А сега какво да се прави?

5 Април, 2017 - 06:12 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Лесното бе да се проведат изборите. Трудното е сега. Защото броят и обемът на неизвестните, пред които е изправена България като държава, като общество, се умножават. И не се вижда разбиране и съответна готовност у главните политически фигури да си подадат ръце и да определят заедно една национална платформа, зад която да застанат единни, рамо до рамо. И да я предложат на българските граждани като граница, която всички да са готови да защитават. А поделянето и упражняването на властта – от управляващо мнозинство и опозиция – да се знае, че идва вече след това. Защото така диктува състоянието на света, в който живеем. И с всеки изминал месец, с всеки ден повелята за подобна, заедно обмислена и общо приета национална платформа е все по-императивна.
Дали не трябваше след избора на президента Румен Радев политическите сили да се опитат да потърсят общо виждане за национална платформа, а едва след това да отиват, ако толкова се налагаше, към предсрочни избори? Очевидно, както е било и друг път, надеждата за някаква лична политическа печалба надделя над националните и държавните съображения.
Логичният първи кандидат за премиер Бойко Борисов заявява, че нещата са наред, защото първата по получени гласове политическа сила – ГЕРБ, била доказала верността си към ЕС и НАТО. Нима има значима политическа групировка, представена в Народното събрание, която да пледира за излизане от ЕС и НАТО, че по този белег се търси стабилността? И не е ли очевидно за всеки, който не си е затворил очите за света – такъв, какъвто е днес – че прокламирането на верността, солидарността и всичко, каквото се крие зад тези понятия, съвсем не е достатъчно, за да гарантира някаква реална защита на националните интереси? Достатъчно е да погледнем и да преценим политиката, която водят главните по тежест и отговорности държави и в ЕС и в НАТО, за да си дадем сметка, че всяка опира поведението си в тези обединения на една добре премислена линия на защита на собствения интерес – като държава, нация, общество.
Поне в модерното време, струва ми се, няма друг период, в който България да се е намирала в толкова сложна и непредвидима в много измерения геополитическа обстановка. Имам предвид отношенията и взаимните амбиции и противопоставяния между Турция, САЩ, Русия, Иран, Израел в близкоизточния и балканския регион. Мигрантският проблем и ролята в него на страните от Африка, Близкия изток, Гърция, Италия и ЕС в цялост. По-нататъшната еволюция на Македония, Албания, Сърбия в контекста на разширяването на НАТО в Западните Балкани. Конкуренцията и съперничеството между НАТО и Русия в района от Балтика до Средиземно море. По-нататъшното развитие на ЕС под натиска на Брекзит и резултатите от предстоящите избори в страни като Франция и Германия. Необичайната степен на непредвидимост в политиката на САЩ като последица от борбата “за” и “против” линията на президента Доналд Тръмп. Възможните изненади в следващите месеци във взаимоотношенията между САЩ, Русия, Китай.
България няма ръста и потенциала, за да влияе по определен начин за решаването на тези проблеми. Но тяхното развитие, няма съмнение, ще се отразява и на нас. И предполага се, невинаги за добро. За да се опитаме, доколкото е възможно, да защитим по-ефикасно собствените си интереси, не е достатъчно да манифестираме солидарността си в едни или други обединения и съюзи. По-точно казано, всяка наша солидарност с партньорите ни ще бъде по-резултатна, ако и доколкото се опира на една предварително обявена и подкрепена от българското общество национална позиция.
В седмицата след изборите мнозина споменаваха варианта за голяма коалиция. Във всеки случай с участието на двете най-големи парламентарни групи – на ГЕРБ и на БСП. Очевидно поне засега няма условия за подобно решение на проблема за стабилно управление. Не само политическите лидери – обществото като цяло не е готово за такъв експеримент. Но дали не може да си помогнем с някакви други стъпки в това направление? Например – успоредно с преговорите за съставяне на правителствено мнозинство – всички представени в парламента сили да се споразумеят за една обща платформа. По три, четири, пет, или повече проблеми, по които и правителство, и опозиция, поемат ангажимент да работят заедно, конструктивно, водени само от стремежа за общ успех в името на националния интерес.
 
Трябва ни обща политическа платформа
Изработването на обща политическа платформа успоредно със съставянето на правителство, предполагам, би се посрещнало положително от обществото. И съм убеден, че обявяването й ще повлияе на оценката и отношението към България от близки и по-далечни страни и най-вече от нашите съседи. От което страната ни може само да спечели. Все още не е късно поне да се опитаме да го направим.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010