Хранително-вкусовата промишленост се обяви във вторник твърдо против идеята за въвеждане на данък “Вредни храни“ и прогнозира, че той ще доведе до драстично вдигане на цените, без да има здравен резултат. Предприятията от бранша обявиха, че започват да обмислят преструктуриране и ревизиране на цялостната си инвестиционна политика и предупреждават, че ще потърсят правата си пред европейските институции, ако данъкът бъде прокаран. Срещу данъка се обявиха производителите на безалкохолни напитки, хлебопроизводители и сладкари, производителите на растителни масла и маслопродукти, производителите на захарни изделия, месопреработвателите и преработвателите на плодове и зеленчуци. Фалити, съкращения и разрастване на сивия сектор, вещаят от бранша “Сигурните последствия от законопроекта са драстично увеличаване на данъци и цени, без публична дискусия и съгласието на хората, че тази мярка е желана. Това ще доведе до заместващ внос (около 15%), свиване на данъчно наблюдаваните обороти (около 9%) и увеличаване дела на “сивата икономика”, смятат от бранша. Бизнесът вещае огромни загуби за българското производство, фалит на малки и средни предприятия, съкращаване на минимум 4300 работни места. “От това сигурен негативен ефект ще бъдат 27.4 млн. лв. по-малко приходи от Данък върху доходите на физическите лица и осигуровки, 80-90 млн. лв. по-малко ДДС и намаление на прихода от корпоративния данък. Въвеждането на новия данък изисква значителни допълнителни държавни разходи извън бюджета - около 42,5 млн. лв. за учредяване,оборудване и обучение на нова администрация, за администриране и т.н.“, посочват от бранша. Затова предприятията в хранителната промишленост смятат, че планираният 150 млн. допълнителен приход ще бъде компрометиран от щетите за другите данъчни приходи. “В допълнение, се очакват глоби и значителни публични разходи по дела в ЕС за дискриминация и непозволена държавна помощ. В същото време, се създават сигурни условия за избуяване на сивия сектор; за корумпиране на контролните органи; за отлив на инвеститори и намаляване на инвестициите. Единственият сигурен ефект ще бъдат щетите върху социално-слабите домакинства с още по-нездравословно хранене“, смятат от хранителната индустрия. Наднорменото тегло на българите се дължало на неспортуване Браншът оспорва и здравните ползи от въвеждането на данъка. “Българите са с най-нисък калориен прием и с един от най-ниските индекси на телесна маса в ЕС. Всички изследвания показват, че проблемите на хората с наднормено тегло, включително на децата, са следствие от неактивния начин на живот и няма нито едно научно изследване, което да доказва, че консумацията на определени храни, вкл. напитки самостоятелно води до затлъстяване и наднормено тегло“, посочват от хранителната индустрия. Оттам цитират становище на СЗО, според което основната причина за затлъстяването и наднорменото тегло е енергиен дисбаланс между консумираните калории и изразходваните калории“. “Ние като индустрия смятаме, че усилията трябва да бъдат фокусирани именно върху подкрепа на активен начин на живот, масов спорт и повишена информираност за балансиран хранителен режим“, пише в становището. “Българското потребление на включените в обхвата на данъка храни е в пъти по-ниско от това в страни, които експериментираха с въвеждането на данъка или отхвърлиха прилагането му, с ясното съзнание, че е неработещ инструмент. Пренасянето на чужд опит в случая е нерелевантно за страната ни“, смятат от бранша. Данъкът обхваща между 1% и 6% от общото потребление на вредните съставки Оттам цитират изследвания, според които след 1999 г. се увеличава значително потреблението на храни, които могат да се смятат за по-здравословни. “Ако се обложат предлаганите съставки на храни и напитки, ще се ограничи незначителна част от общото потребление: на солта – около 1%, на захарта – около 6%, на напитките – около 3%“, се казва още в становището. От бранша коментират, че постигнатите нива на безопасност на предлаганите храни ще бъдат понижени, поради засилване присъствието на пазара на нерегламентиран внос с ниско качество и без ясен произход и увеличаване дела на “сивата икономика“. Облагането на определени групи храни ще пренасочи потребителското търсене към по-евтини продукти, с понижени качествени показатели, и произведени в сивия сектор, а контрол върху тях не може да бъде приложен. Предприятията от хранителната промишленост декларират, че са готови да сътрудничат като се включат в различни кампании в подкрепа на здравословното хранене, в програми за подобряване на общественото здраве, за профилактика на наднорменото тегло и на социално-значими заболявания  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010