Деница Гаджева е родена през 1982 г. в Хавана. Инженер по образование. Народен представител в 40-тото, 41-то и 42-ото Народно събрание, избрана от листите на „Атака”. Член на Централния сбор на партията и дългогодишен лидер на младежката й структура. На 17 септември 2015 година Деница дари лидера на „„АТАКА”” Волен Сидеров с мъжка рожба, която носи името на баща си. Гаджева  избра “ШОУ”,  за да направи уникална изповед седмица след първия рожден ден на Волен-младши.- Дени, преди седмица малкият Волен навърши годинка. Как отпразнувахте първия рожден ден?
- За всеки родител рожденият ден на първата рожба е много специална дата. Повече от празник. Събрахме най-близките ни приятели и колеги, и техните дечица. За мен беше вълнуващо,  детенцето ми вече е на една годинка. Това е събитие, което те кара да се замислиш за житейската философия, която изповядваш, семейството и взаимоотношенията ти с приятелите, с околния свят, за истински ценните неща от живота.  Всичко останало минава на заден план. Неволите, тревогите и дребните ядове просто изчезват. Превръщат се в нещо незначително.  Интересно е как пред детето осъзнаваш кои са хората, които истински държат на теб и те уважават. - Какво дете е Волен?
- Много будно дете. Интересен е, много чувствителен и проявява характер от малък. Ако е решил нещо да направи, просто го прави. Той е още мъничък, за да вадим генерални изводи за същността му. Можем само да гадаем с какво го е надарил Господ и какви планове има за него. Според мен мисията на всяка майка е да отдаде цялата си любов, грижа и търпение в отглеждането на децата си. Синът ми излиза от бебешкия период и постепенно се превръща в момченце. Това е изключителен процес, натоварен с  много отговорности за всяка майка на момче. Най-важното е да е жив и здрав и обграден с обич. Всичко друго ще се подреди по най-добрия начин. - Проходи ли вече?
- Съвсем скоро ще направи първите крачки сам. В момента се водим за ръчичка, а през останалото време той намира начин да се придвижва около дивана и масата в хола. Общо взето се движи навсякъде. Пълзи, изправя се, придържа се за различни предмети. Много е сладък. Изучава света. Огромно удоволствие е просто да го наблюдаваш. Как играе, как подрежда и разхвърля предмети, как се удивлява на картини. Баща му е ценител на изкуството във всичките му измерения. У нас освен невъобразимо огромното количество книги има и много картини, които събуждат изключителен интерес у  малкия. Нищо не задържа вниманието му толкова дълго време, колкото една хубава картина. Пипа ги и им говори нещо на бебешки.
 

- Казват, че най-трудната и отговорна професия е на майката. Така ли е според теб?
- Майчинството не може да бъде професия, нито занаят. Това е начин на живот чрез пълно отдаване. Много жени се страхуват да са майки, защото бъркат отдаването с отричането. Те се отричат от себе си и правят огромна грешка. Няма дете, което да желае родителите му да забравят кои са, да спрат да се развиват и да се занемарят, оправдавайки това с процеса на отглеждане. Отдаването не означава зачеркване на личността на майката. Напротив. То е развитие, но в друга посока. Обогатяване и усъвършенстване.  Най-ценният урок на живота за една жена. Детето не може да попречи нито на образованието на една майка, нито на общественото й положение или кариерното развитие. Страшното е, че обществото робува на клишета, които го унищожават морално, а понякога и физически. Аз също като по-млада съм се заблуждавала от тези клишета. Едно от тях е да създадеш кариера после да мислиш за семейство. Да завършиш пет висши образования, да изкараш всички нива на поне три чужди езика след което да намериш работа, да израснеш в кариерата, забравих най-важното - да натрупаш достатъчно пари и евентуално тогава да направиш семейство. Поддържането на това клише е огромен бич за обществото. Създава една измамна представа у жената, че някой изисква от нея да е свръхквалифицирана - в противен случай тя е просто един провал. Също така създава и страхове. Ако нямам стабилна работа и три висши образования, няма как да оцелея. На практика излиза, чеобществото иска от жената да се превърне в мъж
след което да си намери друг мъж, с когото да направи семейство. Тази представа е унищожителна за българското семейство. Това е философия, която издига Азът в култ.  Дава храна на егото, подхранва суетата. Ти и само ти, другите нямат значение. С тези принципи не се гради общество. Това са принципите на разрушението на семейството, колектива и общността. Ако искаме да се запазим като народ, трябва да пазим майката и семейството. Държавата трябва истински да насърчава раждаемостта и майчинството, не да го отрича. Естествено „Атака” има в своята програма цял раздел на тази тема. Аз вярвам, че ще дойде момент, в който планът „Сидеров“ ще се осъществи на практика. Дано сме живи до тогава. Да си майка е отговорно занимание, в някои случаи тежко, да не дава Господ.  Тежко може да е отглеждането на детенце с двигателни или умствени проблеми, детенце с тежко заболяване. Скоро имаше протест на майки на такива дечица. Напълно оправдан протест, истински протест, не като онези, на които станахме свидетели през 2013 г.
Преди няколко години „Атака” стартира собствен проект наречен „Православна солидарност”. Помогнали сме на много хора в тежко материално и здравословно състояние. Имали сме не един случай на семейства с дечица с тежки заболявания. Подавали сме ръка. Вярвам, че сме внесли малко надежда, освен материалната помощ, у тези хора. Но „Атака” е партия 10 години в опозиция. Ние нямаме позицията да решим тези проблеми. Виж колко е страшно. Имаш идеята, знаеш как, но нямаш властта да го направиш. Проблемът е, че докато сме просто едно консуматорско общество, чийто приоритет е да създава единствено кадри в областта на услугите, няма как да покрием критериите за социално ангажирана държава. Няма как без реална икономика и производство да създадем условия за безпроблемно отглеждане на деца с увреждания. Докато не излезем от графа „колониални държави”, ще сме бедни, бедстващи с отрицателен прираст и без реална грижа за онези дечица, чието отглеждане наистина е тежко и трудно.
 

