Малко лов на вещици в съдебната власт не е излишен

27 Феруари, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Константин Пенчев е председател на Върховния административен съд от 22 март 2004 г. Член по право на Висшия съдебен съвет (ВСС). Роден е на 21 март 1952 г. в София. През 1976 г. се дипломира в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски".
Съдия от кариерата. Бил е председател на районния съд в Своге. След това за 2 години е специалист в отдел "Договорен и правен" при МВнР. После отново се връща като съдия в Софийския окръжен съд. От 1994 до 2004 г. е първо адвокат, а после и депутат в 39-ия парламент.

- Г-н Пенчев, кое е по-скандално за съдебната система - това, че куп магистрати са в управата на БФС например, или че в сряда Висшият съдебен съвет пощади следователя Боян Аршинков, мотал 9 години дело, който е баща на председателя на Окръжния съд в Благоевград?
- Не знаех, че следователят е баща на съдията. Дисциплинарният състав бе убеден, че макар и формално да има провинение, то е с ниска степен на обществена опасност и затова преписката трябва да се изпрати на прекия шеф на следователя за налагане на забележка или порицание. Нямам основание да се съмнявам в обективността на колегите от дисциплинарния състав.
А що се отнася до въпроса за конфликта на интереси, той е много по-важен. От години не решаваме този проблем. Не трябваше да има закон за предотвратяване на конфликта на интереси, за да разберем ние що е то конфликт на интереси и че той не бива да се поощрява. В редица закони има ограничения, които да го предотвратят. Във ВАС например не назначаваме служители, които имат фирми. Уволних един главен счетоводител, който не си беше закрил фирмата.
Управляващите - политическата класа и висшите магистрати, трябва да са под контрола на гражданското общество. А то действа чрез неправителствените организации. Оказва се, че в ръководствата на НПО-тата има всякакви публични личности.
- А към тях се изливат и доста пари.
- Именно. Хората, които имат някаква власт, не могат да ръководят и гражданското общество. Когато сме на тези постове, не можем да ръководим и тези организации. Не може да смесваме двете качества. Непрестанно ни се обяснява, че няма никаква пречка еди-кой си да е ръководен кадър в НПО, защото не получавал заплата. Получаването на заплата е последната характеристика на ръководната личност.
- Защо ВСС не събра кураж да назначава с явно гласуване шефовете на съдилища и прокуратури?
- Не става въпрос за кураж. ВСС не би могъл да вземе никакво решение, при положение че имаме доста красноречива конституция, според която кадровите решения се вземат с тайно гласуване. Първата смяна на ръководителите в системата през 2004 г. стана с тайно гласуване без никакви аргументи "против". Единствено законодателят би могъл да направи смелата крачка и да постанови обратното. Нека го направят, ние сме готови.
- Явното гласуване по-добрият вариант ли е?
- Аз имам много "за" и "против". Тайното гласуване е най-демократичното. В едно друго време на изборите невинаги имаше и тъмна стаичка. Важен е дебатът. Много показателен е примерът от последното заседание на ВСС. Главният прокурор беше посочил един кандидат за шеф на районната прокуратура в Кърджали и после, след като изслушахме презентациите на двамата кандидати, ние, включително и Борис Велчев, се преориентирахме към самопредложилия се. Разковничето не е в явното гласуване. Има дори един аргумент, който звучи ужасяващо - ако някой на някого е поръчал, икономически или политически, да подкрепи еди-кого си, с явното гласуване ще може да види дали поръчката му се изпълнява.
- Значи признавате, че има опити за влияние.
- Ходатайства и натиск има всеки божи ден повсеместно. Друго нещо е дали ще им се поддадеш.
- ВСС не заобиколи ли духа на конституцията, като прие, че един кандидат с изтекли два мандата би могъл да се кандидатира за същия пост, но в друг район?
- Какво означава два мандата на същата длъжност. Ако съм бил шеф на Апелативния съд (АС) в Пловдив, няма спор, че не мога да бъда трети. Какво мога да бъда?
- Не и шеф на АС в Бургас, да речем. По тази логика след два мандата в Бургас ще се върна в Пловдив и на практика ще съм вечен шеф.
