2016 г. може да се превърне в годината на "данък захар", след като няколко големи страни обмислят да въведат налози върху подсладените храни и напитки в борбата със затлъстяването и като начин за попълване на държавната хазна, разказва "Ройтерс".От години радетелите за общественото здраве призовават за подобни мерки - част от битката срещу затлъстяването, което все повече заприличва на епидемия в световен мащаб и води до зачестяване на случаите на сърдечно-съдови заболявания, диабет и други здравословни проблеми, при това както в развитите, така и в развиващите се страни.Поддръжниците на подобни мерки се надяват, че данъците ще увеличат цените на висококалоричните продукти и в крайна сметка ще доведат до намаляване на тяхната консумация – също както акцизите върху цигарите са помогнали за ограничаване на пушенето.Противниците на идеята смятат, че допълнителни налози няма да допринесат за общественото здраве, някои продукти несправедливо ще се натоварват с по-голяма данъчна тежест , ще се стигне до загуба на работни места и бремето ще падне върху най-бедните.Скандинавските страни от години имат практика да облагат подсладените храни и напитки – с променлив успех. Франция и Унгария въведоха подобни мерки през 2012 г., а през 2014. г. в списъка се включи и Мексико.Според някои експерти все повече нации ще въведат подобни данъци в опит да напълнят хазните си на фона на несигурната глобална обстановка и предвид факта, че се ражда нов тип потребители, които са все по-загрижени за здравето си и не са склонни да вярват на големите корпорации."Това дава повече сила в ръцете на политическите лидери, тъй като компаниите вече не са смятани за недосегаеми", обяснява Кели Браунел, декан на училището по публична администрация към университета в Санфорд в Северна Каролина, САЩ.Наскоро Индия, Филипините и Индонезия обявиха, че проучват възможността да въведат подобни налози. Миналата година въпросът бе дискутиран в британския парламент, а през януари премиерът Дейвид Камерън заяви, че не изключва въвеждането на данък "захар".Според Браунел решението на Мексико да въведе подобна мярка е повратен момент предвид колко е голяма популярността на газираните напитки там. "Фактът, че производителите изгубиха Мексико, е доста стряскащ".Годишните продажби на глобалните лидери на пазара за газирани безалкохолни напитки "Кока Кола" и "Пепси" възлизат на около 870 млрд.долара. Двете компании не пожелаха да коментират пред "Ройтерс" въпроса с данък "захар". Вместо това те са отправили питания към Международния съвет на производителите на напитки (ICBA).Изпълнителният директор на ICBA Кейт Лоатман обяснява, че бутилиращата индустрия в Мексико е против данъка и "работи с депутати и медии, за да докаже, че допълнителната тежест с нищо не допринася за общественото здраве".Попитана за дискусиите в Индия, Филипините, Индонезия и Великобритания, тя допълва: "Макар да сме наясно, че в тези страни текат дебати, трябва да се подчертае, че данъците не помагат с нищо за подобряване на здравето на гражданите в която и да е страна".В центъра на дебатите са газираните напитки, тъй като според противниците им тези напитки по същество са просто "празни калории", нямат истинска хранителна стойност и не създават чувство на засищане. Затова пиенето им не намалява консумирането на храна, включително и на сладкиши. Ето защо в някои страни като Франция данъкът е само за напитките, а в други – като Мексико – ставката е по-ниска за храните с високо съдържание на захар, отколкото тази за газираните питиета.Ефектът върху здравето е неясенВ Мексико данъкът бе въведен в началото на 2014 г. като част от кампанията на правителството за подобряване на здравето на една от най-затлъстелите нации в света. 70% от възрастните и 34% от подрастващите в страната страдат от наднормено тегло и затлъстяване. Налозите са за подсладени храни и напитки, чиято консумация се увеличи стремително през последните две десетилетия. Статистиката показва, че през 2011 г. средностатистическият мексиканец е изпил около 172 л продукти на "Кока Кола" при около 69 л през 1991 г. За сравнение отново през 2011 г. средният американец е изпил 95 л, а в световен мащаб цифрата е 22 л.В първата година след въвеждането на данъка (1 песо за литър, или 0.07 долара за литър) цените на съответните продукти са се увеличили с 10 на сто, а консумацията на газирани напитки е намаляла средно с 6% месечно, показват данните на BMJ journal. Към декември общият спад е бил 12 %, а статистиката е отчела ръст от 4 на сто в продажбата на други, необложени с подобен данък продукти, като например бутилирана вода."Въвеждането на тази мярка като средство за превенция на затлъстяването и диабета превърна Мексико в световен лидер на общественото здраве", обясниха през октомври от Националния институт по обществено здраве, независима организация, свързана с министерството на здравеопазването в страната.Ефектите на налозите върху здравето обаче още са обект на дебат.Том Сандърс, преподавател по хранене и диететика в Кралския колеж в Лондон, обяснява, че спадът в консумацията на продукти с добавена захар в Мексико след въведения данък е равносилен на това човек да яде една бучка захар по-малко на ден. Освен това проучване на ЕС от 2014 г. стига до извода, че макар данъчните ставки да намаляват покупките на обложените храни, често потребителите просто се преориентират към по-евтини стоки. Предвид липсата на достатъчно емпирични данни, няма категорични доказателства, че подобни налози водят към подобряване на общественото здраве, посочва още изследването.Въпреки това Чили, Барбадос и Доминиканската република въведоха такива ставки през 2015 г., а Белгия – в началото на януари.Последствията за бизнесаСпециална комисия към правителството в Индия препоръча въвеждане на поне 40%-ен данък върху подсладените напитки като част от опитите за напълване на хазната."Кока Кола", които имат 25 000 служители в страната, заявиха през декември, че предложението ще доведе до рязък спад в продажбите и при тези обстоятелства компанията няма да има друг избор, освен да "обмисли затварянето на някои фабрики и заводи".Индия и други развиващи се страни се превърнаха в ключови пазари за производителите на газирани сладки напитки, тъй като новопоявяващата се средна класа има тенденция да купува все повече пакетирани стоки. Това помогна да се компенсира по-слабото представяне в утвърдени пазари като САЩ, където вече 10 поредни години продажбите на газирани напитки бележат спад заради тенденцията хората да купуват продукти, които смятат за по-здравословни.Предложението на Филипините е да се въведе допълнителна такса от 0.22 долара на литър за газираните напитки. Тази ставка е три пъти по-висока от тази и със сигурност ще има дълбоки последици за този новопоявяващ се пазар.За да се справят с промените, производителите се преориентират към разширяване на гамата си с нискокалорични напитки, които обикновено биват освободени от подобни данъци. Освен това компаниите в САЩ спряха да продават висококалорични газирани напитки в училищата, поставиха етикети със съдържанието на калории на видимо място върху бутилките и започнаха да финансират програми, насърчаващи физическата активност и правилното хранене.Кели Ханинг, който ръководи програмите за обществено здраве в неправителствената организация на бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг Bloomberg Philanthropies, смята, че въвеждането на данъка в Мексико е било повратна точка. "Това бе доказателство, че подобни мерки могат да бъдат взети и те имат ефект".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010