В Русия се разрази война на паметниците

14 Април, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

1 април - Денят на лъжата, настъпи с гръмка новина, която първоначално никой не възприе сериозно. Неизвестни взривили или по-скоро пробили голяма дупка в металната статуя на Ленин пред Финландската гара в Санкт Петербург, откъдето всъщност започна болшевишката революция през 1917 г. Но от милицията потвърдиха вандалската постъпка и снимката на "осквернения" вожд обиколи света. Хората с леви убеждения се възмутиха, десните пък злорадо потриха ръце и се наслаждаваха на своя пореден кратък триумф. В самата Русия нападенията над политически паметници не са нещо ново, но в последно време отново се засилиха. Само за първите дни на този месец станаха известни още две атаки срещу символи, свързани с Владимир Илич. Във Волгоград, бившият Сталинград, върху главата на вожда бе сложена подигравателна перука. Няколко дни по-късно в Пятогорск в Северен Кавказ неизвестни нарисуваха черна свастика върху портрета му.
20 години след разпадането на СССР много паметници на болшевишкия лидер вече са демонтирани, но в Русия и в бившите републики все още има много. Заедно с това се поставят нови паметници, между които на бивши царе, което от своя страна дразни комунистите. Вече е ясно, че в Петербург е използвано взривно устройство с 300-грамов тротилов еквивалент. Има и друга версия, че е бил използван гранатомет РПГ, но органите на реда отхвърлят тази версия. Отговорност за атаката пое малко известната група "Залески боен летящ отряд"(ЗБЛО), която обеща да продължи да унищожава комунистически паметници и дори помоли съдействие от единомишленици. "Ленин и неговите последователи извършиха престъпления срещу човечеството, които нямат срок на давност", се казва в тяхно заявление. Представители на руското МВР заявиха, че нямат оперативна информация за ЗБЛО, но медиите познават тази абревиатура. През ноември м.г. те взривиха друга двуметрова гипсова комунистическа статуя в Рязан и поеха отговорността.
Последните взривове на паметници за пореден път показват методите, които се използват в противостоянието между левите и десните сили в Русия. Комунистите веднага проведоха митинги в няколко града, където се стигна до сблъсък с представители на десни формации, които ги предизвикаха, като раздаваха листовки с критики срещу Ленин. В конфликта се намеси и Руската православна църква. Игуменът на петербургския храм "Лазарево кладбище" Сергей наля масло в огъня, тъй като благослови хората, които повредиха монумента на болшевишкия вожд в Санкт Петербург. "Във всеки град задължително има улица на Ленин и негови бюстове. На мен като на руснак ми е неприятно да ги виждам, самият не веднъж са ме сърбели ръцете да счупя нещо или да ги залея с боя", каза църковният служител.
Във войната на паметниците участват и други бивши съветски републики. На 3 април т.г. в украинския град Рубежное Луганское неизвестни взривиха друг паметник на Ленин, като половин метър от статуята е била унищожена. Сега местните комунисти натискат властите спешно да го ремонтират до 22 април, рождения ден на вожда. Ден преди това в Пятигорск неизвестни лица, определящи себе си като фашисти, оскверниха и унищожиха изображение на Ленин. Крайно десните сили в Русия имат голяма подкрепа сред младото население, особено в провинцията. По неофициални данни в страната има около 60 000-70 000 неонацисти или скинари. И това в страна, която е дала 20 млн. жертви в битката срещу нацистите по време на Втората световна война. Най-често новите руски "патриоти" нападат други младежи от бившите съветски републики, особено от Кавказ, като м.г. са убили 80 души, и тази тенденция продължава да се увеличава.
Войната на паметниците засяга и царски монументи. Пак на 1 април, но през 1997 г., в село Тайнинское, до Москва, бе взривен паметникът на последния руски цар Николай II, който заедно с цялото си семейство бе разстрелян от болшевиките през 1918 г. През юни същата година радикални комунисти заплашиха да взривят дори паметника на Петър I на брега на река Москва. Тогава под него бяха заложени 3 кг тротил, но местните сили за сигурност осуетиха атентата. Също така бяха унищожени мемориалните плочи на царското семейство Романови на едно от гробищата в Москва. Следствието доказа, че и двете акции са дело на организацията "Реввоенсовет"(съкратено - Революционен военен съвет). По този начин екстремистите се обявявали срещу заплахата според тях да бъде възстановена монархията в Русия. Другата им цел била възстановяването на съветската власт. През 2002 г. Московският градски съд осъди петима от членовете на организацията за тероризъм. Двама получиха 4-годишни условни присъди, а други двама общо 11 години затвор. Създателят на групата се оказа главният редактор на в."Млад комунист" Игор Губкин, който излежава 19-годишна присъда за тероризъм и убийството на предприемач от Владивосток.
Във войната на паметниците комунистическите символи са дали повече жертви. Което е логично, все пак са поставяни из целия СССР в продължение на 70-80 години.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010