Китайската заплаха за Apple и Samsung

25 Април, 2017 - 07:34 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Бъдещето на Huawei тихомълком се кове на около 8000 км по въздух югоизточно от София - в няколко тайни лаборатории – в завода на компанията край Songshan Lake в Шънджън и централата на концерна в същия град. Тук, в огромни зали с бели стени инженерите на китайския концерн тестват хардуерните продукти – за издържане на екстремни температури или при забравяне на смартфон в барабана на пералнята например, и изграждат в просторни и удобни тъмно аранжирани халета стратегията за виртуалната и добавена реалност.
 
Снимките и видео заснемането, както сами може да се досетите, са строго забранени – с малки изключения – когато например компанията иска да се представи пред чуждестранните медии. Всъщност офанзивното медийно сътрудничество очевидно е част от стратегията на китайския производител да създаде доверие у западните си партньори, особено на фона на факта, че той все още е в неофициален „черен списък“ на американските власти и не успява да сключи партньорски споразумения с американските мобилни оператори.
 
Иначе бягащият от публичността 73-годишен основател на компанията Рен Дженфей доскоро не бе давал интервюта, а други китайски културни особености допринасяха още повече за репутацията на непрозрачност на организацията. Това обаче започна да се променя през последните няколко години, като от 2013 г. насам самият Рен даде няколко интервюта и участва в пресконференции. А по собствени данни на компанията тя вече е поканила над 4 хил. журналисти от цял свят на посещение в Китай през последните години. 

