“Известно е, че когато казваш на някой истината, го боли и има отрицателна реакция”, заяви днес в поредното имиджово телевизионно интервю “свещената крава” на БСП Стефан Данаилов.
Любимецът на столетницата и най-вече на истинските столетнички в нея, отново претендира да му е “известно”. Макар да не му е известно кой и доколко суфлира на президента Румен Радев ( едва ли му докладват всички срамни истини), той категорично заявява пред БТВ от името на БСП, че такава намеса нямало.”Аз ви го казвам”, натърти той с присъщото си самочувствие на прям другар.
Вероятно знае и по този въпрос толкова, колкото знаеше истината за причината, поради която на БСП се наложи да обърне курса за челенството на България в НАТО, допринасяйки това да стане със сълзлива реч на партиен конгрес.
Както съм писал и друг път, истината е, че мъчителното преобръщане на БСП по този въпрос беше възприето от “конгресмените” тогава заради заплахата на германските социалдемократи да спрат финансовото подпомагане на българските социалисти, ако не го направят. Но на конгреса др. Ламбо говореше съвсем други неща пред смаяните съпартийци, мнозинството от които все пак успя да убеди, че чрез НАТО ще направят крачка към членство в ЕС и към евроблагоденствие, контролирано от правилните другари и другарки.
Всъщност неговият партиен шеф Първанов му е възложил да изиграе ролята на сълзливия молител. А дали му е казал, че трябва да го направи, защото германският депутат Гернот Ерлер го е заплашил през пролетта на 1999 г. в кабинета на президента Петър Стоянов със спиране на финансовото кранче, ако българските другари не престанат да правят изключение на континента с подкрепата си за Милошевич, това не знам. Има вероятност и да му е казал, което прави др. Ламбо лъжец при изиграването на ролята на конгреса. Но за да не го обидя без доказателства, допускам благодорно, че хитрецът Първанов “само” му е възложил ролята , без да го информира за срамния сценарий, по който е писана. Иначе какво трябваше да каже др. данаилов от трибуната: “другари, дайде да се съгласим за НАТО, за което германските другари ни плащат, иначе няма да можем да си платим парното на “Позитано”?
Претендиращият за главен мъдрец по соцлиния др. Ламбо все пак би трябвало да знае, че когато говори за болезнената истина, това се отнася и до него. Свикнал е да чува , обаче, не болезнении, а “божествени” полуистини и откровени лъжи за собственото му мъдруване в ролята на онзи, който уж не давал съвети, но ако го попитали, можел да “помогне”.
Проблемът на този “скромняга” е, че бърка театъра с парламента. Демонстрира го и тази сутрин с пряката аналогия, която направи. Онези депутати, които изразявали несъгласие в Народното събрание ( с новия президент Румен Радев) били като публиката в театъра, която била настроена негативна по презумпция и поради това шуми в салона, разсъждаваше той в интервюто. Само че точно парламентът е място за изразяване на политически несъгласия. Алтернативата е те да прелеят на улицата, ако бъдат забранени в законодателния храм.
Отгоре на всичко др. Ламбо, който го играе мъдър и снизходителен ( прощава на Борисов разни неща, защото си имал качества), демонстрира зле прикрита злоба. Възторгна се, че Румен Радев бил затворил устите на несъгласните с него в парламента чрез репликата “остава ви една седмица”.
Работа ли е на един президент да “затваря устите” на онези, които по презумция ( да използвам и аз сложната думичка) са изпратени да представят народа и да си отварят от негово име устата ( друг е въпросът колко от тях конкретно правят това и колко си налягат парцалите пред началството)?
Вместо да “им затвори устите”, както му се е сторило на др. Ламбо, депутатите, които сметнаха за свое право да изразяват несъгласие, реагираха остро. Но нашият\техният “мъдрец” не е забелязал това и си отваря устата неподготвен с импровизации, базирани на въображение, което по-скоро разсмива заради разминаването между претенцията на актьора да играе добряк със злобно изражение.
И по отношение на Плевнелиев прояви същата дозирана злобица. С пренебрежителен тон го о(т)писа като “слаб играч” без да подозира, че му прави комплимент. Защото “силен играч” е например Борисов, на когото така благосклонно прощава. Или покерджията Георги Първанов- също лукав, т.е. силен играч в надлъгването на дълги руски позиции. Докато Плевнелиев отказа да им играе игрите по техните правила и трябваше да напусне политическото казино, поради което си навлича подигравателните оценки на свикналия да играе менторска роля в партията си Данаилов.
Е, за себе си Данаилов е прав. Глезят го и той се възползва. Така са го свикнали и той царствено, по мадридски приема в дома си на аудиенция просители за интервюта, движенийки се по инерция по нанадолнището като в онези малоумен политрекламен клип, в който караше предизборно заедно със Серго Станишев празен допотопен трамвай, устремен към дъното като стрелка от диаграма, показваща спад на политическия рейтинг.
Това, обаче, че за себе си е прав, не означава, че има правото да бъде “щаден” по повод баналностите, които ръси с презумцията, че са бисери като за обитателите на “Фермата” на Оруел, подчинени на прасетата.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010