Лакей човек, лакет вреда

6 Март, 2009 - 13:55 - Иво Инджев

Информационната агенция БГНЕС съобщи, че бившият посланик на САЩ в София Уйлям Монтгомъри е получил отказ за виза от руското посолство в Белград. В това, само по себе си, нямаше да има повод за кой знае какъв коментар. Ако не беше следният коментар за самия Монгомъри, придружаващ съобщението:
„От 1993 г. бе посланик в редица балкански страни, включително и България. Той има славата на човек, който задкулисно дърпа конците на официалната политика. От него се страхуват местните политици, третирани често пъти като лакеи, а хората не го обичат, защото се чувстват опекунствани. Към заслугите му спада свалянето на режима на Слободан Милошевич в Сърбия, както и оказването на съществено влияние при създаването на нови, демократични правителства в България и Хърватия. „
Излиза, че „така му се пада”! Щом има заслуги за свалянето на Милошевич и за демокрацията в България и Хърватия, руските другари с право му отмъщават. Констатацията обаче предизвиква и въпроси.
Къде и пред кого бившия посланик на САЩ има „славата” на човек, който задкулисно дърпал конците на официалната политика? И кои точно са местните политици, които се страхуват-хем се страхуват, хем пък ( треперейки) се оставят да бъдат третирани от него като лакеи?
И още: кои са „хората”, които не го обичат, защото се чувстват „опекунствани” от този злодей на американската дипломация?
Мога само да потвърдя, че Монтгомъри беше прям и напълно лишен от суетата на много високопоставени дипломати, които искат да бъдат третирани като величия, спекулирайки в личен план с величието на държавата, която представят. Посланикът беше уникален с това, че един български журналист можеше да му се обади (по сериозен повод, свързан с двустранните отношения например) посред нощ и да получи адекватен светкавичен отговор. Правил съм го от името на радио „Свободна Европа” и смея да твърдя, че тази откритост, обратното на „злодейския му образ”, нарисуват от БГНЕС, му правеше чест и работеше за каузата на неговата държава и на демократизацията на България.
Тук не става дума да се „гласува” „за” или „против” личността на бившия посланик в София, който едва ли се нуждае от нечие адвокатстване. Да, Монтгомъри, който напусна дипломацията по същия открит начин, по който се държеше като посланик( изразявайки несъгласие с новата администрация във Вашингтон), сигурно може да бъде определен като „противоречива личност”. Повод за това би могла да бъде острата му публична критика срещу управлението на Джордж Буш, изразена в интервюта.
Истинската причина за този коментар е отговорът на горните въпроси-повдигнати по повод хапливите определения, неясно от името на кого (например от името на”хората”), те си имат конкретен отговор. А той е: Монтгомъри беше ярък противник на режима на Милошевич, чиито явен приятел в София по онова време беше лидерът на БСП Г.Първанов.
Милошевич е покойник, Монтгомъри е частно лице, но Г.Първанов си е тук. Неговите пропагандатори-също. В присъщия им отмъстителен стил те не могат да се нарадват, как руските другари му „натриват носа” ( както те вероятно си мислят). Злорадството им издайнически изобличава реваншизма на една шайка, която нищо старо не е забравила, но е научила нещо ново: да се прави на прозападна троянска кранта.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010