Но в Китай всичко е по-голямо, а точно Huawei е добър пример за това. Самите размери на основаната през 1987 г. с инвестиция от едва 5680 долара група са огромни. Днес Huawei има над 180 хил. служители, докато най-ценната компания в света Apple има около 110 хил.
Huawei постоянно инвестира над 10% oт приходите си в развойна дейност всяка година. През 2016 г. около 80 хил. служители са били ангажирани в научноизследователска и развойна дейност (R&D), което съставлява 45% от общата работна сила. Разходите на Huawei за R&D възлизат на 76,391 млрд. юана, което за 2016 г. представлява 14,6% от общите приходи на компанията. През последното десетилетие концернът е вложил в научноизследователска и развойна дейност над 313 млрд. юана (38,3 млрд. долара), за да се гарантира, че Huawei ще е технологичният лидер в много области.
Лабораторната сграда в Шанхай със своите 1,2 км дължина доскоро бе най-дългата подобна сграда в света, а повече от 10 хил. души, предимно млади инженери, работят там. Наистина впечатляваща гледка е да се гледа как те „маршируват“ по безкрайния коридор към ресторантите за обяд.
Но да се върнем в Шънджън, където корпоративното седалище е наистина забележително. В сградите тук, разпръснали се в цял квартал, работят около 30 хил. служители. Във вътрешнофирмения университет около 1000 преподаватели, включително и европейски специалисти, обучават персонала.
В лабораториите се работи по-специално и над оптичните технологии. Отделни подразделения са отговорни за всеки един проект на сътрудничество с различни оператори и компании.
Значителна част от производството се случва в свръхмодерна фабрика в Songshan Lake на 50 км извън Шънджън, където голяма част от дейността е автоматизирана.
Компанията – на служителите
По време на разходката ни из фабриките не видяхме и следа от прословутите средства за мотивация и оценка – усмихващите се или плачещи смайлита, които служителите закачат в началото на смяната си и за които бяхме чели преди години. За сметка на това виждаме друг метод – окачени на различни пана снимки и кратки биографии на отделни служители. Оказа се, че това са „отличниците“ по смяна, които получават специално отношение. Тези оценки не са само за престиж, а благодарение на натрупването им служителите постепенно се сдобиват с правото да придобиват акции от компанията. Да, точно така - Huawei е частна компания, като огромната част от нея е собственост на самите служители.
Te могат да закупят акции, ако изпълнят своите заложени цели. Инвестиционната програма е много популярна, защото така персоналът може да увеличава доходите си, пояснява пред Investor.bg ирландският мениджър Джо Кели, който преди няколко години се мести в Китай и започва работа за концерна. Именно привличането на чуждестранни мениджъри е друг от методите на китайската компания да се отвори към света и да покаже, че не е опасна за западния свят.
И така - акционерите може да се възползват от изплащаните всяка година дивиденти или могат да върнат книжата на концерна по изчислявана всяка година годишна стойност. За чуждестранните служители Huawei също е създала подобна програма, но акциите на чужденците са без право на глас.
Когато производителят на смартфони и телеком оборудване свика общо събрание, над 82 хил. служители акционери могат да гласуват. Те правят това индиректно чрез избран по-рано от тях специален представител, поясни Кели. Те държат 98,6 на сто от акциите, а останалите 1,4 на сто се държат от основателя Рен Дженфей.
Заводите на компанията са също впечатляващи. Служителите може да ви се сторят твърде млади – със средна възраст от 24 години, а според мениджърите им са и доста добре платени. Току-що завършил университета мениджър получава месечно еквивалента на около 3700 лева.
Но Huawei предоставя около 70% от своята продукция за производство на поддоставчици, а при смартфоните този дял е около 90 на сто. Важен производител е тайванската компания Foxconn, а една от фабриките му се намира съвсем близо до централата на Huawei в Шънджън. Разликата е удивителна, защото сградата на тайванците изглежда мрачна и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Можем само да предполагаме, че работните условия там са по-лоши от тези в намиращата се в съседство на Huawei, която посетихме.
За разлика от Foxconn, централният офис на Huawei е посветен главно на развитието на нови продукти, а не на сглобяването им. Конферентните зали са елегантно обзаведени, навсякъде има първокласни кафенета, служителите се хранят не във фирмени столове, а в ресторанти, наети от компанията, а сградите са озеленени с тропически растения.
Служителите на Huawei в Шънджън работят от 8:30 до 18:00 часа с час и половина за обедна почивка. Кели, който наскоро се е преместил от Великобритания в Китай и в момента е вицепрезидент за международен PR на концерна, заяви, че работниците са склонни да обядват заедно, преди да си вземат половин час и за следобеден сън. „Това просто работи за тях", казва той. Но освен за хранене и сън служителите на Huawei могат да използват обедните си почивки, за да играят тенис на маса или просто да се разхождат из градините на компанията. А те са впечатляващи.
15 птици са може би най-доброто доказателство за това колко добре се развива бизнесът на „Силициевата долина на Китай". В "езерото на Huawei" плават черни лебеди. „Птиците са внесени от Австралия. Един струва 500 хил. юана (около 68 хил. евро, бел. ред.)", казва Ола. Красивата китайка е един от специалистите по връзки с обществеността на Huawei, които се грижат за групата журналисти от Централна и Източна Европа.
Със своите улици, обсипани с палми и колони в неокласически стил, кампусът на компанията, наречен шеговито "Белия дом", би се вписал чудесно и в Силициевата долина в САЩ. Самото езеро се намира в парк пред импозантна сграда, специално изградена за ползване от висшите мениджъри на концерна.
Но и служителите се чувстват доста обгрижвани – неслучайно Huawei е един от най-предпочитаните работодатели в Китай, а вече не само там, но и зад граница. В кампуса има специални сгради, в които се настаняват новоназначените служители по време на обучителния им период. На разположение са фитнеси, закрити и открити басейни, киносалони – въобще всичко за пълноценна почивка след отдадения на фирмата работен ден.
Целта – лидер на пазара на смартфони
Един от лидерите на своя роден китайски пазар, сега Huawei иска да завладее света. През миналата година компанията достави рекордно количество смартфони – за първи път над 140 млн. устройства, докато при Apple бройката е около 227 млн. iPhone-а.
За да навакса изоставането, китайският концерн залага на темата „свързване“. „Трябва да направим телевизора, пералните машини, хладилниците, въобще всички устройства, по-умни и да ги свържем“, твърдят мениджърите на концерна.
От няколко години насам Huawei премести фокуса си в бизнеса със смартфони от ниския сегмент към средния и високия ценови сегмент. Ако през 2014 г. на скъпите модели се падат около 14% от приходите, то през 2015 г. този дял е вече 31%, а през миналата година – цели 55%. С това компанията следва желязна логика – с висококачествени смартфони се печелят повече пари, а това насърчава и продажбите за по-ниския сегмент, защото потребителите започват да възприемат бранда положително.
Днес Huawei държи над 15% пазарен дял при смартфоните в цели 33 важни страни, а над 20% - в 22 държави.
Впрочем Huawei е единственият китайски производител на смартфони, който има сериозни успехи зад граница (Lenovo е донякъде другото изключение). 45% от продадените през миналата година смартфони на Huawei са били пласирани зад граница.
За такива цифри местните конкуренти Xiaomi и Oppo могат само да мечтаят. Докато Oppo продава цели 85% от продуктите си в Китай, при Xiaomi този дял е дори над 96%. За това си има и конкретни причини. За разлика от Huawei китайските конкуренти обаче не отделяха голямо внимание на развойната дейност. И ако искат да напуснат китайския пазар, ще трябва или да платят скъпо за лицензи, или са заплашени от съдебни спорове за патенти. Xiaomi вече се опари при опита си да навлезе в Индия, като бе нападнат от юристите на Ericsson.
Иначе базираният в Пекин Xiaomi се отличава и по още нещо от Huawei. Основаната преди седем години компания за разлика от концерна от Шънджън е от софтуерния бранш. Първият ѝ продукт е преработена версия на Android – Miui (съкращение на Mi User Interface). Обществена тайна обаче е, че Xiaomi генерира малко пари със смартфоните си, а те са по-скоро имиджов продукт за други предложения. Двигателите са по-скоро устройства за пречистване на въздуха, слушалки, камери и дори телевизори.
С това пък Xiaomi се отличава от Oppo и Vivo, чиито седалища са в китайската „Силициева долина“. Те се фокусират над смартфоните, но таргетират различни групи. Oppo залага с моделите си на младежите с повече платежни способности, докато Vivo се цели в младежи с по-скромни възможности. И трите концерна вече са сериозни играчи, но без съмнение може да се поучат от едно – поне опитът на Apple показва, че е по-лесно да стигнеш до горе, отколкото да се задържиш на върха...
 
По статията работиха: автор Бойчо Попов, редактор Десислава Попова

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010