Общо 20 са кандидатите за десетте свободни позиции в съдебния инспекторат, който има ключова роля в предстоящата съдебна реформа, научи Mediapool в сряда. От списъка с номинираните става ясно, че депутатите са решили да уважат номинациите, направени от съдилищата и магистратските гилдии. На този фон изпъкват някои кадрови предложения на ДПС и БСП.   Лидерът на ДПС Лютви Местан номинира лично за съдебен инспектор заместник-председателката на Софийската районна прокуратура Любка Кабзималска.   Кабзималска не се слави с особен авторитет в юридическите среди, но за сметка на това получи важна роля в един от най-тежките скандали, забъркани от настоящия Висш съдебен съвет (ВСС). През 2014 г. тя бе един от четиримата прокурори, свидетелствали срещу члена на ВСС Камен Ситнилски. Само въз основа на техните показания кадровият орган реши да уволни дисциплинарно своя колега, който бе сред малкото опозиционери на лобито, формирано около главния прокурор Сотир Цацаров.   Главният проблем с показанията на Кабзималска бе тяхната противоречивост. Тя свидетелства в полза на обвинението, че Камен Ситнислки е организирал задкулисно лоби в прокуратурата, което да му осигури място във ВСС. Съдебният съвет уволни Ситнилски с аргумент, че той е използвал влиянието си на бивш заместник-главен прокурор, за да кара подчинението му да го подкрепят. Доказателства за това не бяха намерени, но той бе отстранен.   Кабзималска разказа пред ВСС, че при нея е дошъл един от преките й началници в районния съд - Руси Алексиев. Той й предложил да стане делегат, но срещу това тя да даде гласа си за избора на Ситнилски. Кабзималска очевидно се е съгласила, защото е станала делегат. После тя обясни пред ВСС, че по време на общото събрание на прокуратурата, който избра Ситнилски за член на кадровия орган, е гласувала свободно и по съвест. ВСС така и не стартира преследване срещу нея за търговия с гласа й.   Любка Кабзималска е единствената номинация на ДПС. Тя стана заместник-шеф на Софийската районна прокуратура малко след избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.   БСП също вадят интересни кандидатури. Те предлагат Мая Кипринска, която е бивш член на Висшия съдебен съвет, нашумял с тефтерите на Красьо Черния. Преди да стане съдебен кадровик, тя бе следовател. Кипринска дълго време отказваше да освободи ведомственото си жилище в София, въпреки че вече нямаше право да го използва.   БСП не забравя и своя стар "кадър" в лицето на следователя Александър Мумджиев. Той вече изкара един мандат като съдебен инспектор, когато начело на инспектората за пръв застана бившият червен депутат Ана Караиванова. Тогава Мумджиев също номинация на БСП.   ГЕРБ с най-много номинации   Най-много номинации за съдебни инспектори са направени от ГЕРБ – цели 12. Причината е, че партията включва като свои пет от номинациите, направени от Върховния касационен съд (ВКС). Това са наказателните съдии Лидия Стоянова и Елена Величкова, гражданският съдия Любка Богданова, търговските съдии – Ценка Георгиева и Мария Славчева.   ГЕРБ предлага от свое име и номинацията на съдиите от Софийския градски съд Анелия Маркова, както и номинирания от Асоциацията на прокурорите Милчо Генжов (шеф на прокуратурата в Габрово).   Управляващата партия внася и пет собствени кандидатури. Това са съдийката от Върховния административен съд (ВАС) Йорданка Костова, наказателният съдия от ВКС Юрий Кръстев, съдията от Софийския окръжен съд Любомир Крумов (неуспял кандидат за шеф на спецсъда) и районната съдийка от София Десислава Янева.   Реформаторският блок излиза с една собствена номинация в лицето на Диана Добрева от ВАС. Дясната коалиция предлага от свое име и кандидатурата на Асоциацията на административните съдии – Игнат Георгиев (ВАС). АБВ внася единствено номинираната от съдиите от ВКС Теодора Нинова (граждански съдия, бивш член на ВСС).   БДЦ предлагат от свое име номинацията на Камарата на следователите Стефка Мулячка (Национална следствена служба), а Патриотичният фронт излиза със собствена кандидатура - Мария Нейкова (Софийската апелативна прокуратура).   Защо инспекторатът е важен?   Съдебният инспекторат бе създаден с предишните промени в конституцията през 2007 г. под натиска на Европейската комисия, но и досега не успява да оправдае очакванията. С непоследователността и избирателния си подход, с превръщането си на моменти в инструмент за саморазправа с неудобни магистрати, той си остана ключов елемент от мимикрията на реформи в съдебната система. Причина за това донякъде са и правомощията му, ограничени засега главно до проверки по администрирането на делата и сроковете за тяхното разглеждане. Предложената от правосъдния министър Христо Иванов реформа предвижда качествено нова роля на институцията. Инспекторатът към ВСС ще трябва да прави проверките за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи. Ще трябва да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Нова му роля ще бъде на филтър за корупционните практики и зависимостите в съда и прокуратурата, който трябва да прочисти системата от "гнилите ябълки” и същевременно да я освободи от генерираното в момента от нея огромно обществено недоверие. От друга страна, съществува рискът тази институция, избрана от най-силно политизирания орган - парламента - с мнозинство от две трети, да застраши независимостта на магистратите да решават делата по съвест и по закон. Заради всичко това изборът, пред който е изправено Народното събрание, е изключително важен. Вкарването на компрометирани фигури би компрометирало и реформата.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010