В края на 2015 г. Турция пое сериозни ангажименти към Европейския съюз. Успехът на политиката на Брюксел за справяне с бежанската криза зависи от това как Анкара изпълнява своите отговорности по споразумението: силен контрол на морските и сухопътни граници, прилагане на споразуменията за реадмисия с България и Гърция, стриктно регистриране на бежанците, разбиване на мрежите на трафикантите, предоставяне на бежанците достъп до социални и медицински услуги, образование за децата им и право да работят в Турция.Въпреки че срещу тези свои обещания Анкара получи сериозни отстъпки от ЕС (финансова помощ, перспектива за визова либерализация, системен политически диалог с Брюксел на високо равнище и ускоряване на преговорите за членство), нищо в законите, и политическата традиция на Турция не подсказва, че идеята страната да понесе цялата тежест на бежанската криза и да удържа всички имигранти на територията си, е реалистична и постижима.В Турция има поне два милиона бежанци. Дори страната да затвори границата си, броят им ще продължи да расте. Около 150 000 деца на имигранти са се родили на територията ѝ от началото на конфликта през 2011 г. 54% от сирийските бежанци в Турция са на възраст до 18 г.Т.е. интеграцията на бежанците в турското общество представлява огромна трудност, организационна и финансова, за страната. През 2015 г. икономическият растеж в Турция падна под прогнозирания (4%) до скромните 2.5%, докато младежката безработица скочи от 15.5 до 17%. Общата безработица през 2016 г. се очаква да се покачи от 9.9% до 11.6%. Това означава едно: Анкара има много добри основания да продължи с политиката за бежанците на принципа "предай нататък" към Гърция и останалите европейски държави.Скептицизмът на турците също расте – общественото мнение постепенно се обръща срещу бежанците. През 2014 г. 70% от местните смятат, че сирийците са икономически товар за страната, а в югоизточните части на Турция, където живеят повечето бежанци, 70% от хората смятат бежанците са риск за сигурността.Единствената политически удачна реторика е правителството да продължава да говори за възможността за бързо връщане на бежанците в Сирия след края на конфликта, въпреки възможността той да продължи неопределено дълго. В тази ситуация не може да се отрече, че Турция заложи на най-уместния във вътрешно и външнополитически план подход - да ускори прилагането на споразумения за реадмисия на всички икономически имигранти, за да може да ги препраща към държавите им на произход (основно северна Африка). Това обаче решава малка част от проблема, имайки предвид колко е малък делът на нелегалните имигранти, за които са задействани процедури по депортация, спрямо този на бежаните от Сирия. Подписаното между ЕС и Турция споразумение освен това се оказва в разрез с дългогодишно утвърждаваната традиция на страната спрямо имиграцията.Още от 20-те и 30-те години на миналия век турската власт се стреми да създаде колкото се може по-хомогенна нация – на територията ѝ да има възможно най-голям дял хора, които говорят турски и са със сунитска мюсюлманска вяра. За това свидетелстват депортациите на гръцки православни християни от Турция и връщането на сунитски мюсюлмани от Гърция от 1923 г. Подобни споразумения са сключвани и с Румъния, България и Югославия до 1939 г.В Турция съществува и т.нар  Закон за презаселването (iskan kanun) от 1934 г., който предвижда турско гражданство да се дава на ограничени общности с "турски произход и култура".Приемането на тези общности цели да увеличи дела на турското население спрямо социалните групи, които са трудни за асимилиране, а именно кюрдите.  Приемането на огромно малцинство бежанци, които говорят арабски и не се вписват в профила на "добре дошлите" групи в Турция ще означава рязък завой в дълго установената традиция.Предоставянето на право на пребиваване също в момента не е възможно за основната част от сирийските бежанци според турските закони. Подписвайки международните споразумения, задължаващи страната да дава убежище, Турция се възползва от опция, която позволява държавите, от които да бъдат приемани бежанци, да бъдат ограничени.  Т.е. международното право задължава турция да приема бежанци само от Европа (от държави членки на Съвета на Европа).  Това е позволило на Турция да предоставя признат бежански статут на по-малко от 20 души годишно за периода от 1995 до 2010 г. Затова до момента бежанците от неевропейски страни могат единствено да бъдат презаселени от Турция в друга държава, Анкара няма задължиението да им предоставя дългосрочни перспективи за пребиваване и признаване.Бежанците обаче могат да получат времено право на пребивавне. От всички сирийци обаче едва 80 000 души са се добрали до такъв статут – малкото, които са влезли в страната с паспорт. Според турския "Закон за разрешителните за труд за чуждестранни граждани", притежаващите такъв временен статут могат да работят обичайно в сфери, непопулярни за местните. Това, че бежанците така или иначе работят основно в сивата икономика, не решава, а усложнява проблема.Уви, само 10 000 разрешителни за работа са издадени до момента.Временният статут (Temporary Protection Regulation), който получават мнозинството от бежанците на територията на Турция, гарантира правото им да не бъдат експулсирани и достъп до елементарни медицински услуги, но не и до работни места. Ако правителството реши да позволи на бежанците да работят в определени региони и икономически сектори, каквито идеи нееднократно бяха повдигани, това ще срещне сериозна съпротива от страна на турците.Важно е в същото време отношенията между Европейския съюз и Турция да се разглеждат през призмата на страна  кандидат за членство и Брюксел, който от своя страна определя условията, които трябва да бъдат изпълнени от Анкара. Споразумението между Съюза и Турция се сключи в момент, в който Анкара извърши сериозни посегателства върху свободата на словото и на пресата, а защитата на малцинствата беше пренебрегната.Съюзът понесе тежки критики заради налагане на двойни стандарти и затваряне на очите пред действията на президента Ердоган заради възможността ЕС да се спаси от имигрантска катастрофа с помощта на Анкара.Критиките срещу сделката с Анкара основно се концентрират върху нарушаването на европейските ценности и стандарти от Турция. Въпреки това преговорите за членство между Брюксел и страните кандидатки са най-ефективният инструмент на Брюксел, чрез който Съюзът може да повлияе върху вътрешните политики и реформите в тях. Именно годините, през които преговорите с Турция бяха блокирани, Анкара направи най-сериозните крачки назад в изграждането на своята демокрация.Въпреки това по отношение на бежанския въпрос, Брюксел не бива да подценява както организационните и финансови трудности на Турция, така съпротивата вътре в страната. Азбучна истина е, че сътрудничеството между двете страни ще даде резултат само ако и двете страни имат ползи от него. Затова европейските държави трябва да улеснят Турция, като приемат значителен брой от бежанците, които са регистрирани на територията ѝ – на първо място семействата с деца. Европа освен това трябва да е готова да предложи убедителен пакет от финансова помощ, за да убеди Турция, че политическият риск да задържи бежанците на територията си си заслужава.В анализа за резюмирани част от заключенията на доклада на Германския институт за международни политики и политики на сигурността Turkey as Partner of the EU in the Refugee Crisis. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010