От идването си на власт през юли 2016 г. Тереза Мей успя да си осигури солидна популярност благодарение на сериозността и прагматизма си, превръщайки се едновременно с това в съвършено олицетворение на волята на британците да напуснат Европейския съюз. "Брекзит значи Брекзит", повтаряше тя в първите месеци от управлението си, заявявайки, че няма да измени на поверената й мисия - исторически процес с непредвидими последици, в края на който тя обещава по-добро бъдеще и по-справедливо общество за британците. Втората жена, издигнала се до премиерския пост след Маргарет Тачър, тя се възползва и от слабостта на лейбъристката опозиция, ръководена от доста спорната фигура на Джереми Корбин. А като назначи на ключови министерски постове най-шумните поддръжници на Брекзита, тя успя да ги постави под свой контрол и да спои отново своята партия. Тереза Мей неизбежно бива сравнявана с прочутата си предшественичка "Маги" Тачър. Също като нея тя е компетентна, сериозна и проявява желязна воля. Мей обаче като че ли повече се доближава до германския канцлер Ангела Меркел - и двете са дъщери на пастори, консервативни, прагматични, склонна на компромиси, омъжени от дълго време и без деца. Мей - висока и слаба жена с аристократично излъчване, къси сиви коси и същия цвят очи - е неизменна консерваторка. Макар и евроскептичка, тя все пак подкрепяше оставането в ЕС по време на кампанията за референдума на 23 юни - повече от лоялност към премиера Дейвид Камерън, отколкото по лично убеждение. "Странно своенравна жена" "Тереза е странно своенравна жена", коментира малко преди номинирането й депутатът консерватор и бивш министър Кенет Кларк. Дъщеря на англикански пастор, Тереза Брейзиър е родена на 1 октомври 1956 г. в Истборн, крайбрежен град в Югоизточна Англия. След като следва география в Оксфорд ( където среща съпруга си Филип) и за кратко работи в британската централна банка, през 1986 г. тя се отдава на политическа кариера. По това време е избрана за съветничка от заможния лондонски район Мертън. След два неуспеха на парламентарни избори, през 1997 г. Мей е избрана за депутат на консервативната партия в процъфтяващия избирателен район Мейдънхед, в Баркшър (южната част на Англия). От 2002 до 2003 г. тя е първата жена генерален секретар на консервативната партия. Мей става известна с реч, в която призовава торите, които по това време са подчертано десни, да се откажат от ролята на "злата партия". На практика след идването си на власт тя скъсва с по-либералния курс на Дейвид Камерън, чието наследство с удоволствие лека-полека разнищва, като същевременно гради имидж на благоразумна водачка, която не обича да възлага на друг лидерството. През 2005 г. година тя оказва силна подкрепа на Дейвид Камерън в похода му за завладяване на партията. Когато през 2010 г. Камерън е избран за премиер, той й връща жеста, като я назначава начело на министерството на вътрешните работи. Мей си запазва поста и след преизбирането му през 2015 г. Като вътрешен министър, от 2010 до юли 2016 г., Мей поддържа много твърда линия както по отношение на престъпниците, така й към незаконните имигранти и ислямистките проповедници. Сдържана и дискретна, тя доверява, че предпочита да избягва телевизионните появи, клюкарските обеди и баровете на парламента. "Тя е невероятно работоспособна и е много взискателна. Мрази риска и е надежден човек", подчертава нейна сътрудничка, пожелала да остане неназована. След идването й на власт нейни подчинени, потърсени за коментар от АФП, единодушно я похвалиха като "спокойна", "работяга", "сдържан, но много достъпен човек". "Донякъде прилича на Маргарет Тачър, много е волева и знае какво иска", казва собственичката на пъб в Мейдънхед Кристин Мейсън. Мей се постара да компенсира недостига на човешка топлота и комуникативност с поредица интервюта за печата, които я показаха в интимния й свят заедно със съпруга й. Тереза Мей обича походите и готвенето - казва, че има повече от сто книги с кулинарни рецепти. Класическият й стил на обличане се смекчава от екстравагантни обувки, като леопардовата шарка се превърна в нейна запазена марка. По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010