Кандидатът на републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп, който от вчера вече пледира САЩ да напуснат и Световната банка, колкото и да е условно сравнението и несъпоставим мащабът, прилича по едно нещо на нашичкия Бойко Борисов: успя да си присвои ( и опозори, според мен) десния вот въпреки съпротивата на “старата десница”.
Нищо друго да не беше сторил, подмазването му на Путин е напълно достатъчно, за да употребя думата “позор”.
Ако иронизирам леко Бойко Борисов- и аз съм прекалено малък, за да придирям на американците кого да си номинират и избират за президент. Обаче номинирането на Доналд Тръмп за кандидат на републиканците за президент ме мотивира да забравя за момент, колко сме малки и незабелижими тук в държавата, в която нашият премиер обяснява, че не може да иска среща с президента Путин, защото бил малък ( по ранг) спрямо него.
В смисъл- “ние” гласуваме за малкия и незабележим Борисов, който, подобно на Доналд Тръмп първо обра протестния десен вот, а после превърна в забележително повторение и потретване гласуването на малките и незабележителни свои подобия за себе си в забележител успех на посредтвеността до степен, че тя беше международно легитимирана. Приеха го десните в Европа за свой така, както републиканците бяха принудени да преглъгнат номинацията на Тръмп.
Пояснявам отново мисълта си : явлението Борисов предхожда появата на Доналд Тръмп в САЩ. Общото между двамата, освен популизма, е в това, че обсебиха дясното пространство ( колкото и да е условно сравнението между САЩ и България).
Борисов, за разлика от Тръмп, засега се гневи, че бива обвиняван в застрашаване на българската евроатлантическа принадлежност.
Тръмп се заканва, че, доколкото зависи от него, не би хрантутил повече разни европейци по линия на НАТО. Да се оправят сами. И гневните американци го аплодират защото е вярно, че на плещите на Америка се крепи западното благоденствие, което обаче също показва, че то може да се срути без американската закрила.
Но не това е причината за моята реплика.
Искам да “оневиня” Борисов в очите на онези, които се сърдят на неговото приобщаване към европейското дясно в рамките на ЕНП. Оказва се, че в това отношение той е изпреварил времето си по американските стандарти. В САЩ вече си имаме ( казано от името на надяващите се на американския чадър- ама не като онзи срещу Георги Марков) подобие на Борисов. Хем е десен, официален победил в състезанието на американското дясно, хем пък намига на Путин и заплашва със санкцията оттегляне на САЩ от подкрепата си за Европа.
Сега Доналд Тръмп, от позицията на републикански кандидат, вече аплодира и Ердоган, за приятелството с когото едни нашенци в Турция похвалиха миналата седмица по БТВ Бойко Борисов.
Остава да се надяваме, че за рзлика от Тръмп, който е новобранец по отношение на политическата си кариера и тепърва трябва да се пребори за върховния пост в САЩ, Борисов вече е изконсумирал негативите на властта и в края на този тунел мнозина ще прогледнат що за “десен” премиер си имат. Факт е обаче, че и в Америка си имат проблем с дясното. Макар от това да не ни става по-ясно как ще се развие тук кризата в дясно.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010