България остава основен източник на лица, трафикирани в Европа според доклад на Съвета на Европа за периода от 2011 до 2014 г., представен днес. Докладът призовава специално внимание да се отдели на ситуацията с ромското малцинство в страната, както и се финансират адекватно отговорните органи за борба с трафика на хора.                     България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора. Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата жертви на трудови злоупотреби. Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.Групата от експерти за дейности срещу трафика на хора (ГРЕТА), изготвила доклада, отговаря за прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от подписалите я държави и оценката на предприетите от тях мерки."Продължават да се срещат случаи на трафикиране на бременни жени с цел продажба на новородени бебета, като нов феномен за страната е и трафикът на млади жени с цел сключване на фиктивни бракове", пише още в доклада. Има информация и за случаи, по-специално в ромските и изолирани общности, че новородените деца също не се регистрират при раждане.Жертвите са основно от малки населени места с висока безработица и бедност и млади хора, напускащи специализирани институции. Лицата все по-често се набират по интернет, през уебсайтове с обяви за работа, за онлайн запознанства, социални медии и др.Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.Преобладава сексуалната експлоатацияПо данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи. Числата обаче включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок."Много от жертвите не свидетелстват, защото се срамуват или се страхуват от стигматизиране", коментира изпълнителният секретар на Конвенцията на Съвета на Европа за борба срещу трафика на хора Петя Несторова.България трябва да обърне внимание на групите в най-голям риск да станат жертви на трафик на хора като ромските малцинства, децата и хората с увреждания. Идентификационната система за жертвите не е достатъчно ефективна, за да обхване онези лица, които не са в контакт с отговорните власти, пише още в доклада.Лиспва подслон за жертвитеНедостатъчното финансиране за доставчиците на социални услуги за жертвите на трафик и липсата на приюти за тези лица също са проблем, смятат от ГРЕТА. "Приоритет трябва да бъде гарантирането на достатъчен брой места за всички жертви на трафик, които имат нужда от безопасен подслон", пише в доклада. Два подобни центъра са били затворени в страната, а българското законодателство не предвижда и достатъчен срок за възстановяване на жертвите на трафик, който според Съвета на Европа трябва да бъде минимум 30 дни.В коментарите си ГРЕТА многократно акцентира върху необходимостта България да предвиди недискриминативно отношение, съответно грижа и подслон и за мъжете, жертви на трафик на хора, защото практиките у нас  в момента са недостатъчно добре развити и в нарушение на поетите от страната международни задължения по Конвенцията.България освен това трябва да създаде законодателство, което да позволява да не се налагат санкции на жертвите на трафик, като се взема предвид, че са принуждавани да извършват незаконна дейност.Властите в България не следят трафика на чужденциВъпреки сериозният ръст на броя на лицата, които попадат на територията на България като бежанци и имигранти, няма идентифицирани случаи на трафик измежду тях. Това е причина за необходимост да се обърне повече на внимание на засичането на случаите на трафик измежду  чуждестранните работници, търсещите убежище и лицата в центрове за задържане на имигранти.  "В тази група рискът е хората да бъдат депортирани, без да бъдат идентифицирани като жертви", което възпрепятства установяването на престъпна дейност, пояснява Несторова."България отново е подканена да предвиди гарантиране на временно разрешително за пребиваване на жертвите на трафик на хора в зависимост от ситуацията, в която се намират и степента, до която сътрудничат в криминалните разследвания", пише в доклада.Трябва повече политическа стабилност и париГРЕТА отбелязват политическата нестабилност и честата промяна на правителствата по време на изготвянето на доклада за България като причина, оказала влияние върху работата на  Национална комисия за борба с трафика на хора."Председателят на Комисията е променян многократно, което е блокирало или забавяло прилагането на определени мерки", се посочва в доклада.Отбелязва се още, че "има вакуум в ръководството и координацията на действията против трафика на национално ниво и в резултат на това изглежда, че трафикът на хора не е обект на достатъчно политическо внимание в България през последните години".Обърнато е внимание на недостатъчния бюджет за оперативна дейност за борба с трафика на хора – финансирането от държавата намалява, докато случаите на трафик на хора в страната растат.  Освен това срещите на състава на органа са редки и недостатъчно и обичайно се състоят само за да се приеме годишната стратегия, критикуват експертите.Финансирането на оперативната дейност за борба с трафика е недостатъчно, оценяват експертите – през 2012 г. възлиза на 142 хил. евро, като останалата част от бюджета – 90 хил. евро са за възнаграждения и административни разходи. През следващите години бюджетът постоянно намалява."Действията за борба с трафика в България разчитат до значителна степен на външно финансиране", отбелязват експертите.Финансиране трябва да бъде осигурено също така за интеграцията на жертвите на трафик, като им се осигури професионално обучение и достъп на пазара на труда, както и до здравеопазване.Докладът също така критикува българската държава заради липсата на практика да се изплаша финансова компенсация на пострадалите при трафик на хора. ГРЕТА също така призовава възможността за извънсъдебно споразумение при случаи на трафик на хора да бъде изключена в България поради криминалното естество на проблема, който изисква реални санкции. Този дефицит е причина жертвите да не се възползват от правосъдието заради високите разходи и проточването на делата, коментира Несторова.В България е обичайна практиката да се регистрират чуждестранни фирми, които наемат работници от държави членки на ЕС, които извършват трудова дейност в друга държава, също членка на общността. По този начин т.нар. "командировани работници" представляват много по-нисък разход за работодателите от гледна точка на осигуровки, но и нямат право на защита и здравеопазване в страните, където реално работят. Подобни практики на социален дъмпинг са популярни в строителството и месопреработвателния сектор, а заплащането на наетите е ниско, коментира Несторова. Подобни случаи трудно се установяват и предотвратяват, защото принципът на социално движение оставя вратички в закона за тях и затова е необходимо общоевропейско решение, добавя експертът.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010