Български евродепутати от ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО се обявиха вкупом в сряда за отпадане на мониторинга на Европейската комисия (ЕК) върху България и Румъния. Те организираха нарочен дебат по темата в Комисията по граждански свободи в Европарламента, който може да се приеме само като загрявка. По-късно в сряда е планирана специална среща в Брюксел, на която трябва да се активира и тежката българска артилерия срещу мониторинга - главният прокурор Сотир Цацаров, шефът на Върховния административен съд Георги Колев и главният съдебен инспектор Теодора Точкова. Дебатът в ЕП продължи половин час, но бе достатъчен за разкриването на картите. Думата взеха и двама румънски евродепутати, които също се обявиха против наблюдението на Брюксел. Единствено Моника Маковей (Румъния) защити механизма за сътрудничество и оценка като основен фактор за реформите в двете страни. Тя е политикът, който поставя началото на радикалната промяната в антикорупционната политика на Румъния чрез създаването на независимата прокуратурата. Макар че тезите на българо-румънската група борци срещу мониторинга бяха подкрепени от шепа техни колеги от други страни, мнозинството от евродепутатите реагираха на инициативата с иронични коментари. Други се възползваха от случая и на свой ред попитаха ЕК защо наистина мониторингът не помага на България и Румъния да станат нормални европейски държави. Решението дебатът да се проведе на 16 март не е случайно. Предишния ден Съветът на министрите на ЕС одобри заключенията от докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка за двете страни. Решено бе наблюдението върху съдебните системи на България и Румъния да продължи, но то може да отпадне за северната ни съседка в началото на 2017 г. заради систематичните усилия на страната в борбата с корупцията по върховете на властта. От България се още се очакват някакви резултати, а ЕК въведе специална процедура за наблюдение върху нашата прокуратура. За България се казва, че е "необходим по-широк и недвусмислен политически консенсус в подкрепа на процеса на реформи", включително чрез анализ на прокуратурата и гарантиране независимостта на ВСС. Айде стига ни дискриминирайте Евродепутатът Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) обясни, че е крайно време Брюксел да приеме България за "пълноправен член на ЕС и да прекрати дискриминационния мониторинг върху страната". "За 13-и път България е подложена на дискриминационно отношение, въпреки че проблеми с корупцията съществуват в много държави от ЕС", каза той и допълни, че преди точно един час българският парламент е приел на първо четене основополагащия Закон за съдебна власт. Той пропусна да отбележи, че точно този "основополагащ" проект всъщност не променя особено играта в София. Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) попита има ли ЕК ясни предложения как да бъде повишена ефикасността, за да не се губи смисълът и да не бъде повод за отклоняване на вниманието от важни процеси в Европа. "Как ЕК вижда България и Румъния след края на механизма и с какво България и Румъния са по-различни (от останалите-бел.ред.)", попита Габриел. Всяка година в докладите на ЕК има ясни предложения някой все пак да бъде осъден в България за корупция. Още преди четири години бе поискана реформа "из основи" на прокуратурата, но партията й ГЕРБ все още не е направила нищо по темата. Илияна Йотова (БСП/Социалисти и демократи) попита ЕК дали наистина мониторинговият доклад е най-добрият инструмент, който комисията притежава "не за да влияе, а за да сътрудничи с двете държави". "Не ви ли притеснява, че този механизъм е повече за вътрешнопартийна употреба?", попита Йотова представителя на ЕК на дебата и за да бъде още по-красноречива, се възмути колко пари на европейския данъкоплатец отиват на година за наблюдението на двете държави. Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ) допълни: "Аз не твърдя, че България е постигнала високи стандарти, но бих желала този процес да мотивира и да протича резултатно. Във всички държави членки има проблеми и сега трябва да се учим един от друг, каза тя и предложи да се поиска от ЕК преглед за въздействието на механизма, за неговата ефективност и ефикасност". Самата ЕК нееднократно е искала да има резултати, но само в България няма, както се вижда от ситуацията в Румъния. Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) също се обяви за отпадане на механизма, като го нарече дискриминационен и видя двоен стандарт в прилагането му. "Има държави членки, които нарушават договори, други злоупотребяват с европейските пари, трети системно нарушават общите финансови правила на ЕС, но не виждам санкции за тях. Това е двоен стандарт", коментира Джамбазки. Според него механизмът не прилага качествени инструменти за измерване на постигнатия прогрес. Да, мониторинът не помага, нужно е нещо повече Бившият докладчик за България в ЕС Джефри ван Орден се съгласи, че мониторингът има проблеми, но от съвсем друго естество. Той попита: "Може би ЕК трябва да провери какъв е проблемът с този механизъм, който му пречи да дава резултати за поредна година". "Притеснява ме следното - кое е злото, което е постоянно и пречи да бъдат преодолени тези важни проблеми. Виждаме напредък в някои области, но основните проблеми остават и се запазва механизмът за още една година. Може ли просто ЕК да каже кои са тези основни проблеми, които пречат на напредъка. Всяка година този механизъм изисква огромни усилия, но не се вижда прогресът, който и българският народ заслужава, а и всички ние искаме да видим", каза Орден. Германският евродепутат от социалистите Биргит Зипел попита в същия дух "защо наистина толкова години не се променя културата в тези страни?" София Интвелд (Холандия) допълни, че наистина е време да се прекрати т.нар. "дискриминационно" отношение спрямо 2 конкретни страни. Не защото там няма нужда от мониторинг, а защото той трябва да стане част от по-широк механизъм за върховенство на закона. Моника Маковей обясни ситуацията: "Политиците не желаят да бъдат осъдени, разследвани, не желаят да се конфискува имуществото им. Политиците се защитават, обещават да приемат законодателство, че ще назначат професионални и независими прокурори, но същевременно виждат, че техните незаконно придобити имущества са застрашени". Думата взе и Уилям Слийт от Европейската комисия, който преди това представи самия доклад. В отговор на Илияна Йотова той каза, че ЕК не харчи огромни средства за мониторинга, ако те се сравнят "цената на корупцията". "Говорим за неща от съвсем различни мащаби. Целта на докладите и препоръките е реформите да бъдат осъществени на практика и смятахме, че механизмът е ефективно средство за постигане на тези цели и е спомогнал за осъществяването на тези цели и ще продължи да помага", каза Слийт. Според него всички, които искат реформи, биха подкрепили мониторинга на ЕК.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010