Вече писах, че нашенските мегапатриоти, за които антитурската реторика е политическа манна небесна, млъкнаха в момента, когато началникът Бойко Борисов заигра с турската карта. Явно фантазията ми е бедна- мълчаливците проговориха.
Проговориха в защита на ползите от политиката на Борисов да си общува с Ердоган, който наистина скандализира Европа и Запада с автократичните си забежки, но пък очарова Русия като брат-близнак на Путин в това отношение.
Минаха се няколко дни и само бившият главен спекулант на републиката по антитурско нахъсване на електората ( си ) Волен Сидеров още не е похвалил Борисов за правилната му политика спрямо Турция. Но няма да се учудя и той да се метне на амбразурата – мълчанието му вече е твърде нетипично за него и е равносилно на одобрение ако се има предвид какво може, когато включи на вълната на истерическите аналогии и апокалиптични предсказания за опасността от турския ятаган.
Няколко дни бяха нужни и на БСП да се окопити от турския гамбит на премиера и да го оцени най-сетне като негативна стъпка, която “озвучава” турския шантаж на Европа. Което беше ясно още от заявеното намерение на Борисов да “посредничи” между Анкара и Брюксел в ситуация, когато западните партньори България сипят серия от призиви към Ердоган да прекрати масовата разправа с политическите си противници ( явни или измислени). От БСП мислиха, мислиха какво да измислят, за да не прозвучат като плитиците от Запада и накрая стигнаха до същото заключение: че Ердоган се опитва да извива ръцете на Европейския съюз. Борисов, “откриха” те, се поставя в услуга на турската политика.
Не така мислят обаче мобилизираните в подкрепа на Борисов негови сподвижници в подялбата на властта. Те изведнъж взеха да съзират ползи в сътрудничеството със същата Турция, която употребяваха довчера в своя политичеки речник като “кумчо вълчо” в приказките си пред своите електорални чеда. Дори и външният министър Даниел Митов, след дълго, “звучащо” вече като форма на несъгласие с Борисов отсъствие от публичността,  в телевизионно интервю днес “озвучи” ( ако използвам изразните средства на “прогледналата” БСП) подкрепата си за т.н. посредничество на Борисов между Турция и Европа. Направи го наистина дипломатично, но достатъчно ясно. И доста късно, за да повярваме, че му идва от сърце с цяла седмица закъснение.
Турският ход на Борисов беше похвален днес и от вътрешния министър Румяна Бъчварова като негова лична инициатива ( а тя вече се спряга и за евентален кандидат за президент на ГЕРБ).
Същевременно темата изскочи на върха на противоречията в Реформаторския блок, където май само от ДСБ съзират нещо осъдително в соловите акции на Борисов в отношенията с Турция.
Както се вижда, само официалната опозиция, на каквато се прави БСП , “озвучава”  тихо това несъгласие след дълги колебания. Всички останали постепенно станаха “съгласни” ( ако не се брои вътрешната опозиция ДСБ в РБ).
Единственото, което ми идва на ум по този повод, е саркастичното подмятане от времето на пълната диктатура, приложимо и към лицето на частичното й подобие днес: “как ги постигате тези успехи, другарю директор?”, питаха навремето подмазвачи, удивени угоднически от правотата на началството, което никога не греши.
“Другарят директор”, разбира се, приема аплодисментите като заслужени и вярва в тяхната искреност. Докато не му дойде времето на някой пленум да го “сготвят” точно онези, които са му ръкопляскали най-френетично.
Ако метафората ми не е напълно ясна, да го кажа направо: Борисов трябва да се страхува не от т.н. опозиция, петимна да образува с него широка коалиция, а от своите ласкатели. (Не)веднъж принудени да гълтат отровата на унижението, те ще му отмъстят. Рано или късно.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010