Икономическият национализъм се завръща

11 Феруари, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Управлението на сложна криза като настоящата досега изискваше по-скоро прагматизъм и внимание към детайлите, отколкото принципност и острота. Трябва ли правителствата да подкрепят кредитните пазари, като предлагат гаранции, или да създават лоши банки? Вероятно и двете. Какви програми за фискален стимул са най-ефективни? В различните страни - различни. Трябва ли да се национализират банки? Да, в зависимост от обстоятелствата. Само глупците и сектантите отхвърлят (или приемат безусловно) категорично само едно решение.
Но повторната поява на призрак от най-мрачния период на съвременната история настоява за различен и твърд подход. Икономическият национализъм - усилието за задържане на работните места и капитала у дома,

превръща икономическата криза в политическа

и застрашава света с депресия. И ако не бъде погребан незабавно, последиците ще са злокобни.
Търговията насърчава специализирането, което води до благоденствието; въпреки всичките си кусури глобалните капиталови пазари разпределят парите по-ефективно от местните пазари; икономическото сътрудничество насърчава доверието и дава път на сигурността. Но въпреки очевидните си предимства глобализираната икономика е под заплаха.
Конгресът на САЩ дебатира върху клауза от пакета за стимулиране на икономиката, която в най-крайната си форма ще упражнява натиск за използване на американски материали при изпълнение на обществени проекти. Преди това новият финансов министър Тим Гайтнър обвини Китай, че "манипулира" националната си валута и предизвика гневно ръмжене в Пекин. По света автопроизводителите лобират за подкрепа и някой дори я получават. Цели промишлени сектори във всички страни по света - от Индия до Еквадор, искат помощ от правителствата си.
Хватката на национализма е най-здрава в банковия сектор. Във Франция и Великобритания политиците изливат парите на данъкоплатците в залинелите банки и поставят условие парите да се отдават като кредити само на вътрешния пазар. И понеже банките като цяло намаляват кредитирането, това означава репатриране на парите в брой. Регулаторите също мислят по националному.
Правителствата бранят стоките и капитала, за да защитят работните места. По цял свят

работещите с нарастваща паника искат помощ от държавата

Стачкуващите британци изискват от премиера Гордън Браун да осигури "британски работни места за британските работници". Във Франция над 1 млн. души не отидоха на работа на 29 януари и преминаха в протестни маршове с искане за работа и заплати. В Гърция полицията използва сълзотворен газ, за да овладее протеста на фермерите, които искат повече субсидии.
В защита на икономическия национализъм се изтъкват 3 аргумента - че е оправдан търговски, че е оправдан политически и че няма да се разпростре твърде далеч. По силата на първия аргумент някои банки може да се почувстват по-сигурни, ако се приберат на вътрешния пазар, където познават рисковете и могат да се облагодетелстват, но правителствата трябва да се противопоставят на тази тенденция, вместо да я насърчават. По втория аргумент е разумно политиците да искат да харчат парите на данъкоплатците на родна почва, но само докато цената не стане неприемливо висока. Всъщност в такива случаи цената може да е огромна. А третият аргумент, че протекционизмът няма да стигне твърде далеч, е опасно безотговорен. Мнозина припомнят с насмешка за законодателите Рийд Смут и Уилис Хоули, които през 1930 г. изостриха Голямата депресия, като увеличиха американските мита. Навремето разумните хора им се противопоставили и не успели да ги спрат: 1028 икономисти се подписали под петиция срещу техния закон. Вярно е, че глобалните търговски мрежи днес са доста по-сложни и трудно разчленими в сравнения с онези години. Но когато национализмът дефилира, бива потъпквана дори търговската логика.
Брънките, които свързват икономиките на страните, са под натиск

Световната икономика може да се свие тази година за първи път от 1982 г.

Нетните капиталови потоци от частния сектор в нововъзникващите пазари може да паднат до 165 млрд. от 929 млрд. долара през 2007 г. Дори и политиката да не й пречеше, глобализацията преживява най-голямата промяна и смяна на посоката в съвременната епоха.
Политиците знаят, че трябва да направят нещо на фона на ниската и намаляваща подкрепа за свободния пазар. Политическите решения, насочени към родния пазар, неизбежно късат месо от глобалната система. Опитът за подкрепа на ирландските банки миналата година източи депозитите от Великобритания. Американските планове за ежемесечно наблюдение на вътрешното банково кредитиране ще насърчи вътрешните кредити за сметка на заемането в чужбина. В опитите си да спасят себе си страните се заплашват една друга.
Големият въпрос е какво ще направи Америка. На някои етапи при настоящата криза тя показа начина - като се съгласи да захрани с долари нуждаещите си от тях страни и като гарантира договорите на европейските банки, когато хвърли спасителен пояс на голям застраховател. Но клаузата "Купувайте американското" в пакета за стимулиране на икономиката е тревожно националистическа. Тя дори няма да насърчи трудовата заетост в САЩ в краткосрочен план, защото - също както в случая със Смут и Хоули, неизбежната ответна реакция ще съсипе работните места в експортните фирми. А политическите последствия ще са доста по-лоши от икономическите. САЩ ще изпратят опустошителен сигнал към света - патронът на свободния пазар играе сам.
Барак Обама казва, че не харесва "Купувайте американското" (и тези клаузи бяха смекчени във версията на Сената на икономическия пакет). Това е добре, но не е достатъчно.

Обама трябва да наложи вето на целия план,

докато тези клаузи не бъдат премахнати. Трябва да отиде и по-далеч, като лансира три принципа.
Първият е координацията, по-специално в спасителните програми, които помогнаха на богатите световни банки миналата година. Пакетите за стимулиране на икономиките на отделните страни трябва да бъдат основани на общи принципи, макар да се различават в детайлите. Координацията е добра икономика и политика - съвместните планове пък носят повече икономически потенциал в сравнение с националните.
Вторият принцип е на въздържането. Националните планове трябва да защитят свободния пазар, дори и от него да се облагодетелстват чужденци. Финансовите регулатори трябва да оставят засега регулацията на трансграничното банкиране на международно ниво, вместо да разоряват съседите си, като заграбват разпокъсани капитали, като определят условия за вътрешно кредитиране и пишат днес правила с дългосрочни последствия.
Третият принцип е мултилатерализъм. МВФ и банките за развитие трябва да помогнат за недостига на капитал на нововъзникващите пазари. Те се нуждаят от структура и от ресурси, за да се справят. Световната търговска организация може да подкрепи търговската система, ако членовете й си обещаят да приключат кръга преговори Доха и спазят обещанието си от миналогодишната среща на Г-20 да сложат настрана арсенала си от търговски санкции.
Когато икономическият конфликт изглежда по-възможен от всякога, по какъв начин страните могат да бъдат убедени да се откажат от търговските си оръжия?

Единственият шанс е американското лидерство

Международната икономическа система зависи от един гарант, който е подготвен да я подкрепи по време на криза. През ХIХ век Великобритания изигра тази роля. Никой не го стори между двете световни войни и последствията бяха катастрофални. Отчасти заради тази грешка Америка смело спонсорира новия икономически ред след Втората световна война.
Сега отново задачата да се спаси световната икономика се пада на Америка. Обама трябва да покаже, че е готов за това. Ако е така, трябва да унищожи всички клаузи "Купувайте американското". Ако не е готов, Америка и останалият свят са в голяма беда.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010