Европа, сама в света на Тръмп

10 Ноември, 2016 - 20:18 -

Отново сама. От края на Втората световна война досега, Европа гледа на света през трансатлантически лещи. Имало е възходи и падения в съюза със Съединените щати, но това бяха семейни отношения, градени върху разбирането, че ще сме тук един за друг във време на криза и че ние фундаментално сме единомишленици.   Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ заплашва да сложи край на това – поне засега. Той вярва повече в стените и океаните, отколкото на солидарността със съюзниците и даде да се разбере, че ще сложи Америка не само зад една стена, но и зад втора и трета.   "Ние повече няма да предаваме нашата страна или нашия народ заради фалшивата песен на глобализма", декларира той в една мащабна външнополитическа реч.   Европейците не само ще трябва да свикнат с Тръмп; те ще трябва да гледат на света с различни очи.   Има четири основни причини да се очаква, че Америка на Тръмп ще бъде най-големият единичен източник на световен безпорядък. Първо, американските гаранции вече не са надеждни. Тръмп постави под въпрос дали би защитавал източноевропейските страни членки на НАТО, ако те не правят повече за собствената си отбраната. Той каза, че Саудитска Арабия трябва да плаща за американската сигурност. Той насърчи Япония и Южна Корея да се сдобият с ядрено оръжие. Тръмп посочи ясно на Европа, Близкия Изток и Азия, че Америка повече няма да играе ролята на полицай, а ще бъде частна охранителна фирма, готова да бъде наета. Второ, световни институции ще попаднат под атака. Тръмп фундаментално отхвърля възгледа, че либералният световен ред, който САЩ изградиха след Втората световна война (и разшириха след Студената война) е най-евтиният начин за защита на американските ценности и интереси.   Както и Джордж Буш след терористичните нападения от 11 септември 2001 г., той гледа на световните институции като поставящи недопустими ограничения върху свободата на действие на САЩ. Той има ревизионистки дневен ред за почти всички от тези институции – от Световната търговска организация до НАТО и ООН. Фактът, че иска да приложи на практика "Изкуството на сделката" във всички международни отношения – предоговаряйки условията на всяко споразумение – вероятно ще провокира сходна ответна реакция от страна на партньорите на САЩ.   Трето, Тръмп ще обърне с главата надолу всички взаимоотношения на САЩ. Страхът е, че той ще бъде по-мил с враговете на Америка, отколкото с нейните съюзници. Най-голямото предизвикателство за европейците са неговите адмирации към руския президент Владимир Путин. Ако в заиграването си с Путин за търсене на голяма сделка, Тръмп признае анексирането на Крим от Русия през 2014 г., Европейският съюз ще бъде поставен в почти невъзможна роля. Четвърто, това е непредсказуемостта на Тръмп. Дори през 18-те месеца на президентската кампания Тръмп бе от двете страни почти по всяка тема. Фактът, че той днес ще каже обратното на това, което е казал вчера, без да признае, че е променил мнението си, показва до каква степен е възприел непостоянството като свой метод.   Едно от преимуществата на американската политическа система е, че предоставя двумесечен гратисен период, за да се подготвим за света на Тръмп.   Какво би трябвало да направят европейците? Първо, ние трябва да се опитаме да засилим лостовете си влияние върху САЩ. Ние знаем от неговите писания и от държанието му, че той вероятно ще наподобява други властни президенти и че третира слабостта като покана за агресия. От опита с Ирак видяхме, че разделена Европа има малка способност да влияе върху САЩ. Но когато Европа работи заедно – за защита на неприкосновеността на частния живот, политиката в областта на конкуренцията и данъците – тя се договаря със САЩ от позицията на силата. Същото беше вярно и за т.нар. политика E3+3 за Иран, когато големите европейски държави повлияха върху позицията на САЩ, като стояха заедно. За да стъпи крачка напред, сега ЕС трябва да стартира процес на съгласуване на обща политика в областта на сигурността, външните отношения, миграцията и икономиката. Това ще е трудно, тъй като Европа е дълбоко разделена, Франция се страхува от тероризъм, Полша се бои от Русия, Германия е възпламенена от проблема с бежанците, а Великобритания е решена да продължи сама.   Второ, европейците трябва да покажат, че са в състояние да се подсигурят двойно и да изградят съюзи с други държави. Европейският съюз трябва да се обърне към други страни, с чиято помощ да се укрепят глобалните институции срещу ревизионизма на Тръмп. Освен това ЕС трябва да диверсифицира своите външнополитически отношения.   Вместо да чакат Тръмп да маргинализира ЕС за сметка на Русия или Китай, европейците трябва да пробват някои свои инициативи. Ако например започнат консултации с Китай за наложеното от ЕС оръжейно ембарго, за да напомнят на САЩ за ценността на трансатлантическия съюз? Би ли могъл ЕС да развива различни отношения с Япония? И ако Тръмп иска да ухажва Русия, може би той трябва да поеме Нормандския процес за Украйна? Трето, европейците трябва да започнат да инвестират в своята собствена отбрана. От Украйна до Сирия, от кибератаките до терористичните атаки, европейската сигурност се изпробва по различни начини. Независимо от интелектуалното разбиране, че 500 милиона европейци не могат повече да наемат за своята сигурност 300 милиона американци, ЕС прави малко, за да затвори пропастта между своите потребности и своите възможности по отношение на сигурността. Време е германско-френският план за обща европейска отбрана да придобие плът и кръв. И ще е важно да се намерят институционализирани начини за обвързване на Великобритания с новата архитектура на сигурност в Европа. Във всички тези сфери европейците трябва да държат отворената врата към трансатлантическото сътрудничество. Този съюз, който толкова често е предпазвал Европа от самата нея, е по-голям от който и да е човек. И при всички случаи, Тръмп няма да остане завинаги. Но трансаталнтическите отношения е по-вероятно да оцелеят, ако са изградени на два стълба, които разбират и защитават своя собствен интерес. Това е труден план – най-малкото защото Европа е изправена пред собствения си бранд на политически национализъм. Лидерът на френската крайнодясна партия "Национален фронт" Марин Льо Пен бе сред първите, които поздравиха Тръмп за победата му, а Тръмп каза, че ще сложи Великобритания първа на опашката след Брекзит. Но дори и на онези европейски лидери, които най-много приличат на Тръмп, ще им бъде трудно да защитават своите национални интереси, ако се опитат да вървят сами. За да оцелее светът на Тръмп, те трябва да се опитат да направят Европа отново велика.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010