Молдова нахлу в световния новинарски поток с антикомунистически бунт. Къде сме ние?
„Бяхме“ там само преди 25 дни. На 12 март президентът Г.Първанов посети Молдова, получи най – високото държавно отличие и връчи съответното българско ( орден „Стара планина“) на съответния домакин Виктор Воронин. Освен това Г.Първанов стана доктор хонорис кауза на Академията на науките в Кишинев за „ съществен принос в историческата наука“.
Истината е, че разходката на Г.Първанов в една от последните крепости на класическия съветски комунизъм е типичен пример за това, как един (уж) историк не се учи от историята и от станалите вече исторически собствени гафове. Малко пред Милошевич да загуби подпаленатаот самия него първа ( постсветовна европейска) война на континента, Г.Първанов му написа прочувствено партийно писмо с уверения за топлите си чувства. Днес, в изключително редките случаи, когато му се налага да се връща към този епизод от политическата си кариера, белязана от яростно противопоставяне срещу НАТО именно в контекста на югославската криза, Г.Първанов се позовава на правото си да се развива ( т.е. , сбъркал е, нали и той е човек).
В Молдова обаче Г.Първанов се прояви като рецидивист по отношение на преценките за дружбата си с комунистически режим на ръба на катастрофата му. Единствената разлика е в мащаба – за разлика от югославската, молдовската криза не беше в центъра на международното внимание и малцина обърнаха внимание на първановите изцепки на молдовска земя. Нещо по – лошо: ако в другаруването с Милошевич той залагаше своето име и абревиатурата на партията си, то в случая с Молдова натовари България като президент на републиката.
Между глупостите, които Г.Първанов изтърси като гост на Воронин в Кишинев, е оценката за отношенията между България и Молдова, които през послените седем- осем годни ( (точно откакто Г. Първанов е президент) били по – добри и по – ползотворни „откогато и да било“. Самата Молдова, довчерашна съветска република, съществува като отделен ( и не особено самостоятелен и уважаван) международен субект от малко повече от въпросните „седем – осем години“.
В Кишинев Г.Първанов изрази вярата си в отличното бъдеще на отношенията ни с Молдова, защото те се развивали прекрасно на всички нива, изяви се като покровител на молдовците като кандидати за ЕС и дори подкрепи думите си със следната добрина, сторена от българската държава, на която той е глава: цели 44 на сто от визите за граждани на Молдова за България през изминалата година били издадени безплатно.
Всичко това са факти, на които никой не обърна внимание – Г.Първанов се е излагал къде ли не, та в една манипулирана от Москва комунистическа губерния ли няма да се развихри, кой ти гледа?!
Да, обаче се оказа, че доста молдовци не са съгласни да бъдат представяни от гостоприемните комунистически домакини, с които Г.Първанов така свойски се прегърна и на които обеща чудесно бъдеще на базата на прекрасното ( „повече, откогато и да било“) минало.
Хиляди молдовски граждани се разбунтуваха срещу Воронин и компания след парламентарните избори от 5 април, на които комунистите се обявиха за победители. Няма следа от опит на Г.Първанов да се срещне с алтернативен политик на въпросните комунистически дейци по време на ( злополучното му) посещение в Молдова от 12 март. Нищо подобно, Г.Първанов си е говорил „ на четири“ очи само с управляващите другари ( този път вярваме в буквалния смисъл за „четирите очи“ - имали са си приказка на общия за тях руски език).
Ако беше европейски политик, за какъвто се представя, Г.Първанов можеше да отдели малко време и за кмета на Кишинев Дорин Киртоаке, заместник – председател на опозиционната Либерална партия на Молдова, който се открои като лидер на протестиращите в молдовската столица.
Каквото и да се роди от антикомунистическия бунт в Кишинев, заклеймен от носителя на „Стара планина“ молдовски президент Воронин като „фашистки“ ( и същото така осъден вече от Москва, която, според заявление на руското МнВР разчитала на приемственост в сърудничеството с новия парламент на страната), Г.Първанов отново се издаде накъде го тегли, както в случая с прочувственото си писмо до Милошевич.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010