Засилването на военната мощ на Русия в Сирия подлудява
западняците, но каква е целта на Владимир Путин? Да спаси Асад?
Да победи джихадистите от “Ислямска държава”? Да. Но също и да
стъпи в Сирия, център на тежестта в Близкия изток.
След повече от четири години гражданска война, белязана от
появата на “Ислямска държава”и от колективния провал на
западняците, арабите и Русия в търсенето на изход от конфликт,
който отне живота на над 240 000 души и предизвика изселването
на милиони бежанци, руският президент взе нещата в свои ръце.
В края на юни той предложи първо създаване на голяма военна
коалиция, която да се бие с “Ислямска държава”, като разчита
отчасти и на сирийската армия. Докато топдипломатът му Сергей
Лавров се опитваше да убеди колегите си от САЩ и Саудитска
Арабия и различните сирийски опозиционни групи да приемат
идеята, руският военнопромишлен комплекс ускоряваше доставките
на оръжия за режима в Дамаск.
След това любителите на кораби наблюдаваха в Истанбул
спектакъл с преминаващи през Босфора военни кораби, плаващи към
сирийското пристанище Тартус, където Русия има логистични
съоръжения.
Последният ход от изтеклите седмици: американски спътници
установиха засилване на руските военни дейности на летище в
друга зона, южно от проасадисткия бастион Латакия. Хеликоптери,
бомбардировачи, щурмови самолети, танкове, войници: според
Вашингтон и НАТО руската армия изгражда военновъздушна база.
Ако бъде потвърдено официално и най-вече ако доведе до
практически действия, това ще бъде първото официално ангажиране
на Русия на отдалечен театър на бойни действия от съветската
намеса в Афганистан през 1979 година. След разпадането на
Съветския съюз руската армия не се е впускала в авантюри отвъд
неговите бивши граници, в това число и войната в Грузия през
2008 г.
Високопоставен дипломатически източник в Москва обобщи
настроенията в Кремъл така: “вече няма време за увъртане.
Минаваме от теория към прилагане на практика на нашите
предложения”.
Това не е първото хазартно действие на Владимир Путин в тази
криза. В края на август 2013 г. Барак Обама се оправда с
мнението на Конгреса и отказа да нареди незабавни въздушни удари
по обекти на сирийския режим, каквито бяха предлагани от
Франция. Тогава руският държавен глава наклони везните с
предложението си да бъдат унищожени сирийските химически оръжия.
Резултат: Башар Асад избегна ударите и възстанови част от
доверието към себе си и част легитимността си.
Две години по-късно усилията на Москва са насочени към
същата цел: Русия да окаже подкрепа на сирийската армия и да се
установи в Сирия - страна, която е в центъра на всички
геополитически проблеми в Близкия изток, на две крачки от
мултирелигиозния Ливан, от шиитски Ирак, борещ се със сунитски
бойци, от хашемитско кралство Йордания и от Турция - Високата
порта към Европа.
“Засилихме действията си, когато разбрахме, че (водената от
САЩ) коалиция е обречена на провал и няма ясен план за
бъдещето”, разкри говорителката на руската дипломация Мария
Захарова.
Според руския военен експерт Александър Голц ако руската
армия разполага сили в Сирия, тя го прави, за да ги използва.
“Това е като в постановките на Чехов: ако на сцената има пушка,
тя е там, защото трябва да бъде използвана”, каза Голц, който
смята бомбардировките за възможни.
Според високопоставен сирийски представител тази военна
намеса е повратна точка. “Москва иска да напомни на САЩ, че
отношенията й с Дамаск датират от над 50 години и че тази страна
е в нейната зона на влияние”, обяснява той. “Сирия не засяга
националните интереси на САЩ, ето защо Обама не се намеси. Това
засяга пряко интересите на Русия заради положението й в
Средиземно море и в Близкия изток”.
Какво въздействие е възможно да окаже това на терен? “Дори
няколко прости нападения, няколко малки и скромни интервенции ще
издигнат статута на Русия и влиянието й”, смята Тони Кордсман
от вашингтонския Център за стратегически и международни
изследвания.
Руският военен ангажимент в региона обаче има и своите
граници: срещу пристанището в Тартус и вероятната руска база в
Латакия САЩ разполагат с военни бази в Саудитска Арабия, Турция,
Египет, Бахрейн, Катар, ОАЕ и Оман.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010