Интересен карамбол, за да не кажа каламбур ( нещо като детската игра „развален телефон”), се завихри след статията на „Шпигел” за Пеевски като „айсберг на корупцията в България”. Авторът на статията Франк Щир се появява с обяснително интервю за „Дойче веле”, в което го карат да се оправдава какво не е направил чрез своя анализ, цитирайки неназован български анализатор и неговата теза, засягаща любимия пудел на Берлин в София Бойко Борисов.
Българският анализатор, според Франк Щир, го е обвинил, че изразява позицията на германското правителство. Поради което г-н Щир съответно обвинява неназования от него български анализатор, че е точно толкова грешен, колкото и медиите на Пеевски.
Неназованият български анализатор не е цитиран изрично да казва, че колегата Щир е написал поръчкова статия, но точно това излиза от интервюто му. Дойче веле буквално кара автора на статията да опровергае твърдението за поръчковостта на статията му, което обвинение всъщност беше отправено от същите онези медии на Пеевски, срещу които анализаторът е критичен ( по думите на самия Щир).
Това поръчково подстрекателство нито е колегиално спрямо недостойния за цитиране ( а само за контриране) български анализатор, нито е професионално от журналистическа гледна точка. То е точно онова, от което Щир се разграничава: опит да бъде защитено германското правителство и германският автор от един български анализатор от страна на подчинената на германското правителство медия. Подавайки отговора на интервюирания, от Дойче вече демонстрират желание да го противопоставят на българския анализатор ( критик на медиите на Пеевски, както е назован в интервюто), който явно им е по-малоценен от германския им колега- толкова, че чак не заслужава да му бъде споменато името.
Този синдром на колегиално запушване на устата на съмишленик беше демонстриран от същото ръководство на Дойче веле, което се опита да затвори устата на колегите Иван Бедров и Еми Барух по друг повод, когато те бяха 100 процента прави. Шефовете им се излагаха дълго преди да бъдат принудени да си го признаят. Хубава работа – направо дойче, ама българска, все пак…
Хибридното обвинение срещу неназования български анализатор звучи като оправдание, инспирирано от българския пудел на Берлин, настъпен по мазола „Пеевски”. Напомням, че същият пудел виеше на умряло, когато ме нарече на 17 юни 2014 г. в ефира на „Нова телевизия” три пъти „идиот” заради това, че съм си позволи да направя връзка между него и Пеевски в книгата си „Премиер на РъБъ”.
Понеже някой може и да не забележи, ето забележителното опровержение срещу медиите на Пеевски и срещу неназования български анализатор. При така поднесения отговор от страна на Дойче веле Франк Щир стига до ласкателен за неназования анализатор баланс на кантара на тежестта в рамките на равенството : НЕНАЗОВАН АНАЛИЗАТОР VS МЕДИИТЕ НА ПЕЕВСКИ !
„ДВ: С други думи, статията Ви не е поръчкова, така ли?
Щир: Не! Категорично не! Но прочетох и един коментар от анализатор, който е критично настроен към медиите на Пеевски. Според този автор, моята статия е знак, че германското правителство използва авторитета на „Шпигел”, за да предупреди България да внимава какви хора има във властта. Такава интерпретация е точно толкова погрешна, колкото и интерпретацията, че Прокопиев ме използва като инструмент за написването на тази статия. На германското правителство и през ум не му минава да използва „Шпигел”, за да окаже въздействие върху някоя държава. Моята статия е просто продукт на един журналист на свободна практика, който публикува в „Шпигел” своята гледна точка за случващото се в България.”
http://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%B8%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0/a-19015478
„ С други думи, статията Ви не е поръчкова, така ли?” , е не просто зададен отговор ( какво ли трябва да каже интервюираният, освен „да” ?) , а е направо класика в жанра на поръчковостта и то от времето, когато другарят директор можеше да бъде питан само как ги постига тия успехи.
Нямам представа кой би могъл да бъде въпросният анализатор, но за всеки случай мога да припомня какво написах ясно още в заглавието си два часа след появяването на статията на „Шпигел”. Радвам се, че явно не съм въпросният анализатор. Защото, за разликата от медиите на Пеевски, никога не съм твърдял, че г-н Щир е написал поръчкова статия.
Ето какво написах:
Пеевски на фокуса на “Шпигел” и Борисов в огледалото на обратното виждане и броене
Иво Инджев ⋅ януари 31, 2016
Германското списание „Шпигел” обяви днес Делян Пеевски за „айсберга на корупцията” в България. Това, според мен, е предупреждение, че Борисов го чака съдбата на „Титаник” , ако не намери обходен маршрут.
 
http://ivo.bg/2016/01/31/%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/
 
Понеже българската секция на Дойче веле не ме цитира никога (за разлика от колегите им българската секция на БиБиСи, който правят това в „Кафене.нет, както и за разлика от световна емисия на корпорацията, например), съм й благодарен, бих могъл да се разпозная като онзи, който се опитва да шамароса лично. Същевременно откривам косвено признание за правотата на неназования анализатор.
 
Дойче веле не кара Щир да опровергава същината на тезата на българския грешник, която съвпада 100 процента с написаното от мен. Тя е в това, че „Шпигел” много отдавна можеше да обърне внимание на забележителния Пеевски, но го забелязва точно сега. Борисов все по-трудно може да прикрие обвързаността си с него. Това става в момент, когато самият премиер застава в лагера на европейските политици, подстрекавани от Путин срещу Меркел и то по-най-болезнения за нея въпрос около бежанската криза.
 
Казано с думите на германския външен министър Щайнмайер миналата седмица по повод на руската пропагандна атака срещу правителството на Меркел, в Русия това се прави по вътрешни съображения, които са явно са по важни ( за оцеляването на Путин) от съдбата на двустранните отношения. Едно към едно същото се отнася и до Борисов, готов да застане напълно откровено в лагера на Путин по въпроса за кризата с бежанците и да си развали отношенията с Меркел в името на популизма у дома, който го държи на власт. Срещу тази очевидност Дойче веле самоотвержено подскача, атакувайки приносителя на лошите вестите.
 
Ако авторите и поръчителите на интервюто с Щир можеха да си позволят съответната журналистическа свобода, нямаше да действат по целесъобразност в защита на Германия ( чието правителство едва ли ги е молило за това), Борисов ( който като нищо е пратил някой есемес) и Щир от неназования анализатор, вероятно щяха да напишат истината по този въпрос. Обзалагам се , че ще дойде ден, когато ще им позволят това, но обръщането на палачинката откъм прегорялата страна й придава горчив вкус, ако ще да я намажеш с дебел слой политкоректност и други медени оправдания.
 
Апропо, понеже за Дойче веле отдавна съм умрял, не чакам до умрял писмо от тях. Стига ми да си представя, че онези колеги, на които дължа преждевременната си панихида, ще получат чрез този текст парченца от огледалото на колегиалността, която така и не проявиха през годините, когато, стоейки на завет в добруващата Германия, не протегнаха и една сламка на давещия се колега в бурните потоци българска кал.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010