- А по-добре ли е например да се разменят шефовете на окръжен и апелативен съд? Идеята на мандатността е, че няма вечни ръководители. Ние не можем да обхванем всички варианти на нежелано срастване. Ще се учудим от находчивостта на някои колеги да запазят постовете си. Те ще измислят варианти, които сега не можем и да предположим. По-добре да се преборим с номенклатурата с дебат и аргументи, а не като поставяме ограничения априори. Не можем да дописваме закона.
- Трябва ли да се разграничат чисто техническия персонал от съдебните служители, които участват в правораздаването - шофьорите от деловодителите например? Защото сега всички се ползват с привилегиите на съдебния закон - 2% клас, отпуски и т.н.
- Законът за съдебната власт се е опитал да ги разграничи - пряко свързаните със съдебната работа се назначават с конкурс, а другите не. Въпрос на законодателя е да сложи ясно разграничението, а после ВСС да го направи и с класификаторите на длъжностите.
- Преди време сезирахте Инспектората на ВСС заради дела за отчуждения със странно високи обезщетения. Какво откриха проверките?
- Проверките констатираха това, за което сигнализирах - че е необичайно да има драстично разминаване в оценките, определени от държавния орган по отчуждаването, и приетата от съда експертна оценка. Това означава, че или вещото лице е завишило оценката и съдът е бил безкритичен, или държавният орган умишлено я е намалил.
Държавните институции нехаят за делата. Има юрисконсулти, които получават заплати и дори не участват в процесите. Всеки ръководител трябва да си види юристите и да прецени дали ако ги съкрати и наема адвокати, няма да е по-евтино и ефективно.
Вещите лица решават делата, когато трябват специални знания. Знае се, че често те са некомпетентни, да не кажем корумпирани. Затова трябва да се създаде и механизъм те да се контролират и прочистват гилдийно.
- А на съдиите ще бъде ли обърнато внимание?
- Със самата проверка им бе обърнато внимание. Но съдът е арбитър. Той не може да е за едната страна майка, пък била тя и държавата, а за другата - мащеха. Има и прокурор в тези производства, защо той не оспорва експертизите?!
- Вие лансирахте идеята, че само съмнението, че даден магистрат е корумпиран, трябва да е достатъчно за неговото уволнение от системата. Няма ли опасност това да се превърне в лов на вещици?
- Категорично стоя зад тази си идея. При толкова много вещерство в системата малко лов на вещици не е излишен. Няма да изловим всички вещици. Но когато някой нарушава закона и зад това прозира корупционен интерес, той няма място в системата. Доста са тези хора. Няма опасност покрай сухото да изгори и суровото. Сухото е твърде много. Непрестанно се правят нарушения на ръба на закона, но те трудно се улавят. На всички ни е омръзнало. Ако хванем някого, всички ще се стреснат. Няма по-обезверяващо за един честен магистрат, който вижда погнусяващи неща в системата, да поема цялото презрение на обществото. Че всички сме един дол дренки, корумпирани и трябва да бъдем избити, както чета всеки ден по форумите.
А ако престъплението е несъмнено, ВСС вече няма какво да се занимава, повдига се обвинение и човекът отива където му е мястото.
- И във Варна се случи с шефа на Административния съд, посочен от вас - Анелия Цветкова. Тя бе хваната с белязани пари и скоро се очаква за застане пред съда.
- Там думата имат други органи. Макар че има образувано и дисциплинарно производство срещу нея във ВСС успоредно с наказателното.
- Отчитате ли като грешка, че я предложихте за шеф на съда?
- Ако някой трябва да поеме отговорност, това съм аз. Но пак бих я предложил. Те се яви на конкурс и го издържа, а беше и зам.-шеф на Окръжния съд във Варна. Нямал съм и най-малкото съмнение, че не се ползва с добро име.
- ВСС прие доклад защо се протакат делата. Трябваше ли да се проверят избрани процеси, за да се открият очевидни проблеми. Не трябва ли най-сетне да се вземат конкретни мерки?
- Проблемите не просто са очевидни. Ако се разровя, сигурно ще ги намеря и в отчетния доклад на Софийския окръжен съд от 1982 г. Но беше необходимо да се повторят старите истини. Добре е съдиите да знаят, че ВСС е зад гърба им, когато тропват по масата и са твърди срещу шиканирането на процесите.
Като съдия знам, че погледът на инспектора към дадено дело води до промяна в поведението за години напред. Забележките ги помня и до днес.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010