Посрещането на Мая Манолова на новия й пост с лозунга „омбудсрам” от протестиращи днес е не само личен упрек към нея, а и към цинизма на политическите сделки и непукизма, демонстриран от кого ли не пред смълчаното наново гражданство и традиционно мълчаливото селячество.
 
Манолова яде баницата на Баце, както някои на подбив наричат Бойко Борисов. Той не само не скри, че я дарява с тази престижна порция, инструктирайки своите крепостни депутати да гласуват за нейната кандидатура ( заедно със съзаклятниците им от ДПС и БСП), но и се похвали с прозрението за необходимостта опозицията да получава бонуси от властта (понякога, когато той прецени).
 
Каква е истинската цена на сделката вероятно няма да научим. Все пак и най-големите циници не демонстрират видео от акта на съвкуплението си ( освен ако не преценят, че това е политически целесъобразно).
 
Тонът за песен , който Борисов дава, се поема с вдъхновение от разкрепостените ни публични лица. А Борисов не е от вчера в политиката- ако забелязвате, вече все по-малко използва упреци към своите предшественици. Неговият образ до такава степен е изпълнил пространството, а бившите му опоненти вече толкова са избледнели в спомените на хората, че времето започна да се дели на „първия и втория мандат на Борисов”. За времето преди това – вече нищо. Като за умрял.
 
Тук купуването и продаването на гласове е престъпление само на думи. А продаването на цинизъм се поощрява- не само в т.н. реалити формати.
 
Един много известен журналист от някога славен вестник тиражен веднъж зави без да му мигне окото пред окото на телевизионните камери, че да убиеш човек за пари е само въпрос на количеството пари, които се предлагат. Той би го направил за 1 милион, демек. В държава, в която нормалните човеци преобладават, след такова изявление въпросният колега най-малкото би изпаднал във фатална безработица по специалността. Не и у нас. БНТ го показаха миналата седмица като втори водещ на публицистично предаване.
 
Обикалящият телевизиите внук на Тодор Живков днес се похвали, че би си продал гласа, ако имаше кой да го купи- плези се на закона, който забранява подобна сделка. Дядо му искаше да продаде България на СССР, а скромният Тошко търси купувач само на собствения си глас.
 
И защо не? Тук от най-високо място заявяват за „пускане” на чужд на самолет в нарушение на съюзническите задължения на страната, след което се самоопровергават. Защо и малък Тошко да не се пусне на пазара на цинизма, в който вече се е демонстрирал неведнъж ( а може и да не помни, поради силното опиянение в споменатите реалити формати по телевизиите, което любезните водещи в телевизиите тактично не му припомнят).
 
Съответно в мода се превръща за кандидатите за политическа слава в България да се кичат с руското знаме и дори с лика на вожда Путин. Дават си сметка за скандала на местни избори да се рекламираш със символиката на чужда държава и с физиономията на президента й, но нали тъкмо цинизмът на скандала продава днес!
 
Ситуацията ми напомня на порно-еротичния разгул в началото на 90-те години у нас, когато падна забраната за голотиите, поддържана от привидно пуританския режим в НРБ (когато порното и еротиката се консумираха у дома и на работното място). Изведнъж дори в заводските столове се появи жанрът стриптийз. Най-честите изпълнителки бяха гостенки с руски акцент.
 
Днес руският акцент отново е на мода в България. Русизми , като еврогей, толераст, либераст, соросоид ( само грантаджия намирисва на роден езиков продукт с турското си окончание) и т.н. се превърнаха в секс играчки в устата на употребяващите ги тук. Изпълнителите на стриптийза се конкурират да прелъстяват избиратели, наметнати сладострастно с руския трибагреник. Българският им служи за смокинов лист. Ако им се озъбиш, махат и смокиновия лист и ти показват онова нещо, на което Сидеров си беше сложил слънчеви очила при фотосесия по онова време, за което споменах по-горе.
 
Най-големият срам е , че руският външен министър призова Борисов да се срамува, а той му отвърна със суперлативи за руската дипломация и лично за това, как точно Лавров бил най-големият днешен дипломат в света ( може би видно от най-жестоката дипломатическа изолация на Русия в нейната история).
 
Този абсурд се съизмерва с вица за шопа, който се чудел на жените: „ они ги таковат, а те ги целиват- мене некой да ме такова, главата че му счупим”.
 
Само че нашият премиер да не е някой си банкянски шоп и охранител по генезис, че да чупи глави- той е раздавач на порции и комплименти, когато го таковат началниците. И като един истински мъж ( пак по аналогия с Вуте, който заплашил човек да си наеме и пак да я…Пена, ако лично не може), си нае външния министър три дни по-късно да обвини Лавров в невъзпитание.
 
На това Юнкер му казва „златното момче на България”. Като се досещаме и какви сделки върти мочето на тайната борса със златния пръст на Путин, спокойно можем да кажем, че преживяваме златен век на цинизма в нашата родина.

ПУРИТАНИ
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010