Тръмп и доктрината "Бийбър"

21 Ноември, 2016 - 16:24 -

Каквото и да се случи в американската политика, френският мислител от 19 век Алексис дьо Токвил, изглежда, винаги има нещо по въпроса. В класическия си трактат "За демокрацията в Америка" той твърди, че демократичната политика се нуждае от драма; като наближат избори, "интригите стават по-активни, вълненията - по-оживени и по-всеобхватни. Цялата страна изпада в трескаво състояние". Но щом изборите отминат, "всичко става пак спокойно, а реката, която в един момент е преляла, се връща спокойно в коритото си". Всички можем да се съгласим, че първата част описва точно станалото през 2016 г., защото каквото и да мислим за конкретно тази надпревара, тя бе просто хиперболизирана версия на обичайния демократичен процес. По време на избори кандидатите очертават нормалното като катастрофално и същевременно обещават, че всички беди ще бъдат някак си преодолени. Демократичната политика може да бъде интерпретирана като всенароден сеанс при психотерапевт, при който избирателите се изправят срещу най-страшните си кошмари - демографски срив, икономически крах, природно бедствие, нова война - но биват убедени, че имат властта да предотвратят разрухата. Като приключат изборите, светът като на магия се връща към статуквото. Дори и да не го направи, хората правят всичко по силите си да се самоубедят в обратното. След първоначалния шок от победата на Доналд Тръмп приятели и противници ще омаловажат значимостта на случилото се. Същите тези хора, които предричаха, че победата на Тръмп ще бъде нещо апокалиптично, сега ще си кажат, че всичко си е в реда на нещата. Този път обаче опасността е в това, че не се връщаме към обичайния ред на нещата. Без значение какви политики ще приеме новоизбраният президент, победата на Тръмп ще доведе до дълбоки последици в САЩ и в чужбина. Това е смяна на световния режим. Действително падането на Берлинската стена може да бъде удачен аналог на настоящия момент: 9 ноември 2016 г. може да се окаже не по-малко значим момент от 9 ноември 1989 година. В паниката и дезориентацията си сегашните либерални елити сега не са много по-различни от тогавашните комунистически елити. Значението на победата на Тръмп далеч надхвърля това на поражението на Хилари Клинтън. Тръмп погреба либералния начин на представяне на събитията след Студената война. Период, който само до вчера бе възхваляван като освобождение на народите, сега е разбиран като освобождение на елитите, отприщило хаотични световни сили, които само един американски бабаит може да сдържи. Дори и поддръжниците на Тръмп да се разочароват от новоизбрания президент и неговите политики, неговото отхвърляне няма да вдъхнови връщане на реториката или на политиките от '90-те. Също както усилията на Михаил Горбачов за реформиране на комунистическата система преобърнаха разбиранията, на които се основаваше неговата система, с победата на Тръмп това, което довчера се наричаше здрав разум, днес е неразбираемо. Кой ще е в готовност да твърди, че глобализацията все още означава свобода и просперитет за всички и че демокрацията означава защита на правата на малцинствата, когато американците - които в очите на света са най-облагодетелствания от глобализацията народ и са традиционни застъпници на човешките права - гласуваха недвусмислено, че системата е повредена? Победата на Тръмп говори ясно и за това, че антипопулизмът - опитът на елитите да си играят със страховете на хората от безразсъдната и непредвидима действителност, вдъхновена от популизъм, не е вече начин за печелене на избори. Днес "елит" може би е най-мръсната дума в народния речник. Победата му дава ясно да се разбере, че живеем във време, в което страхът от несигурно бъдеще е по-слаба мобилизационна сила от отвращението от настоящето. Тя е сигнал, че застрашените мнозинства изплуват на повърхността като най-голяма сила в западната демократична политика. Тези мнозинства се страхуват, че чужденци превземат страните им и заплашват начина им на живот. Те са убедени, че настоящата криза е предизвикана от таен заговор между елитите с космополитно мислене и имигрантите с племенен манталитет. Ефектът "Тръмп" ще бъде усетен различно в отделните части на света, но влиянието му ще е най-силно в Европа. Победата на Тръмп не само дава кураж на популистките лидери и партии в Европа; тя поставя под въпрос бъдещето на Европейския съюз. След Втората световна война Европа винаги е била протекторат на Америка, що се отнася до сигурността. Изглежда обаче, че това вече не е така. През 1989 г. Горбачов обяви доктрината "Синатра" с идеята, че всяка страна в съветския блок може да следва собствения си път, а Москва ще се въздържи от намеса. По време на предизборната кампания Тръмп бе вбесяващо неясен по отношение на конкретни политики, но намекна за нещо, което бих нарекъл доктрината "Бийбър" - че Америка повече няма да гледа на проблемите в сигурността на съюзниците си като на свои собствени. "И ако си мислиш, че още съм вкопчен в нещо, почни сама да се обичаш", пее Бийбър. "Почнете сами да се обичате" е на практика посланието на Тръмп към европейските съюзници. Запазването на Европейския съюз вече не е приоритет, нито цел на американската външна политика. Освен това иронията на ефекта "Тръмп" върху световната политика е, че победата му освободи света от нуждата да обича, мрази или завижда на Америка. Президентът Обама бе този, който дръзна да внуши, че Америка не е изключителна, но избирането на Тръмп убеди света, че демокрацията на Америка не е по-различна от нашите. Тя също може да бъде хаотична и опасна. Говори се, че президентът на Русия Владимир Путин е казал на министъра си на отбраната Сергей Шойгу, че ако иска да разбере как функционира Америка, трябва просто да гледа по "Нетфликс" сериала "Къща от карти". Новоизбраният американски президент навярно ще се съгласи с това. Което може би значи, че за американската политика повече не е нужно да се чете Токвил. Вместо това просто гледайте Франк Ъндъруд (персонаж от "Къща от карти). По БТА.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010