- Какъв баща е лидерът на „Атака”?
- Добър! Не мога да си представя живота без неговата подкрепа и грижа. Синът ни е най-голямата радост в живота му и най-големият дар, който Господ му е пращал. Той не спира да го повтаря, всеки ден. Нощта преди да родя преспах в болницата. Раждането беше рано сутринта.Волен беше до мен през цялата нощ
Молеше се на Господ всичко да е наред, да мине безпроблемно. Така и стана. Много трудно може да се опише в няколко изречения човекът Волен Сидеров. Тези, които го познават от образа, създаден от вестниците и телевизиите, живеят с измамна представа за него, напълно противоположна на реалността. Той е човек, търсещ истината не само в политически план. Волен цял живот търси отговори на фундаментални въпроси за възникването на света и смисъла на човешкия живот. Има изключителни исторически и религиозни изследвания на тези теми в книгата му „Властта на Мамона“. Той познава в детайли всички видове религии. Познанията му по история надминават тези на известни наши историци. Но, извън ерудита Сидеров, по-важното е, че той обича хората. За него няма значение дали се среща с успял бизнесмен, или говори с някой беден човек от улицата. Приема ги и ги усеща по еднакъв начин, защото знае, че духовното е преди материалното. Вярва с цялото си сърце, че човек е духовно същество. Интересува се от наука,  най-вече квантова физика, от устройството на света и теориите на големите имена във физиката. Говорили сме много пъти на тези теми. И аз виждам у него едно дълбоко разбиране на световните политически процеси като резултат от познанията и усещанията му за съществуването на света и смисъла на живота.
Аз цял живот съм имала късмет. Десетки са случаите, в които е можело да пострадам, дори е имало и такива ситуации, които са можели да завършат с фатален край. Но най-големият ми късмет е, че Волен Сидеров е до мен и е баща на детето ни.- Какво обичат да правят най-често баща и син?
- Във всяка свободна минута Волен е с детето. Разхождат се заедно, играят. Нещо си говорят. Аз ги оставям да си комуникират по мъжки. Не им се меся. Те си имат своето време да бъдат само двамата. Понякога сутрин Волен взима малкия и правят разходка из центъра на София. Аз пък успявам да свърша някоя домакинска работа.Волен измисля различни песнички и ги пее на малкия,
импровизира на момента. Играе си с думите. Понякога се смеем с часове на някоя съчинена от него фраза.- Всички знаем, че сте с буйни характери. Успя ли детето да промени и двама ви?
- Ти знаеш, че не съм с буен характер. Работили сме заедно дълго време. Повишавам тон много рядко и винаги с причина. Същото мога да кажа и за Волен. Той просто е по-изискващ от хората около него, по-стриктен. Ядосва се на човешката глупост, на мързела и леността. Иска когато се върши някаква работа, да се върши с мисъл и чувство. Не да се отбива номерът. Аз съм склонна да си затворя очите пред безхаберието и безразличието. Той не. Оттам идва и впечатлението за остротата на неговия характер. Волен се възмущава от хора, които пропиляват живота си. Смята, че това е грях. Отделя много време в общуване с тях. Опитва се да ги научи  да обичат  живота и да го живеят смело. Съгласна съм с него, но азвече нямам сила да се занимавам с подобни екземпляри.
Детето със сигурност ни променя всеки миг. То е нашият учител и ученик. Със сигурност ни прави по-добри, по-отговорни и осмисля по един нов начин живота ни. - Какви свои черти виждате в сина си?
- Виждам и мои, и на баща му. Съчетани по много интересен начин. Мисля си, че той ще е един подобрен вариант на нас двамата. Дано! Най-важното е да стане добър човек. Да не събира страхове у себе си, които да му пречат да израства. Да бъде разумен и смел, да се отнася към хората уважително и да зачита тяхната уникалност.- Какви са плановете на двама ви за малкия Волен? Посетихте заедно Народното събрание. С политика ли бихте искали да се занимава?
- Аз знам, че синът ни Волен ще спасява хора. Ако е рекъл Бог, ще се занимава с политика. Смятам, че това е саможертва, но ако си струва, ако е за доброто на българския народ, нека я направи. Като майка ще се опитам да го предпазя от всичко лошо и да му помагам. Политиката е най-жестоката обществена реалност - така казва един уважаван колега и е прав. Имам вътрешно усещане и увереност, че синът ни ще спасява телата на хората, но и ще знае, че най-важно е първо да бъде спасена душата. Сигурна съм, че баща му ще му даде добра основа на познания в тази насока. Въпросът е какви знания и умения ще му даде българската образователна система. С този въпрос са свързани  моите тревоги, а и тези на баща му. В момента нито учебниците, нито методите на обучение са такива, каквито трябва да бъдат, за да създадат самочувствие, увереност и достатъчна база от знания у детето, че то да не чувства  страх от бъдещето. Това е огромна тема и касае всяко българско семейство,  което е избрало децата му да учат в България. Каузата „Българско образование” е част от каузата „Атака”  и вярвам, че като организация ще дойде време, в което ние ще покажем как трябва да се пишат учебници и как трябва да се обучават децата ни.
 

