Руската мечка се крие зад български пудели

8 Януари, 2016 - 11:21 - Иво Инджев

Само истински глупавите или онези, които се правят на такива, не разбраха вчера на пресконференцията на Лютви Местан КОЙ е бил посредникът, който от името на Доган му е искал оставката и го е уведомявал, че му се премахва охраната. На уточняващия въпрос на Сашо Диков дали това не е бил Делян Пеевски бившият лидер на ДПС достатъчно ясно даде да се разбере, че всички се досещат и че журналистът направо е познал.
 
Днес чорапът, за да не кажа цървулът ( че може да се засегне паметта на Апостола, за когото са ни учили от деца , че един развързан цървул го е препънал в бягството му от турците край Къкринското ханче), продължи да се разплита. Нишката дръпна бившият офицер от Националната служба за охрана Николай Марков, изгонен с голям скандал лично от президента Първанов заради доклад на офицера през лятото на 2007 г. за безобразията в подчинената на държавния глава служба (http://e-vestnik.bg/2123).
 
Поканен да коментира свалянето на охраната на Лютви Местан , за което самият той разказа вчера на пресконференцията си, Марков изненада водещия Антон Хекимян с неочакваната за него категорична преценка, че Местан е трябвало да се обажда не на президента , на премиера по въпроса за охраната. Марков приземи недоумението на водещия с аргумента, че всевластието на Борисов е всеизвестно и няма никакво съмнение : именно Борисов е наредил свалянето на охраната.
Каква са я мислили от БТВ с поканата към Марков, а каква стана тя!
Ако насложим сюжета от пресконференцията и изясняването на публичната тайна за командните функции на Пеевски ( наричан безименно през цялото време от Местан „посредника”) в ДПС и държавата, се получава онова, което моя милост твърди за зависимостта на Бойко от Делян вече втора година, навличайки си личния гняв на Борисов с обидни квалификации по мой адрес.
 
Вече не съм толкова самотен в това твърдение. Ледът взе да се пука и по отношение на неистовото желание за реализиране на „Южен поток”. Край него са накацали фирмите на Пеевски , а главен брокер в лобирането за реанимирането, който отново и отново ридае над ковчега на проекта, е премиерът Борисов. След разрива между Путин и Ердоган възбуденият апетит за консумиране на обещаните подизпълнителски милиарди по проекта отново се изнерви. Потокът едва ли ще потече, но лигите на лакомниците определено се леят….
 
Путин изтърси в края на миналата година пред целия свят абсурдното твърдение, че „Южен поток” бил замислен, за да се помогне на България. Тази лъжа обаче явно е послужила за сигнал за разместване на пластовете в най-слабото звено на двата западни съюза. Както Путин зави към Турция с „Турски поток”, за да уязви ЕС и принудената да се подчини на европейските правила България, така сега самодържецът може да ознаменува разрива си с Ердоган с връщане към Българския поток-стига да му скимне. Скимуцащите му пудели го подканват да побърза.
 
Сигналът на Путин е причината, която детонира големия взрив ДПС, където Пеевски се разпорежда и разправя с лесно преодолимия бент пред този поток, какъвто вътрешнопартийно се оказа Местан с неговата схрускана от местната глутница евроатлантическа реторика.
 
Говорителите на този интерес, русофил до русофила, са мобилизирани сега като едни викачи, като гоначи по време на хайката срещу някакъв си единак Местан. Притиснат от ляво и от Изток, той бяга на юг и на дясно. Но за да намери спасение от гонката трябва не просто да бяга, а да се изправи твърдо срещу гоначите и викачите с нещо повече от намеци. В противен случай и малкото му потенциални съюзници, дори да вярват напълно в искреността на евроатлантическите му убеждения, няма как да му подадат ръка.
 
Трудно е Местан да бъде припознат за съюзник от десните, към които той вчера открито апелира за сътрудничество, без да е поел риска да разобличи схемата Пеевски-Борисов. Говорейки обаче уважително за „ почетния председател на ДПС”, за „посредника” и за премиера Борисов- ако не с почит, то със стаено страхопочитание, Местан си остана в нишата на подгонената жертва, търсеща убежище, а не сблъсък с преследвачите си.
 
Един от редовните говорителите на руския интерес, надушил адреналина на Местан, вече го опакова като производна на …Радан Кънев с явната цел му го завърже на врата като воденичен камък и така заедно да цопнат в блатото. Хитрият Андрешко лансира тази теза днес от екрана на БНТ малко след като репортерът на държавната медия Иво Никодимов открито се включи от Кърджали в задаването на отговори в желаната от Доган и компания посока. Предпоставяйки отговора на интервюирания от него кмет на града Хасан Азис, останал верен на Доган, репортерът обобщи, че българските турци в областта, с които се е срещнал, до един са за добри отношения с Русия, защото я смятат за освободителка на България.
 
Трогателно и с пълно себеотдаване, Хасан Азис се съгласи с мъдростта на населението по начина, по който тя беше обобщена от Никодимов. Азис се съгжласи  веднага и някъде около 5-6 пъти. Няма, няма, няма и няма никаква руска намеса в процесите в ДПС, радостно подчерта той единодушието си с държавната медия ( пред чийто пратеник свикналите да гледат на държавата като на мащеха български турци нищо чудно вкупом да са изрецитирали онова, което смятат, че се очаква от тях).
 
Ясно е, че задачата на деня от три седмици насам е да се повтаря мантрата за липсата на руска връзка в скандала, независимо от очевидния факт, че разривът в ДПС избухна именно с тирадата на Доган за някакъв възход на руската сила и респективния упадък на Запада.
 
Речта му е буквално ехо на същото твърдение , изразено от Путин само часове по-рано в Москва на годишната му пресконференция. В желанието си да измести вниманието от тази очевидност днес Андрешко нарече в студиото на БНТ речта на Доган „импровизе” само и само да омаловажи резоньорска й същност спрямо заявеното от Путин същия следобед преди запоя в Бояна. Явно Андрешко ни смята за достатъчно глупави, за да не знаем, че една импровизация може да е успешна само ако се базира на добрата подготовка ( при импровизаторите в джаза това означава години, ако не и десетилетия репетиции ).
 
С риск да обидя добрия Мечо пух, който умилява с плюшената си наивност ( и сам си признава, че е глупаво мече), ситуацията тук напомня много на прочутата сцена от книжката, когато Пух се изправя пред дупката на Зайо и пита дали вътре има някой. Дочувайки отговора на Зайо „ тук няма никой”, Пух констатира: „щом някой казва, че няма никой, значи има някой”.
 

Разликата в сценката, която ни разиграват обаче сега е в това, че мечката пред нашата дупка не е нито глупава, нито добра, а участниците в нейната хайка правят мечешка услуга дори на себе си, защото се самоизобличават със слугинажа си на един хищник, чиито проблеми в собствената му бърлога тепърва предстоят да ескалират.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010