Плоският данък оцеля

23 Ноември, 2016 - 16:42 -

Плоският данък остава, след като парламентът на второ четене в сряда окончателно отхвърли предложенията на левицата за замяната му с прогресивно облагане. Идеята на БСП бе да се въведе необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата, която сега е 420 лв. и се предвижда да достигне 460 лв. от 1 януари 2017 г. Хората с брутен доход между минималната заплата и 1000 лв. трябваше да продължат да се облагат с 10% данък. Горницата между 1000 лева и 2000 лева трябваше да се облага с налог от 15 на сто, тази между 2000 лева и 5000 лева – с данък от 20%. Облагането за възнагражденията от 5000 лева до 10 000 лева щеше да е 25 на сто, а над 10 000 лева – 27 на сто. Миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов обяви, че само въвеждането на необлагаем минимум от 460 лв. ще струва на хазната 1.23 млрд. лв. БСП е внесе и промени в закона за ДДС, с които ставката от 20% се намалява на 5% за храните за кърмачета, преходните храни, пелените за еднократна употреба, приспособленията за хора с увреждания и др., но и това предложение не беше прието. Рехав дебат за данъка Отхвърлянето на плоския данък мина без особено ожесточен дебат. Реформаторите и патриотите призоваха БСП да си оттегли предложението, както обеща. "Като искате справедливо данъчно облагане, защо не се насочите към петролни компании в България, които в последните години имат 55-56 млрд. лв. приходи, а отчитат нулева печалба и съответно нулев данък", заяви Димитър Байрактаров от ПФ и уточни, че прогресивното облагане ще засегне хората от средната класа. Да махнеш измервателните уреди на петролни компании и сега да искаш вдигане на данъците на хората е непоследователна политика, заяви депутатът от РБ Мартин Димитров и призова червените да се явят на следващите парламентарни избори с посланието, че планират да повишат данъците за средната класа. "С нашите предложения лицата с доходи до 1400 лв. ще имат по-голям разполагаем доход. За каква средна класа говорите, като 40% от българските граждани живеят в риск от бедност и имат няколко изхода: единият е да мигрират към страни с прогресивно облагане, в които ще им остава повече разполагаем доход от труда“, отговори обаче Михаил Миков от БСП. Остава лимитът на плащанията в брой до 10 000 лв. Парламентът отхвърли предложението на финансовото министерство от догодина плащанията в брой да бъдат ограничени до 5 000 лв. Остана досегашния текст в закона, според който плащанията на стойност, равна или над 10 000 лв., ще се извършват само по банков път. Това решиха депутатите, които приеха окончателно данъчните закони за 2017 г. "Ако границата се свали на 5 000 лева, се отива в неразумна крайност", заяви депутатът от гражданската квота на "Реформаторския блок" Петър Славов. По думите му това ще създаде затруднения например при купуване на кола на старо. Парламентът обаче одобри новото данъчно облекчение за гражданите, които правят плащанията си основно по банков път. Отстъпката ще е 1% от дължимия за годината данък, но не повече от 500 лв., когато целият паричен доход на лицето е получен по банков път, а извършените от него безкасови плащания са в размер над 80 на сто от облагаемите доходи. Окончателно бе отхвърлена идеята на МФ годишните данъчни декларации на гражданите да се подават само по електронен път. Такова задължение обаче се въвежда за фирмите от данъчната кампания през 2018 г. Физическите лица, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне, но не повече от 1000 лв. Въвежда се възможност близките на починало лице да подадат данъчна декларация за доходите му. Одобрени бяха и новите акцизи върху цигарите, според които кутия от по-евтините марки ще поскъпне с около 20 ст., а от по-скъпите – с около 10 ст. Бюджет 2016 – с излишък Бюджет 2016 ще завърши с излишък, въпреки че според обявената в края на октомври Актуализирана средносрочна прогноза за периода 2017 – 2019 г. ще се стигне до нулев дефицит, стана ясно от изказването на финансовия министър Владислав Горанов в пленарна зала. Приетият в края на миналата година бюджет планираше дефицит от 1.7 млрд. лв. Горанов не даде подробности в какъв размер ще е излишъкът в края на годината, нито пък как ще бъдат изхарчени натрупаните до края на октомври 3.4 млрд. лв. Засега се знае, че около 600 млн. лв. ще отидат за по-ранен превод на плащанията за единица площ на фермерите, около 1 млрд. лв. ще бъдат преведени на Българската банка за развитие по програмата за саниране, а 1.2 млрд. лв. е сметката за АЕЦ "Белене", която НЕК се е ангажирала пред руснаците да плати до 15 декември с пари от бюджета. И ГЕРБ без предложения по бюджета Бюджетът за 2017 г. ще се разглежда на второ четене от парламента следващата седмица, обяви пък пред БНТ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. Очакванията са, че няма да има проблем с приемането на проекта, което ще даде възможност да се състоят заложените в него увеличения в социалната сфера от 1 януари 2017 г. - вдигането на минималната работна заплата от 420 лв. на 460 лв., увеличението на възнагражденията на учителите с 8% и на социалните помощи за децата с увреждания. Стоянова обяви, че е приятно изненадана от декларираното от БСП намерение да не внасят предложения по проекта между първо и второ четене. Депутатката обяви, че и ГЕРБ се ангажират да не внасят предложения, като ще поискат същото и от партньорите си. Според Стоянова обаче патриотите засега не се отказват от предложението си за вдигане на минималната пенсия на 300 лв., което по думите й ще струва на бюджета 1.2 млрд. лв. годишно и ще промени изцяло пенсионния модел. Ако минималната пенсия се повиши до 300 лв., това би било несправедливо към останалите, защото най-ниската пенсия се взима от хора, които или нямат дълъг осигурителен стаж, или са се осигурявали на по-ниски нива, или са работили на половин работен ден, стана ясно от думите на Стоянова. Менда Стоянова допълни, че месеците на служебно управление може да повишат предвидения за 2017 г. бюджетен дефицит в размер на 1.3 млрд. лв. По думите й България вече девета година е на дефицит и той постепенно трябва да бъде намаляван. КНСБ иска 100 млн. лв. в последния момент Въпреки обещанията на ГЕРБ и БСП да не правят нови предложения по бюджета, от КНСБ в последния момент поискаха допълнителни разходи на стойност 100 млн. лв. По тази причина в четвъртък синдикатът има среща с четирите основни политически сили в парламента. Предлага се увеличение на заплатите в училищното и детското здравеопазване с 10-15%, за което ще са необходими около 20 млн. лв. За социалните заведения - домовете за стари хора, за хора с увреждания и домовете за деца, има предвидено увеличение от 11 млн. лв., но се искат още толкова. За спешната помощ са били обещани 20 процента увеличение, а са заложени 10 на сто, посочи Пламен Димитров и допълни, че за още 10 процента са необходими около 10 млн. лв. допълнително. Не на последно място бе отправено искане за 7 млн. лв. за БАН, отделно от заложените 5 млн. лв. и 11 млн. лв. за Селскостопанската академия. Извън парите за заплати КНСБ настоява за увеличение на минималното обезщетение за безработица от 7.20 лв. на 9.50 лв. на ден и ръст с 20 лв. на месечното обезщетение за втората година от майчинството, което сега е 340 лв.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010