Можем да експериментираме с нова политическа система, щом тази не ни удовлетворява, но трябва да знаем каква е цената. За това предупреждава в своя позиция Българската политологическа асоциация. Документът е подписан от водещи преподаватели по политология от цялата страна и разяснява защо подкрепата за мажоритарния вот крие сериозни рискове. Това е един от трите въпроса в референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". Допитването ще се проведе заедно с изборите за президент на 6 ноември. Позицията детайлно обяснява защо мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, не е работещ вариант за България. "И трите аргумента на вносителите в полза на точно такава избирателна система са подвеждащи", смятат политолозите. "Мотивите на инициативния комитет за това предложение са, че подобна промяна би спомогнала за: - по-добра оценка на качествата и достойнствата на кандидатите и избор на личности; - по-голяма представителност (над 50% от избирателите, гласували в съответния едномандатен избирателен район, ще стоят зад избрания кандидат); - по-голяма ангажираност на всеки народен представител към неговите избиратели и регионалните актуални проблеми и особености. Предлагаме на гражданите своята оценка както за тези очаквани положителни ефекти, така и на други ефекти, които една такава промяна би предизвикала", казват политолозите в своята позиция. "Преди да изложим аргументите си, нека припомним, че с такава избирателна система българските граждани са излъчили всички свои президенти, както и своите кметовете от 1991 г. насам, т.е. на гражданите е добре познато как функционира тази избирателна система поне в тези случаи. Трябва, обаче, да подчертаем, че днес няма демократични страни, които да излъчват националните си законодателни органи по точно този начин. Демокрациите, които ползват мажоритарни системи при парламентарни избори (като Обединеното кралство и САЩ, например) не избират своите представители на два тура с абсолютно мнозинство, а ползват т.нар. система “first past the post” - избран е кандидатът, събрал най-много гласове в един тур. Дори и във Франция (примерът, който обикновено се привежда) за парламентарни избори се използва мажоритарна система в два тура, но с абсолютно мнозинство се избира кандидат само на първи тур", разясняват експертите. И продължават: "До втория кръг се допускат всички кандидати в даден едномандатен район, събрали 12.5% от гласовете на първи тур - и, поне хипотетично, това биха могли да бъдат до 8 кандидата. На втори тур побеждава кандидатът, събрал най-много гласове, макар и не постигнал абсолютно мнозинство". Според тях обаче предложението пред нас е различно: според него, ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство на първи, до втори тур се допускат само двамата кандидати с най-много гласове. Само така изискването представителите ни в Народното събрание да бъдат излъчени с абсолютно мнозинство – в един или в два тура, е удовлетворено. "Затова трябва да подчертаем, че въвеждането на подобна избирателна система би направило България единствената съвременна демокрация, която избира по този начин своя законодателен орган. Дори и този факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да сме особено внимателни", твърдят политолозите. Според тях най-изненадващо е твърдението, че с такава система бихме имали повече “представителност”. "По принцип един от недостатъците на мажоритарните системи е именно липсата на представителност. Този дефект на мажоритарните системи не е поправен с изискването изборът на депутати да е с “абсолютно мнозинство”. За да разберем защо това е така, нека си припомним, че гласуването на парламентарни избори вече е и задължително. При задължителни мажоритарни парламентарни избори, проведени при така предложената избирателна система, мнозина граждани биха били принуждавани да избират между кандидати, класирани за втори тур, които те често не харесват. Затова, противно на твърденията на вносителите, събралите абсолютно мнозинство по този начин кандидати (1) не биха се радвали на повече легитимност, нито биха били по-“представителни”, защото били “изборът на над 50% от гласоподавателите”. Нещо повече, гласуването на втори тур за тези избиратели би било един принуден избор, а (2) не избор на база “оценка качествата на кандидатите”, каквато е идеята на вносителите, какъвто е втория аргумент на вносителите. Вносителите имат и един трети аргумент: подобрената връзка между гражданите и техните представители в законодателния орган, което би подобрило демократичната им отчетност. Действително, за да увеличат шансовете си, партиите биха подкрепяли по места по-разпознаваеми и избираеми кандидати, което хипотетично би могло да отслаби влиянието на партийните централи за сметка на местните организации, както и хипотетично би могло да подобри шансовете на независими популярни местни кандидати", твърдят от Българската политологична асоциаиця. Според тях дори и тук общото правило отново би било, че в едномандатни райони партиите са тези, които посочват, и то само един свой кандидат. За гражданите остава единствено изборът кой от предложените от различните партии кандидати да подкрепят. Вместо да подрива партийния вот, каквото е заявеното намерение на вносителите, такава