Броят на бежанците се увеличавал, срещу нелегалните трябвало да се употребява огнестрелно оръжие ("като към нашественици"), те били скрити, но организирани терористи. И още: да се връщали там, откъдето са тръгнали, да се възстановяла по този повод задължителната военна повинност, да се внимава с "Турция", защото щяла да ги използва за изнудване на "Европа" и "България". И още… "води се политика на изгонване на българските граждани и заместването им с бежанци от арабските страни". И още… Човек, без да иска, чува тези послания, дори ако не се интересува от кандидат-президентската кампания. Всъщност бежанците намаляват От 1993 г. до септември т.г. броят на лицата, потърсили закрила в България, е малко под 63 000. Техният брой се увеличава четири пъти от 2012 към 2013 г. и от тази до миналата година нараства три пъти, от 7 100 на 20 400 души. През 2016 г. броят на потърсилите закрила спада с 30%, а предоставянето на бежански и хуманитарен статут на практика спира. Бежанският статут през 2016 г. бива ограничен повече от дванадесет пъти (от 4 700 на 400), а хуманитарният – около два и половина пъти – от 890 на 362 души. От 2000 г. досега бежанците в България са около 11 хиляди. Казвам "около" за ориентация – никой не може да докаже, че тези хора са останали в България. Но дори и да са останали в България, те са 0,2% от населението за 2015 г., около 23% от новородените граждани на страната и 9% от пренеслите се в отвъдното. Тази група, дори и в пълен състав, не може нито замести отиващите си от този свят сънародници, нито да измести прираста на населението – колкото и скромен да изглежда той днес. Да не говорим за какъвто и значим "коефициент на заместване" – притокът на бежанци за шестнадесет години е много по-малък от напусналите страната 29 500 души само за 2015 г. Т. нар. "заплаха" България е страната в ЕС с най-голям процент мюсюлманско население – 13%. Това положение ще се промени, ако Албания, Македония и Босна и Херцеговина станат някога членове на ЕС (и ако емигрантската вълна запази интензитета си към страни като Франция или Германия например). Друга страна с 13% мюсюлманско население е Руската федерация – след анексията на Крим, но най-вече поради броя на собствените мюсюлмани и емигрантите от централна Азия. За разлика от Русия, у нас правителството не води война с нито един от регионите с турско или помашко население, не го използва за решаване на вътрешнополитически проблеми като убийство на опозиционери и страната не е жертва на ислямски по произход тероризъм. Последното е важно, защото жертвите на този тероризъм в Европа са 280 пъти по-малко отколкото в мюсюлманските страни. Т.е. въпреки съществения брой хора, изповядващи ислям, България, подобно на другите балкански страни, не е засега цел на терористи. Това е ясно дори при елементарен преглед на статистиката на Global Terrorism Database на Мерилендския университет. Последният случай от юли 2012 г. е спрямо израелски туристи. А на страната принадлежи дългогодишният рекорд по жертви на терористичен акт – този от 16 април 1925 г., който и досега е ненадминат по политически последици. Както стана дума, в действителност хората с бежански статус не са 11 хиляди, какъвто е списъчният им състав. Почти за никой (освен за хората с роднини) България не крайна цел на пътуването. Най-вероятният реален брой останали в България бежанци е между 6,5 и 7 хиляди. Една трета от тях са деца. Интересно е някой да обясни как срещу деца се употребяват огнестрелно оръжие и изобщо се предприемат някакви радикални мерки. Напрежението в някои места за настаняване показва, че: между групите бежанци има собствени междуособици по религиозни и етнически причини; гетоизацията е глупава политика и не може да доведе до намаляване на напреженията; сблъсъците между групи бежанци са породени от неизбежно разминаване на очаквания и реалност; резултатът от сблъсъците е около 100 пъти по-незначителен от телесните повреди, които едни български граждани са нанесли на други такива през 2015 г., ако се съди по статистиката на осъдените за нанасяне на такива повреди. В антропология е известно едно наблюдение, наречено "закономерност на Мийд": струпването на скучаещи мъже без работа винаги създава обществени проблеми. То е вярно и за бежанските гета, и за циганските квартали, и за футболните запалянковци. "Заплахата" от бежанците се състоя не в това, че те са много, а в това, че те са малко, а онези от тях, които могат да бъдат оценени като риск от тероризъм, са просто единици. Иначе казано основната