Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп каза много неща за външната политика, без всъщност да казва нищо. Неясните му изявления не дават голяма представа какъв ще е външнополитическият курс, който той наистина ще следва, и няма особени основания да се смята, че когато подходът му стане ясен, той ще е това, от което се нуждаят САЩ или светът. Тръмп е бизнесмен, а не държавник. Той мисли за незабавните печалби и загуби и това си пролича в изявленията му, че американските съюзници трябва да имат по-голям принос в алиансите за сигурност. В период на нови предизвикателства и нарастващи заплахи придържането към този тесногръд, изолационистки подход едва ли ще доведе до нещо добро. Един от регионите, който Тръмп няма да може да игнорира, е Близкият изток. САЩ ще бъдат въвлечени в кризата в Сирия, макар че там Тръмп няма особено голям избор. Все пак американските "умерени" джихадистки съюзници не са по-приемливи от президента Башар Асад, а т. нар. "Ислямска държава" още съвсем не е победена. Бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани, близък съветник на Тръмп и вероятен член на правителството му, определи разгрома на "Ислямска държава" като най-важния външнополитически приоритет на новата администрация. Тръмп твърди, че знае "повече за "Ислямска държава" от генералите". Но това е малко вероятно. В крайна сметка, единственият начин да се разгроми напълно движение, което процъфтява в условията на хаос, е да се изградят силни и компетентни държави, а Тръмп няма нито достатъчно желание, нито търпение да направи това. Ако Тръмп избере чисто военния подход, ще разбере, че всяка "победа" само отваря ново пространство за насилие и терор. Завладяването на Ракка и Мосул от ръководената от САЩ военна коалиция ще подобри позициите на Вашингтон сред сунитските му съюзници, но в същото време ще намали натиска върху оста Русия - Иран - Хизбула. След оттеглянето на "Ислямска държава" подкрепяните от Иран шиитски милиции ще започнат масово да убиват сунитите в Мосул". Сътресенията и натискът върху сунитите, които ще последват, ще подхранят още повече тероризма - било то на "Ислямска държава", било на съвсем нови групировки. Какъвто и курс да поеме Тръмп в Сирия, той със сигурност ще е повлиян от руския президент Владимир Путин. Тръмп трябва да откъсне САЩ от зависимостта им от Русия във войната в Сирия, за да парира усилията на Путин да използва позициите си в Сирия за увеличаване на влиянието си по въпроса за Украйна. Разбира се, не е сигурно, че Тръмп ще пожелае да се противопостави на Путин, за когото избраният президент се изрази с възхищение. Но американските висши военни и висши служители в областта на сигурността, както и републикански сенатори като Джон Маккейн най-вероятно няма да позволят на Тръмп да "върне величието на Русия", като се предаде и по въпроса за Сирия, и за Украйна. Ако се отстъпи за Украйна, това само ще засили позициите на Русия в район, който тя смята за своя "сфера на влияние", а това би могло да доведе до разпадане на НАТО. Ако се съди по изявленията му по време на предизборната кампания, Тръмп може би не се притеснява от разпадането на НАТО - или на който и да било съюз за сигурност на САЩ, поне не и засега. Но резултатите може да са катастрофални, не на последно място защото липсата на американски гаранции и структури за сигурност може да стимулира разпространението на ядреното оръжие. Особено тревожно е обещанието на Тръмп да суспендира споразумението за иранската ядрена програма. Иран е подготвил Хизбула като свой силен съюзник, който да действа вместо него в ситуации, в които трябва да отвърне на ударите на враговете му. Още повече, че суспендирането на споразумението за нула време ще превърне Иран в ядрена сила. В регион без система за обща сигурност терористични групи лесно могат да се сдобият с прости ядрени устройства. Като се има предвид всичко това, ще е благоразумно онези съюзници на САЩ в Близкия изток, с които са влошени отношенията - Саудитска Арабия, Египет и Израел, да престанат да се противопоставят на споразумението с Иран, а вместо това да насърчат Тръмп да го запази. Също така обещанието на Тръмп да намали финансирането за чужди съюзници като елемент от по-общата му стратегия "Америка преди всичко" би трябвало да охлади радостта им от неговата победа. Друг "отчужден" съюзник, който може да формира решенията на Тръмп за Близкия изток, е Турция, която през последните месеци се опитва да подобри отношенията си с Русия. За да спаси двустранните отношения, Тръмп ще трябва да жертва партньорството на САЩ с кюрдите, чиито военни отряди в Сирия и Ирак са най-надеждните съюзници на Вашингтон в битките за Мосул и Ракка. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган може и да иска "Ислямска държава" да бъде разгромена, но още по-силно иска да съсече амбициите на кюрдите за самоуправление. Възнаграждаването на кюрдите за помощта им чрез подкрепяне на усилията им за създаване на държава ще е толкова неприемливо, че за да го предотврати, Ердоган може дори да се опита да осуети поражението на "Ислямска държава". Когато към това се прибави и опозицията по този въпрос от страна на Ирак, Сирия и Иран, става ясно, че кюрдската независимост не е част от играта. Но създаването на палестинска държава би трябвало да бъде. И Тръмп почти го каза, макар и по своя хаотичен начин, и така подхрани надеждите на някои палестинци, че избирането му може в крайна сметка да сработи в тяхна полза. Фанатичното заселническо движение в Израел обаче е останало с точно обратното впечатление и смята, че победата на Тръмп е разрешение за неограничено разширяване на селищата на палестинските земи. В крайна сметка, начинът, по който Тръмп ще използва влиянието на САЩ в израелско-палестинския конфликт - единствения проблем в Близкия изток, по който американското влияние е безспорно, може да зависи от това, което се случва там, на място. И по-конкретно, офанзивата за изграждане на селища може да завърши с особено жестока трета палестинска интифада. Но Тръмп не бива да чака да се стигне до криза, която да му налага дневен ред. Вместо това трябва да признае, че в момента, повече от всякога след 1948 г., сунитските съюзници, охладнели към САЩ, имат силен стимул да се помирят с Израел и да си сътрудничат с него по регионалната сигурност, както и че такова споразумение може да бъде легитимно само при създаване на палестинска държава. Като се има предвид, че това ще подпомогне и помирението на САЩ с арабските страни, в интерес на американската национална сигурност Тръмп не трябва да се колебае да поеме инициативата. *Шломо Бен-Ами е бивш израелски външен министър. Той е вицепрезидент на Международния център за мир в Толедо. Автор е на книгата "Белезите на войната; раните на мира: Израелско-арабската трагедия". (Бел. на изданието) По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010