, поети преди Брекзита, но и да плаща за покриване на европейските разходи до края на 2020 г., когато изтича 7-годишният европейски бюджетен план, за който Великобритания даде съгласието си през 2014 г. Великобритания обмисля финансови аргументи Британските преговарящи обсъждат активно идеята Великобритания да прави вноски в европейския бюджет до 2020 г., за да получи приемливи условия за преходното споразумение за Брекзита, пише британският в. "Телеграф". Идеята ще изисква смекчаване на британските ограничения относно преговорите, за да се спечели влияние и добра воля в преговорите с ЕС. Британското оттегляне от ЕС ще остави "черна дупка" от 10 милиарда евро в европейските финанси, което притеснява правителствата в цяла Европа - включително това в Берлин, което се опасява, че ще трябва да поеме разликата за недостига. Периодът от датата на Брекзита, която най-вероятно ще е през март 2019 г., до приключването на седемгодишния европейски бюджетен период през 2020 г. може да струват на Великобритания до 17 милиарда евро. Лондон обаче ще предложи да реши краткосрочните бюджетни проблеми на Европа само в замяна на "разумно" предложение на ЕС за споразумение за прехода, което ще е необходимо поне в продължение на две години след влизането в сила на Брекзита през 2019 г. Високопоставен източник от британското правителство е съобщил пред в. "Телеграф", че Великобритания не изключва и някакъв вид "постоянни вноски", в замяна на сключване на споразумение за свободна търговия, чието договаряне и ратифициране вероятно ще отнеме известно време след самия Брекзит. Тези идеи вероятно ще се сблъскат с вътрешна политическа опозиция от твърдолинейни поддръжници на Брекзита. Те обаче отразяват засилващото се признание на британската страна, че парите ще са ключово средство за влияние в предстоящите преговори. Европа също втвърдява позициите си относно Брекзита от миналия месец, когато Тереза Мей задейства чл. 50 от Лисабонския договор. Брюксел поставя като условия за преходно споразумение продължаване на бюджетните плащания, свободното движение на хора и приемането на юрисдикцията на Европейския съд, отбелязва „Телеграф“. Насоките на ЕС за преговорите за Брекзит, които ще бъдат одобрени на съботната среща на европейските лидери, също са по-твърди и включват разширени финансови искания, включително за преки плащания за земеделието. Ключовите финансови услуги ще бъдат включени в евентуално търговско споразумение, само ако Великобритания приеме правилата на Брюксел, включващи "режима на регулаторни и надзорни стандарти", съобщава Телеграф, цитирайки агенция "Блумбърг". Германия, подтиквана от Франция, е начело на поддръжниците на твърдата линия по бюджетните въпроси, които според Европа трябва да се решат задоволително, преди да се започнат търговски преговори, заявява пред изданието Чарлз Грант, директор на проевропейския мозъчен тръст Център за европейска реформа. "Някои високопоставени представители намекват, че няма да направят компромис за 60-те милиарда евро", заяви той. "Но ако британците са готови да направят компромис за парите, те ще открият, че 27-те страни са готови да започнат преговори за споразумение за свободна търговия", уверява той. Финансовият компромис ще покаже на останалите страни от ЕС, че Лондон наистина иска взаимноизгодно споразумение, подчертава Грант. Според европейски източници, някои страни членки на ЕС като Холандия и Дания заемат по-мека позиция, но са превъзхождани от Франция, Германия и по-бедните страни като Полша, които искат да получат максимални финансови средства от Великобритания. Основният проблем на британските преговарящи е да бъде убедена обществеността, както и да бъдат убедени депутатите в идеята за плащане на значителни средства. Засега Тереза Мей внимава много да не прави категорични изявления за плащанията по европейския бюджет, отбелязва в. "Телеграф".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010