Конституционният съд (КС) отхвърли във вторник като недопустимо искането на президента Росен Плевнелиев за тълкуване дали в последните три месеца от мандата си държавният глава насрочва нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание. Според съдиите разпоредбите на Конституцията са ясни и президентът няма правомощие да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат, но може да състави служебно правителство. Неотложна задача на наследника му на поста - Румен Радев ще е да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Тълкуването беше поискано преди седмица от Плевнелиев, според когото имало неяснота в разпоредбата на конституцията, която гласи: "В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат". Държавният глава поиска тълкувание може ли освен назначаване на служебен кабинет да посочи и дата на предсрочен вот. "Той (действащият държавен глава - бел.ред.) има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна", се казва в определението на съда. В него се посочва, че правомощието за съставяне на служебно правителство е предоставено на държавния глава – действащия президент, независимо че той е в края на своя мандат. "И да тече тримесечният срок, щом са налице предпоставките – оставка на правителството и действащ (неразпуснат) парламент, президентът може да назначи служебно правителство. Щом президентът не може да разпусне Народното събрание, не може и да определя дата на изборите за ново Народно събрание", обясняват конституционните съдии. "С оглед същностните изисквания за допустимост на едно искане за задължително тълкуване на конституционна разпоредба, е необходимо да се констатира (въз основа на искането) неяснота или двусмислие на разпоредбата, наличие на ясно очертан конституционноправен проблем и правен интерес от задължителното тълкуване, с което да се постига разрешаване на значим конституционен въпрос", посочва КС в определението си за прекратяване на делото. Съдът заявява, че разпоредбата, чието тълкуване иска Плевнелив, е "пределно ясна" и напомня, че в неговото решение № 20/23.12.1992 г. по к.д. № 30/1992 г., е посочено, че тази уредба е гаранция за установения парламентарен режим на управление. Тя е гаранция и срещу преминаването към непарламентарен режим на управление. КС посочва, че няма празнота в конституционноправната регламентация, защото определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, каквото правомощие президентът с мандат в периода на последните три месеца няма. "Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание", цитира КС второто изречение на ал. 5 на чл. 99 от Конституцията. "Текстът показва неразривната връзка между разпускането на съществуващото Народно събрание и насрочването на изборите за ново Народно събрание, което трябва да се извърши едновременно. Посоченото конституционно положение е в съгласие и с чл. 64, ал. 3 от Конституцията, който постановява, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното", пише още в определението. Съдът посочва, че разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат от по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания държавен глава след встъпването му в длъжност. Голяма част от определението си конституционните съдии са посветили на това да обяснят кога е налице правен интерес да бъдат сезирани с искане за тълкуване на основния закон. От мотивите им става ясно, че те не искат да бъдат използвани за конюнктурни политически интереси. "Конституционният съд не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията. При липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, липсата и на различно виждане и правен спор между държавните институции, да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд за провеждане на задължително тълкуване", се казва в определението на съда. То е подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов. Филип Димитров е подкрепил решението, но е публикувал отделно становище по него. Кети Маркова и Анастас Анастасов смятат, че искането на държавния глава е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Те посочват, че по-голямата част от дадените от КС мотиви "съдържат констатации, съображения, анализ и изводи, които представляват именно развита тълкувателна дейност". Според съдиите е необходимо КС да излезе с тълкувателно решение по питането на президента и то е трябвало да обхване и анализ на обема, съдържанието и съотношението между отделните правомощия на държавния глава. "Сезирането с поставения конкретен въпрос следваше да се разглежда и като възможност практиката да бъде доразвита и обогатена, тъй като само по себе си спазването на изискването за пълнота и всеобхватност по отношение на въведения предмет на тълкуване, би представлявало логично продължение на разрешенията, дадени с посоченото по- горе тълкувателно решение", се казва в особеното мнение.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010