промяна би го затвърдила. Тя би била и отстъпление от завоюваното от гражданите отслабване на партийния вот с въвеждането на преференцията, даваща възможност на гражданите да изберат един (според тях най-добър) измежду десетки предложени от съответната партия кандидати. Ако действително мотивът за предлаганата промяна е избор на личности и ограничаване на партийния вот, то такъв ефект се постига значително по-добре с настоящата избирателна система с преференции, пишат в становището си те. "За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно да погледнем картата на мажоритарно избраните кметове в страната при последните местни избори от 2015 г. Справката показва, че огромното мнозинство от тях са партийни кандидатури, излъчени от две партии: от най-голямата ГЕРБ (118 кмета), и от регионално силната ДПС (33). БСП, макар и втора при пропорционални избори, изостава след ДПС на мажоритарни избори (32 кмета)", се казва в анализа. "С това последно, много красноречиво наблюдение, преминаваме към проблемите, които очакваме да предизвика една такава промяна. На първо място, такова гласуване би дало огромно предимство на големи партии със силни местни структури, както и на партии със силно регионално присъствие. Мажоритарният бонус, който най-голямата партия би получила, би й позволил да има абсолютно мнозинство в парламента, и лесно да сформира кабинет, дори когато е получила едва 1/3 от гласовете на гражданите. Възможността за по-лесно сформиране на еднопартийно управление, което е очакваният ефект от това обаче, идва на твърде висока цена – изпадане на малките и средните партии от парламента, и бетонирането в парламента на 2 или 3 партии. Резултатът е: непредставеност на големи групи граждани в парламента, по-малко плурализъм и по-малко конкуренция в партийната система", пишат политолозите. Освен този негативен ефект за партийната система, могат да се очакват и проблеми при начертаване границите на едномандатните райони. "Доколкото шансовете на партиите за успех пряко зависят от това къде са прокарани тези граници, битката за тях би била ожесточена, като вероятността резултатът да е безпристрастен е малка. Една от популярните критики срещу мажоритарните демокрации е, че демократичният процес там е предварително ‘нагласен’ (rigged) не на последно място и заради практиката на джеримандеринг (gerrymandering): начертаване на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия. Нека обърнем внимание, че определянето границите на едномандатнтите райони вероятно ще се извършва от администрация, пряко подчинена на управляващите", смятат от политологичната асоциация. "Ожесточеността на споровете при очертаване на границите на районите, само ще се засили при отчитане резултатите от изборите. Доколкото спечелването на мандат често ще зависи от много малко предимство в гласовете в съответния район, очакваме огромен брой дела за оспорване на резултатите. Това е много тревожен очакван ефект, доколкото основно предимство на демократичните избори е мирното предаване на властта на спечелилите. При съдебно оспорване на резултати, което хипотетично може да засегне всичките 240 едномандатни района, можем да очакваме блокиране на демократичния процес", се казва още в позицията. Политолозите очакват, че подобна избирателна система би увеличила корупционния натиск - често дори няколко гласа ще се оказват решаващи, което би засилило интереса за купуването им. "Може да се очаква, че това ще доведе до все повече изборни злоупотреби и до засилено влияние на тези злоупотреби върху изборните резултати. Никак не е случайно, че купуването на гласове е най-разпространено при местни избори и там то значимо влияе на резултатите там. Можем да очакваме подобен ефект и от предложената промяна.", смятат те. "Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента", смятат от асоциалцията. Според членовете ѝ всички от приведени аргументи: няма основание да очакваме положителните ефекти върху политическата ни система, които вносителите подчертават; има и много негативни последици - намаляване на плурализма и конкуренцията, намаляване на представителството на гражданите, създаване на условия за корумпиране на изборния процес и за оспорване на резултатите, които допълнително биха подрили доверието на гражданите в демократичния процес у нас; би трябвало да са достатъчни, за да разберем защо предложената избирателна система не се използва за избора на законодателен орган в нито една съвременна демокрация. Разбира се, можем да експериментираме с нова избирателна система, ако настоящата не ни удовлетворява. Но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент, завършват те. Документът е подписан от гл. ас. д-р Ружа Смилова, проф. д-р Анна Кръстева, проф дпн Георги Карасимеонов, гл. ас д-р Милен Любенов, доц. д-р Румяна Коларова, гл. ас. Димитър Димитров, доц. д-р Добрин Канев, доц. д-р Милена Стефанова, гл. ас. д-р Стойчо Стойчев, доц. дпн Огнян Минчев, гл. ас д-р Елена Калфова, доц. д-р Блага Благоева, доц. д-р Даниел Смилов, доц. д-р Пламен Ралчев, гл. ас. д-р Гергана Радойкова, проф. дпн Антоний Тодоров, д-р Илдико Отова, гл.ас. д-р Ирена Тодорова, гл. ас. д-р Кирил Аврамов, Драгомир Стоянов, доц. д-р Мая Русева.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010