- От две години не си в политиката и в парламента. Липсва ли ти?
- На изборите 2014 г. бях избрана за народен представител. Отказах се, подписах декларация и напуснах парламента в първия работен ден. Това беше изцяло мое лично решение. Борила съм се седем години като действащ народен представител за каузи в полза на българското общество. В отговор на това съм получавала само удари, пълна незаинтересованост и неглижиране от страна на медиите на законодателната ми дейност и общо на дейността на „Атака” в парламента. Преди пет години съм внасяла поправки за улесняване на процедурата по произвеждане на референдум - никакъв интерес. След години заговориха лицемерно как трябвало да се преобразува законът, за да се правят по-лесно референдуми. Когато „Атака” го предлагаше това, беше лошо. Борила съм се срещу проучванията и добива на шистов газ на територията на страната. Ние бяхме първата политическа сила, която засегна този въпрос. Аз лично бях инициатор. Написахме цял закон за младежта, от първия до последния член. Потулиха го. Медиите не го отразиха. Десетки са случаите на неотразяване на нашата дейност от медиите. Фокусирам се върху медиите, защото те са отговорни за достигане на обективната истина до обществото. В случая са виновни за това истината да не достига до хората. Нямам нищо против да се пишат светски неща, ако щете и клюки, но първо да се каже какво сме направили, после какви са особеностите на характерите ни.
 Не ми липсва парламента
Няма как да ми липсва нещо, което не функционира. Законите се пишат в Министерския съвет, свеждат се до народните представители и управляващото мнозинство ги гласува. Това е. Понякога дори не знаят какво гласуват. Опозицията е безсилна в процеса на законотворчеството. Тя единствено може да посочва грешките, да разобличава и да държи обществото будно. Това прави „Атака” вече 10 години. 2013 г. „Атака” беше тази, която поиска и настоя да се построи ограда на българо-турската граница. Сега други хора си приписват тази заслуга. Тогава ни наричаха хомофоби, днес измислени персонажи повтарят думите на Сидеров. Ако не бяхме ние, сега щеше да има 100 пъти повече бежанци с неясен произход и намерения в страната ни.
Дали ще съм в парламента или не, за мен няма никакво значение. Нашата кауза е кауза за цял живот. Тя е кауза за оцеляване и въздигане на българския народ и има множество начини и инструменти, с които да се постигне.
 Кръстиха Младши навръх Петдесетница
 
Наследникът на лидера на „Атака” Волен Сидеров стана християнче навръх Петдесетница. Волен-младши бе кръстен в православния храм "Св. св. Кирил и Методий" в София в ръцете на майка си Деница Гаджева и в присъствието на татко си.  Според очевидци малкият мъж почти не трепнал по време на церемонията, но като всяко бебе проронил няколко сълзи, когато отец Методи го сложил в купела със светената вода.
Волен Воленов Сидеров е роден на друг голям християнски празник - на Св. София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов на 17 септември миналата година.Едно интервю на Георги ГЮЗЕЛОВ, "ШОУ"

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010