Харизматичният кмет на Лондон, депутатът консерватор Борис Джонсън, заяви в неделя, че ще подкрепи кампанията за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз и остана верен на образа си на политик, който внася смут в политическия живот.   Така, изпълнен с надежди да стане приемник на Дейвид Камерън, той тръгва срещу курса на премиера консерватор и създава пречки за неговата кампания, целяща да задържи страната в ЕС след референдума на 23 юни.   С рошава руса грива, леко прегърбен и склонен неспирно да ръси шеги, БоДжо - както го наричат - прилича повече на комик, а не на бъдещ премиер.   Всеизвестни са обаче амбициите, които политикът храни още от дете. Роден в Ню Йорк през 1964 г., Александър Борис де Пфефел Джонсън от най-крехка възраст иска да стане "крал на света", споделя сестра му Рейчъл с неговия биограф Андрю Джимсън.   Най-голям от четиримата братя в семейството, той напредва в науките (получава наистина елитарно образование), без да изоставя мечтите си за бляскаво бъдеще - печели стипендия за престижния колеж "Итън" и престижния пост на председател на дискусионния клуб "Оксфорд юниън".   "Никой в Оксфордския университет не се е съмнявал навремето, че някой ден той ще стане премиер", отбелязва Джимсън.   Известно време впрочем Борис лъкатуши в професионален план, преди да се впусне в политиката. След университета - засегнат, че не завършва с най-висок успех, решава да стане журналист, но кариерата му без малко не свършва още в самото начало. Започнал работа в "Таймс", той е уволнен едва след година, защото си измисля цитат - и най-вече защото лъже, че не го бил измислил. "Дейли телеграф" му дава втори шанс и бързо го праща в Брюксел, където младежът си създава име, защото руши патриархално-почтителния стил в отразяването на европейските събития, присъщ на кореспондентите от края на 80-те.   Служейки си с преувеличения, понякога дори с малко мръсни номера, той разкрива най-странни подробности за действията на европейските управляващи (за големината на кренвиршите, за тоалетните и т. н.), става истински популярен на британската медийна сцена и "любим журналист" на Маргарет Тачър, тогавашния премиер консерватор. Легендарни гафове В Брюксел, където е минала част от детството му, настъпва поврат и в личния му живот: първият му брак с Алегра Мостин-Оуън, колежка от Оксфорд, се разпада и Борис подновява връзката с една приятелка от детските години - Марина Уилър, която сега е негова съпруга и майка на четирите му деца.   Завърнал се в Лондон към средата на 90-те, Борис влиза в политиката, без да прекъсва журналистическите си изяви (става главен редактор на седмичника "Спектейтър"), появява се и в телевизионни предавания.   Избран за първи път в парламента през 2001 г., Борис става фигура от национален мащаб - най-вече защото успява да отнеме от лейбъристите кметския пост в Лондон през 2008 г.   Преизбран през 2012 г., видимо умножава своите "скромни" според някои лаври на вълната на емблематични успехи като проекта "Борис байкс" (колела за обществено ползване) и олимпийските игри.   Въпреки гафовете, за които се носят легенди, грубиянските изцепки (нарича веднъж джихадистите сексуално фрустрирани "загубеняци") и множеството скандали (по повод извънбрачни връзки например), Борис е извънредно популярен сред феновете от консервативния лагер, а и в други среди.   През последните години той направи опит да си изгради по-сериозен имидж, но запази и опасната си дарба остроумно да парира нападките, която според мнозина го откроява сред другите политици.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010