Отново ще се съглася, че не харесвам ( управлението на) Бойко Борисов по “културни причини”- както ме заподозря основателно веднъж един известен бълтарски политолог.
Нещо повече, причината да не харесвам Борисов и компания се олицетворява от неговата емблематична и неотлъчна компания в лицете на “културиния” му министр Вежди Рашидов. Защото той е еманация на онова, което не харесвам(е) в ГЕРБ: Байганьовската безпардонност, агресивност, нетърпимост към различното мнение и простотия не само в областта на културата, а и в алъш-вериша, който се върти от нейно име.
Днешната телевизионна изява на Рашидов е ярко потвърждение на онова, което не харесвам(е) в ГЕРБ. http://offnews.bg/news/Kultura_33/Novinite-koito-ne-se-haresvat-na-Vezhdi_646456.html
Дотук с кОлтурта ( идва от колт, който може да направи “велик” всеки , който е готов да си служи с него срещу невъоръжени противници).
Има обаче и чисто политическа индикация в кОлтурната проява на гербаджията. С типичната за него ( тях) безцеремонност, той се оптива да избегне каквато и да било отговорнст за досегашните си (без)действия и да пренасочи разговора към най-хубвото, което, спред него( тях) се случва. А то се оказва говореното на президента Румен Радев в Германия.
По време на посещението си в държавата, на чиито управляващи ГЕРБ дължи нистина (почти) всичко ( доколкото получи решаваща германска помощ за своето създаване и властови възход), Румен Радев каза няколко стандартни хубави думи за положението в България. Вторият човек в ГЕРБ Цвтан Цветанов веднага интрерпретира това като висока оценка за управлянието на абдикиралата от ( успешното?!) управление партия.
За да не остане по-назад и Рашидов се включи в пропагандата, препоръчвайки да се взрем в хубавите неща, които Радев е казал в Германия, вместо да му търсим сметка за неговите недодялани дела. Той държи на тях да се гледа като на сътворени от Гради Рашидов, а не от Руши Рушидов.
Когато в държавта си имаме кОлтурни министри с културен праг на нивото на “Градил Илия килия”, резултатът е на лице, т.е. наопаки на онзи, който се полага на една страна, управлявана от граждани за европейско развитие на България.
Ако оставим настрана, обаче, кОлтурната тема, зад нея днес надникна отново хипоте(ну)зата за тъпогълния двуъгълник, който БСП и ГЕРБ подготвят за евентуално съвместно управление.
На вълната на изборния успех през миналия ноември Корнелия Нинова заяви, че БСП ще преговаря с всяка партия, без ГЕРБ ( за бюджета). http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/ninova-zapochva-razgovori-s-vsichki-partii-bez-gerb. Няколко месеца по-късно в БСП вече говорят за преговори с ВСЯКА партия в рамките на следващия парламент.
Ето, че президентът Радев наистина е на път да се окаже обединител, но не на разделената нация ( за което допринесе с подмазвчествто си на русофилите по събори и седенки и с назначаването на такива в най-близкото си обкръжение), а на ГЕРБ и БСП. Думите му за доброто развитие на България веднага бяха употребени от ГЕРБ като платформа за онази “гъвкавост”, която да позволи при съответния парламентарен карамбол след някой и друг месец двете партии да се окажат в положение да ни спасяват коалиционно от безвластието, фрагментацията на политическото пространство и вакуума в политиката. Защото са “жертвоготовни”, а жертвите им трябва да бъдат подготвени за този сценарий.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010