заплаха може да дойде от неспособността службите по поддържане на ред и оценка на рисковете да си вършат работата. Обстоятелството, че няма терористични актове въпреки седемкратното увеличение на заявленията за бежански статут от 2012 към 2013 г. и трикратното такова увеличение от 2013 към 2015 г. показва, че въпросните служби се справят с работата си. Ако списъчни 11 хиляди бежанци са разпръснати по селата, те не биха били изобщо забелязани. Бежанците са градски феномен. Събрани на едно място винаги са изкушение за някой ксенофоб или популист да се яви с камера или да свика агитка, за да "документира" напрежението. В крайна сметка заплахата от ксенофоби и популисти е по-голяма от броя на бежанците, какъвто и да е той в момента. Икономика на бежанците Някои знаменателни събития и факти не намират обяснение без да се обърнем към икономиката на проблема. Шейсетима мъже не могат да изминат пеша 60-70 километра към вътрешността на страната, без да бъдат водени от хора, които са в координация с органите на реда. Оградата по границата не се руши, но се преминава. Включително от големи семейства с малки деца, дори пеленачета. Или някой ги води, или – за по възрастните – има начин да се прехвърлят през нея. Разходът, казват, е за няколко дюшека, които се прехвърлят през бодливата тел. Отделно е разходът за водачите. Вероятно по около 100 евро на бежанец, независимо от възрастта. За около 60 души, възнаграждението е около 12 млн. лв. за четири години. Но това не е всичко. За да посрещнат този разход и други бежанците тръгват с някакъв запас от средства. Неизвестно е да са правени изследвания за техния обем. Но аз съм правил подобно изследване за бежанците по време на Косовската криза от 1999 г.[ii] Тогава се оказа, че самофинансирането на бежанците е около 70% от бюджетните разходи на страната домакин (ако в сметката се включат абсолютно всички разходи по веригата на проверката, приемането и обслужването на кандидатите за бежански или хуманитарен статус, независимо от това дали той им се предоставя). По аналогия може да се предполага, че от 2013 г. досега бежанците са внесли в България поне 300 млн. лв. За страната тези пари са пренебрежимо малко. Но не е така за гидовете, за хората, които търгуват с тях или им предоставят някакви услуги, за населените места, където има бежанци или чакащи статут. От 2014 г. редовно през някой-друг месец се разхождам в района на "Лъвов мост" в София. Наистина е възможна тревога, породена от споменатата закономерност на Мийд. Но същата тревога предизвикват от години, дори отпреди бежанската криза, струпванията на скинхед и черноризци по централните улици на града, когато някоя патриотична политическа партия организира шествие. При по-внимателно вглеждане се разбира, че някой продава нещо, което иначе би изхвърлил – от джапанки, бельо и стари дрехи, през почти продънени тенджери и до временна работа на по-яките младежи и мъже и други услуги, които те са готови да платят. Business as usual. Част от икономиката на бежанците е и отчитането на тяхната бройка. Колкото по-голяма е тя, толкова повече биха били средствата за "справянето с проблема". Изглежда напълно рационално този проблем да се раздува. Използването на бежанците Докато обслужването на бежанците е нормален бизнес, независимо дали се използват бюджетни средства или средства на самите бежанци, използването на проблема, породен от тях, за нетипични бизнес цели е най-малкото аморално. Статистиката показва, че бежанците намаляват и че държавните органи се справят относително добре с крайните рискове за сигурността, колкото и те да изглеждат малко вероятни. През 2015 г. 35 души са осъдени за трафик на хора, а притокът е над 20 000. Това показва, че бизнесът с водачеството през граница и вътре в страната не е много рисков, а приходът от него – ако са верни горните предположения – е все пак 2 млн. евро. Част от тази сума отива за смазване на системата. Очевидно е още, че проблемът не може да бъде решен нито с употреба на огнестрелно оръжие, нито има нужда от опълчение на будни ксенофоби, нито с въвеждане на задължителна военна повинност, нито с пропаганда на методи, употребявани от властите в съвременна Русия. Всъщност отстояването на такива "решения" е най-големият политически риск на България през 2016 г. _______ *Статията е публикувана за първи път в сп. Мениджър на 03.11.2016 г. Можете да я прочетете също и на сайта на ИПИ. **Всички данни за България са от Държавната агенция за бежанците.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010