Лечението на деца в чужбина в последните години може да се опише като бягане на дълги разстояния с препятствия. Едни хора се опитват да направят този процес прозрачен, бърз и максимално хуманен, а държавата периодично им подлага крак, за да ги спъне. Държавата сложи лимит за лечението на деца, който след това отмени под обществен натиск и с цената на един погубен детски живот. Периодично държавата успява да блесне с неподходящи кадрови назначения  и неработещи идеи за работата му. А в края на миналата година здравното министерство спря за няколко месеца финансирането на фонда заради проверки за злоупотреби, които така и не извади на бял свят, а парите преведе скоропостижно, след като членове на обществения съвет сигнализираха пред медиите, че спирането им бави лечението на деца. Това не е единствената институция, около която периодично възникват скандали и съмнения за злоупотреби или нередности. Напълно нормална е също така изострената чувствителност към дейността й, тъй като става дума за болни деца, необходимост от прецизни и навременни преценки за лекуването им, при това с обществени средства. Именно поради тази причина всяко публично изречено обвинение или изобличение към фонда би трябвало да е подплатено с непоклатими доказателства. В противен случай се превръща в поредна спекулация, подронваща непоправимо доверието към самите правила, процедури и решения на институцията, а не само към нейния конкретен ръководител и екипа му. Предстои да се види как прокуратурата ще съумее да защити обвиненията си към доскорошния шеф на фонда Павел Александров, зрелищно арестуван заедно с още седем души в сряда. Според премиера Бойко Борисов действията на службите по този казус били "избродирани" , а събраните доказателства несъмнено щели да издържат пред съда. Единственото несъмнено нещо към момента обаче са подозренията към действията на властите. Всички задържани бяха освободени ден след ареста им, само на петима са повдигнати обвинения и то не за това, за което първоначално твърдеше прокуратурата. Отказвайки се да искат по-тежки мерки за заподозрените, като постоянен или домашен арест, разследващите всъщност избягват разглеждането на събраните досега доказателства в рамките на публично заседание на спецсъда. В същото време членове на обществения съвет на фонда и граждани и организации, които са работили с него, смятат, че предприетата атака е отмъщение на държавата към управителя на фонда Александров и скромната му администрация. Какво наложи маскирани антимафиоти да влязат по подобен начин в институция, отговорна за чувствителна тема като лечението на деца, която освен на държавния бюджет разчита и на доброволни дарения от граждани и фирми, които е естествено да се отдръпнат след подобно гнусно петно? След първоначалните димки за "пликове с пари", подкупи и други тежки обвинения, прокуратурата ограничи подозренията си до три доста мъгляви престъпни схеми. Сред тях са наемане на твърде скъп (според разследващите) апартамент за болните и техните семейства при престоя им в Париж; използване на посредник за логистиката по транспорта и настаняването на деца в чужда клиника; ползване на ограничен кръг експерти за медицински становища. Част от обвиненията вече получиха своите смислени обяснения, а други предстои да се доизясняват, но след целия вдигнат шум за толкова семпли разкрития всички се питат – за какво беше това? Има няколко възможни обяснения. Отклоняване на вниманието Шумните полицейски акции с показни арести и посочване на виновник са много удобни за отклоняване на вниманието от други проблеми, а такива в здравното министерство несъмнено има, особено след ескалирането на недоволството срещу реформите на Москов и след като самият той се оказа разследван за бартера на ваксини с Турция. Самият Москов постоянно говори за далавери и корупционни схеми в ръководения от него сектор, но до момента няма изобличена нито една крупна далавера в болница. А директорът на фонда е удобна мишена, тъй като и без друго отдавна е нарочен за смяна. Няма обществен съвет – няма проблем Освен това в този си вид фондът е трън в очите на всяко министерско ръководство, тъй като медиите и неправителствените организации в обществения му съвет правят публично достояние и раздухват проблемите от кухнята. Откакто има обществен съвет и с Павел Александров начело фондът функционира видимо по-добре спрямо преди. В края на 2009 г. Сметната палата изнесе данни, че половината от парите, отпуснати на фонда от 2005 г. нататък, не са били усвоени, а три деца са починали, докато са чакали одобрение за лечението си. Имаше и случаи, когато национални