В днешна Русия Втората световна война, наричана по съветски образец Велика отечествена \юни 1941- май 1945\ , за да се избегне признанието за сговора между Хитлер и Сталин през първите две години на световния конфликт, е главен резервоар за помпане на великоруския шовинизъм. Никой да не оспорва съветския принос за разгрома на Германия, но Москва продължават упорито да увъртат за съветското сътрудничество с германските нацисти и да се възмущават от разкритието на Виктор Суворов в неговите книги, че всъщност Сталин е бил изпреварен от Хитлер в намерението му да нападне пръв Германия – нещо, което не оправдава Берлин, но и поставя Москва в светлина, която никак не изнася на руска пропаганда, приемник на съветската.
 
Във връзка с годишнината от 22 юни 1941 г, когато Вермахтът нахлува в СССР и заварва неподготвената за отбрана, готвеща се за нападения съветска страна, припомням част от доказателствата за истинските намерения на измамения Сталин, публикувани в книгата на Виктор Суворов „Денят М”.
 
Въпросът за произхода на Третия стратегически ешелон, надявам се, е ясен: ПРЕДИ ГЕРМАНСКОТО НАХЛУВАНЕ ГРАНИЦАТА НА МНОГО МЕСТА Е БИЛА ОТВОРЕНА и много хиляди граничари са бил изтеглени в тила, където именно били организиран трите репресивни армии.
Остава въпросът за предназначението на цял фронт чекисти. Да стрелят изотзад по настъпващите войски, за да се сепнат кръшкачите? Може би. Но за това съществували заградителните отреди, създаден преди германското нападение във всички съветски армии и корпуси. Заградителните отреди на НКВД органично влизали в състава на войските и от Първия, от Втория стратегически ешелон. За да си представите мощта на заградителните отреди, ще цитирам една статистика. Тази строго поверителна справка е адресирана до „народния комисар на вътрешните работи на СССР и генерален секретар на Държавна сигурност другаря Берия“. Само три машинописни страници, които има сведения за разстрелите в Червената армия през първите непълни четири месеца от войната. Става дума не за всички разстрели, а само за разстрелите сред военнослужещите, спрени от оперативните хайки и заградителните отреди. Справката започва с думите: „От началото на войната до 10 октомври т.г. Специалните отдели на НКВД и заградителните отреди на войските на НКВД за охрана на тила са заловили 657 364 военнослужещи, изостанали от частите си и забягнали от фронта. От тях оперативните хайки на Специалните отдели са заловили 249 969 души и заградителните отреди на войските на НКВД за охрана на тила — 407 395. Специалните отдели са арестували 25 878 души, останалите са сформирани в бойни части и изпратени на фронта. По постановления на Специалните отдели и по присъди на военните трибунали са разстреляни 10 201 души, от тях пред строя — 3321.“ По-нататък следва статистика на арестите, разстрелите изобщо и разстрелите пред строя по различните фронтове. От статистиката излиза, че най-много са арестували на Западния фронт — по 1000 души месечно, 4013 души за 4 месеца. На същия фронт и разстрелвали най-много — 2136. Вероятността да оцелееш след арестуване е под 50%. А най-често разстрелвали пред строя на Северозападния фронт — 730 души през първите непълни 4 месеца война.
Справката е подписана от заместник-началника на Специалния отдел на НКВД на СССР комисаря от Държавна сигурност 3-ти ранг Милщейн. Този документ бе представен в Конституционния съд на Русия като един от обвинителните документи за престъпната дейност на комунистическата партия.
От документа излиза, че през всеки от първите 111 дена от войната на фронта са разстрелвали по 92 военнослужещи, включително по 30 души всеки ден са разстрелвали пред строя на частите и подразделенията. В тази статистика влизат само спрените от Специалните отдели и заградителните отреди. Статистиката не включва онези, които са били арестувани на бойните си постове. Да речем, на 22 юни в района на град Гродно е свален самолет от 207-и бомбардировъчен авиационен полк, екипажът загинал, останал жив само картечарят радист младши сержант А. М. Шчеглов. Той се завърнал в полка си (авиогарнизонът в Боровское, Смоленска област) на 28 юни, „бил арестуван от органите на НКВД и разстрелян за измяна на родината“ („Красная звезда“ 26 юни 1991 г.). Това вече е съвсем друг вид престъпление и съвсем друга статистика, несвързана със заградителните отреди и оперативните хайки на Специалните отдели. Този случай (и хилядите подобни) не са от категорията „изостанали от частите си и забягнали от фронта“, тук случаят е тъкмо обратен — младши сержантът се добрал до родния си полк… Някой ден ще бъде публикувана статистиката на разстрелите на завърналите се в своите части. Но дори и статистиката на разстрелите на изостаналите еднозначно показва, че оперативните хайки и заградителните отреди са се справяли с възложените им задачи и не са се нуждаели от помощта на Третия стратегически ешелон дори в критичната обстановка на общото отстъпление, паниката и бъркотията. В „освободителна“ война Специалните отдели и заградителните отреди още по-малко биха търсили помощ от Третия стратегически ешелон. Въз основа на тази статистика смятам, че Третият стратегически ешелон в състав три армии на НКВД се е формирал не за разстрелване на войниците от Първия и Втория ешелон.
