"Безплатното" саниране на жилищни сгради, в което държавата влага 1 млрд. лв., скоро ще бъде извън нормите на Европейския съюз. Огромната инвестиция е в енергийна ефективност от най-ниския клас - С. За това предупрдиха от камарите на архитектите и на инженеритев инвестиционното пректиране. "Така се стимулира лошото качество. Защото поставяме като цел в нашето саниране най-ниското възможно ниво. То е неефективно и скоро ще бъде забранено в Европа. Като в ремонтите във ВиК сектора е, където се поставят тръби, които след 2 години протичат", предупреди арх. Николай Гълъбов, зам.-председател на Камарата на архитектите. Той намекна, че като цяло това е част от проблема некачествено проектиране и строителство в цялата страна, което води до тежки последствия. Според архитектите нормативната ни уредба в строителството е тромава. Действали над 150 нормативни документа, които не са съгласувани. "Законодателството ни в сектора прилича на панелен блок от крайните квартали - всеки пипа без ясна цялостна концепция и визия за бъдещето. Често е написано неразбираемо и може да бъде тълкувано по различен начин", допълни още Гълъбов. Освен това общините нямали финансови ресурси и хора, които да подготвят техническите задания за качествено саниране. Те се правели от специалисти, които били некомпетентни. А най-ниската цена довършвала картината на лошото качество и корупцията. "Неяснотата на нормативната уредба позволява на някои чиновници да искат финансово стимулиране, за да прочетат по определен начин закона", обясниха нерегламентираните практики архитектите и напомниха, че и Европейската комисия е описала в доклад проблема с липсата на качество в проектите. Арх. Николай Гълъбов напомни още, че в закона е забранено да се работи под себестойност, но правителството и общините го налагат с ниските бюджети за проектиране.Според него новините за разкрити нерегламентирани практики в ДАИ и Центъра за градска мобилност в София са добри, но там "подкупите са малки", докато в строителния бранш са в пъти по-големи. Затова архитектите настояват да се изгради електронен регистър за проектите и да се върне конкурсното начало. Така ще има гарантирано качество, ще се намалят корупцията и недобрите практики. Тези предложения до институциите обаче получавали отрицателни отговори. Вместо това често се залага на т.нар. инженеринг, при който се избира фирма изпълнител без ясни критерии. Така заданието за проекти, чиято стойност е примерно 200 хил. лв., можело да стигне и 800 хил. лв. Гълъбов даде за пример проекти, чиято стойност е 200 хил. лв., но заданието е за 800 хил. лв. Инженерингът е работещ модел, но не когато става дума за архитектура, а за изпълнението на проекти, свързани например с изграждане на пътища и тротоари, допълни арх. Петър Киряков от Камарата на архитектите в Стара Загора. Арх. Марин Бакалов призова да има обществено обсъждане при всяка промяна на нормативната база. Става въпрос за предварителна дискусия какво ще е въздействието на промените върху инвестиционния процес.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010