консултанти предписват лечение в чужбина на дадено дете, но фондът не го одобрява. Именно след този доклад и направени законодателни предложения беше създаден общественият съвет, който обединява както лекари, така и неправителствени организации, занимаващи се с набирането на дарения за лечението на болни деца и представители на медиите. Това направи работата на фонда доста по-прозрачна, тъй като гражданската квота реагира остро при случаи на забавяне на администрацията или опити на държавата да намали финансирането за децата. А и колкото повече очи наблюдават процеса по отпускането на средства, толкова по-малки стават възможностите за злоупотреби. В същото време от няколко години различни състави на здравното министерство при различни министри от различни политически сили постоянно опитват да направят промени, които да махнат обществения съвет или поне да отнемат думата на представителите на неправителствения сектор и медиите, които са най- гласовити. Случайно или не привърженик на тази идея е и набързо назначеният след показните арести нов директор на фонда проф. Владимир Пилософ. При участието си в обществения съвет преди време той лично е лансирал предложението съветът да се раздели на две - лекари, които взимат решения и медии и НПО, които събират дарения и “наблюдават“. За сравнение, към здравното министерство действа и Комисия за лечение в чужбина, чиято дейност не се наблюдава от обществен съвет, тя не подпомага възрастните в намиране на клиники и прочие, ползва същия апартамент за настаняване като разследвания фонд, но тъй като работи тихо и послушно – не е обект на разследване. Срещу нейните тромави и закъснели решения никой не говори по телевизията, а потърпевшите водят своите тихи и тежки битки в съда, като някои не доживяват, за да разберат, че са я осъдили. За кого е по-добре на тъмно? Истинските интереси около Фонда за лечение са свързани с плащаните от него медицински изделия за деца, които се лекуват в България. Неправителствените организации в обществения съвет в последните няколко години постоянно сигнализират за непрекъснато увеличаващите се разходи именно за тези изделия и настояват те да се поемат от здравната каса, защото тя има много по-големи възможности за последващ контрол. Вече половината бюджет на фонда отива за закупуване на медицински изделия в България и този процент се увеличава за сметка на лечението на деца в чужди клиники, каквото е основното му предназначение. През миналата година фондът е платил 7.1 млн. лева за лечението на 414 деца в чужбина и 5.7 млн. лева за лечението на 976 деца у нас – т.е. разходи за медицински изделия. А бизнесът с медицински изделия у нас е жесток, печеливш  и зле контролиран. За разлика от цените на лекарствата, плащани от здравната каса, които са в публичен списък и с ясно ценообразуване чрез сравняване с други европейски страни, цените на медицинските изделия са тайни. Всяка болница и фирма има свой ценоразпис за едни и същи изделия. Здравни застрахователи периодично се оплакват , че са принудени да плащат различни цени за едно и също изделие в различни болници. Планка за гръбнак, например, струвала 6 000 лв., 8 000 лв. 12 000 лв. в три различни клиники. Именно в тази джунгла фондът е принуден да налива пари, без да го иска и без да е в състояние да упражнява контрол. Въпреки настойчивите молби този разход да се прехвърли към НЗОК, държавата упорито отказва да го направи. Защо? В чия услуга е близо 6 млн. лева годишно да изтичат в изделия с напомпани цени, гарантиращи комисионни на доста хора по веригата – лекари, директори на болници, а защо не и чиновници? И нима е чудно, че при това положение шум вдигат медиите и неправителствените организации, а лекарите мълчат? През 2011 година НАП и “Криминална полиция” разкриха 15 млн. лева укрит оборот за пет години в софийска фирма за медицински изделия за неврохирургията и ортопедията. Данъчните откриха, че на 136 лекари за същия период е била платена сума близка до 8 млн. лева. Само един от лекарите е получил за пет години 600 000 лева. На фона на всичко това държавата дори не успя да се пребори с лобистките интереси и да направи списъка с цените на изделията публичен .Той остана таен за хората, макар че консумативите се плащат с нашите данъци и здравни вноски. Обяснението – нямаме право да ги знаем, те са търговска тайна. И тук отново опираме до факта, че държавата щедро са бори на думи с крупните далавери и лобисти, но с качулки са арестувани хора, подозирани в далеч по-мижави нарушения. Или иначе казано – за едни сватба, за други брадва...

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010