А може би чекисткия фронт са го сформирали за смазване на съпротивата в „освободените“ територии? Не е изключено. Но за целта в състава на Първия и Втория ешелон се намирали десетки мотострелкови дивизии на НКВД с танкове, гаубична артилерия и с всичко необходимо за установяване на социална справедливост.
Главната задача на Третия стратегически ешелон била друга. Преди всяко „освобождение“ от 1939–40 година граничарите се разделяли на две неравни групи: едните оставали на границата и се използвали в първия ешелон на нападението като елитни диверсионни отреди и групи, а другите се изтегляли в тила и се вкарвали в бой чак през най-последния етап на „освободителния поход“, закрепвали успеха на армейските формирования и пристъпвали към охраняване на новата граница. Именно така били разделени съветските гранични войски в средата на юни 1941 година…
Така правели и германците. Разузнавателният бюлетин на Щаба на Северозападния фронт №02 от 21 юни 1941 година съобщава за дейността на германските войски по границата на Източна Прусия: „Охраняването на границата и наблюдаването на нашата граница са възложени на полеви части… На цивилното население е предложено да се евакуира във вътрешността на 20 км от границата“ (ЦАМО, фонд 221. Опис 1362. Папка 5, с. 27).
При германците всичко е като при нас, но мен ме смая не съдържанието на документа, а номерът му. Нулата се въвежда за поверителните документи. Двете нули — за строго поверителните… От началото на всяка година номерацията се възобновява. Тогава защо на 21 юни се получава едва вторият разузнавателен бюлетин? Началникът на разузнаването на окръга веднъж седмично слага новия разузнавателен бюлетин на бюрото на командващия окръга, а при изостряне на обстановката — всеки ден. Защо тогава номерът е толкова малък? Ами защото на 19 юни от Прибалтийския военен окръг вече се бил обособил Северозападният фронт със свой собствен щаб, разузнавателни и други отдели и заживял свой собствен живот, и се заредили номера на заповеди, разузнавателни бюлетини и други документи от самото начало 1 от 01 и нагоре. И на 21 юни 1941 година полковник Карлин вече се подписва в документите като помощник-командващ СЗФ (Северозападния фронт) по ПВО (ЦАМО, фонд 344, опис 5564, папка 1, с. 62). И във всички останали окръзи изселването на населението, оттеглянето на граничарите и заменянето им с полеви части означавали, че Червената армия вече е във война, вече е разгърнала фронтовете и е поела границата с изключение на някои участъци и пропускателни пунктове.
Адмирал Ю. А. Пантелеев си спомня как няколко дена преди 21 юни му докладвали за положението във Финландия: „финландските граничари и цялото местно население са се изтеглили във вътрешността на страната… Границата е отворена… Но това е война!“ (Морской фронт, с. 27).
Абсолютно правилен анализ на ситуацията. Само че не е ли ставало съвсем същото и на нашата територия? Разликата е само в това, че финландското население напуснало граничните райони доброволно…
Насилственото депортиране на стотици хиляди хора от граничните райони, унищожаването на собствените ни гранични заграждения, оттеглянето на граничните войски и формирането на три чекистки армии зад двата стратегически ешелона на Червената армия не са просто признаци за война, това е самата война в цялата й великолепна неизбежност, с първите десетки хиляди жертви измежду нашите си съветски мирни жители на граничната ивица. Тайната мобилизация била стигнала твърде далеч. Неотвратимо и скоро след оттеглянето на граничарите от държавните граници е трябвало да настъпи Денят „М“.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010