Реформаторският блок ще обсъди във вторник позицията си относно наложеното президентско вето върху промените в Изборния кодекс. Това съобщи пред БНР лидерът на "България на гражданите" Меглена Кунева. По думите на министъра обсъждането ще има две цели – да се създаде "закон за България, а не за партиите", но и да се запази стабилността на управлението. В събота държавният глава Росен Плевнелиев върна част от измененията в закона с аргумента, че се създава "неравно третиране на българските граждани в чужбина". Той обяви, че ако отново минат противоконституционни текстове, той ще сезира Конституционния съд. Във вторник и премиерът Бойко Борисов свиква парламентарната група на ГЕРБ, за да се излезе от създалата се ситуация. Най-голямата партия в парламента намекна, че е готова на отстъпление от промените, което обаче трябва да се договори с "Патриотичния фронт" и другите партии, които подкрепят правителството. Междувременно Четин Казак от ДПС коментира пред БНР, че президентът е наложил вето върху твърде малко от приетите текстове. Според него има и други проблемни моменти извън темата с гласуването на българите в чужбина. Казак очаква да бъдат отменени текстовете за задължителното гласуване, като в противен случай партията смята да сезира Конституционния съд. Твърдението на съпредседателя на "Патриотичния фронт" Валери Симеонов, че ветото на Плевнелиев е реверанс към ДПС, с който държавният глава цели да си осигури подкрепата на гласовете от Турция на изборите, е "голословно" и е само "твърдение на ниво политически послания", коментира пред БНР доц. Румяна Коларова, секретар на президента. "Росен Плевнелиев е първият български президент, който е избран без гласовете на ДПС. Оттук нататък всичко друго е спекулации. Може би "Патриотичният фронт" не може да преглътне този факт. Аз не мисля, че през своя 5-годишен мандат по какъвто и да е повод той е правил реверанси на ДПС, и в случая не прави", каза Коларова. По думите й ветото е било неизбежно заради присъствието в текстовете на неоправдани различия по отношение на гласуването на българите в чужбина. Според нея не е редно, когато се въвежда електронното гласуване, в същото време да се ограничават правата на част от живеещите зад граница гласоподаватели. "Може да има ограничения, според специфичните условия, но те трябва да бъдат на основата на общо правило", посочи Коларова.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010