Ако няма някаква последователна политика за постепенно намаляване на държавния дълг, темата ще премине във въпроса за данъчната система - дали тя може да издържа висок дълг и дефицит в бюджета. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов по време на десетата среща на бизнеса и правителството, организирана от в. "Капитал"."Ако всеки път си поставяме въпроса за дефицита, веднага ще изниква темата за дълга и логично ще изникне въпросът дали данъчната система е подходяща така структурирана и може ли да се справи", коментира Горанов. Според него увеличаване на данъците по такава причина може да се избегне, ако не се допускат популистки политически решения и външни за фиска дефицити. Пример за такъв дефицит е този в енергетиката."Ако премахнем енергетиката от социалната политика и приложим пазарни принципи, бихме могли да избегнем грешните решения, довели до дефицита в системата", посочи Горанов.Успяхме да балансираме така системата на енергетиката, че да не генерира нови загуби, но сега големият проблем е ликвиден - има огромна вътрешна задлъжнялост, посочи още финансовият министър. Оценката му е, че все още изкушенията в този сектор да се взимат непазарни решения са големи. "Ако заложа и фиска срещу това, темата с дълга и данъчната система ще се постави все по-остро... Най-лесното и грешно решение ще бъде да променяме данъчната система. Сега не виждам риск това да се случи", обясни Горанов. Обясни, че дългът не е причина за нищо, а е следствие от политиката и натрупаните дисбаланси. "Ако зависи от мен, максимално бързо дългът ще престане да е тема, защото увеличаването му несъразмерно на такава отворена икономика ще постави под съмнение нейният суверенитет", обяви той. Посочи, че управляващите трябва да са предпазливи към бързото нарастване на държавния дълг, защото резервите в бюджета са по-скоро в приходната, а не в разходната му част.    Финансовият министър каза още, че според него икономическият растеж на България се очаква да се движи между 2 и 3 на сто годишно, което е малко по-оптимистично от заложените в бюджета цифри.По негова оценка два от големите шокове са преодолени - обезценката на жилищата е приключила, което повишило благосъстоянието на хората, а бизнесът е успял да се пренасочи към рационално балансирано пазарно поведение. Той посочи, че за разлика от предходната година през 2016 г. не може да се очаква правителството да инвестира в такъв обем. В същото време обаче със затоплянето на времето и започването на одобрените проекти за саниране на жилищни сгради ще се влеят свежи пари в малкия и средния бизнес. Той посочи, че до момента са сключени 1900 договора за 1 млрд. лв.Според него големи резерви има и във вътрешното потребление, което обаче зависи от усещането на хората за сигурност и предвидимост. Той посочи, че животът опровергава икономическата теория, според която по-високи заплати водят до по-голямо потребление. Оказва се, че те водят до повече спестявания, обяви Горанов."Не ми се иска да чувам прогнози, че нещо ще се промени, защото няма какво да се подобри в качеството на управление, няма я алтернативата и клатенето на лодката не е полезно за никого", предупреди министърът. Допълни все пак, че остава с усещането като близък до политиката, че рационалното начало не е в  основата й.    По адрес на предстоящите стрес тестове на банките Горанов  посочи, че сега "сме доста по-въоръжени и доста по-внимателни" за разлика от 2014 г., когато фалира КТБ. Според него след приключване на прегледа на активите, което се очаква да стане през август, няма да се наложи да се прибягва до предвидения в бюджета буфер в случай на банкови проблеми."Но нека минем през катарзиса на тестовете, за да върнем доверието във финансовата система, от липсата на държавност и имунитет през годините, в които проблемите са израствали пред очите ни и ние не сме им отдавали дължимото внимание", посочи Горанов."Платихме много висока цена като общество (имайки предвид случилото се с КТБ - бел. ред.), но тя си струваше, защото разкри пред нас как забавените и грешни решения създават и политическа нечистоплътност, и грешна икономическа среда. Това е зад гърба ни", заключи финансовият министър.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010