Вятърът на промяната неочаквано задуха през Леванта. След споразумението за ядрената програма на Иран много хора в региона и извън него очакваха верските напрежения и конфликти да засилят и задълбочат битката между Иран и Саудитска Арабия чрез марионетките им в региона. В Съединените щати дори някои твърди поддръжници на ядрената сделка подчертаха, че Вашингтон трябва да отвърне агресивно на опита, който Техеран неминуемо ще направи да разшири регионалното си влияние за сметка на традиционните съюзници на САЩ. Но това, което виждаме на терен, изглежда доста различно. Все по-вероятно е в региона да видим нови геополитически подредби. Саудитска Арабия и Иран изпитват все по-голям споделен страх от заплахата, която представлява за тях групировката "Ислямска държава". Режимът на президента Башар Асад в Сирия отслабва. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган смени политическия си курс към сътрудничество със САЩ в Сирия. И Вашингтон, и Москва имат все по-голям интерес да вкарат саудитско-иранската вражда в по-безконфликтно русло, а и да формират широка коалиция срещу "Ислямска държава". Всичко това създава променяща се политическа ситуация. Докато дипломатическите ходове набират скорост, САЩ и съюзниците им се готвят да ударят здраво "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Отварянето на турски военновъздушни бази за пилотираните и безпилотни самолети на коалицията ще позволи теренът да бъде подготвен за голяма сухопътна офанзива на местните съюзници за превземане на Мосул. Третият по големина град в Ирак е под контрола на "Ислямска държава" от повече от година. В по-начален етап на развитие е въпросът с политическото бъдеще на Сирия и дали може да бъде намерено компромисно решение за спиране на гражданската война там. Първият признак, че дипломатическата офанзива работи, бе ласкателния начин, по който президентът Барак Обама приветства ролята на Русия в заключителната фаза на преговорите с Иран в интервю с коментатора на в. "Ню Йорк таймс" Томас Фридман. Русия отвърна реципрочно, като намали злъчния антиамериканизъм, който господстваше в изявленията на Кремъл за световните събития след анексията на Крим и налагането на западни санкции миналата година. След това държавният секретар на САЩ Джон Кери и руският външен министър Сергей Лавров бяха в Доха, за да се срещнат с лидери на държавите от Персийския залив. Двамата бяха на съвместна среща със саудитския си колега. Тя бе последвана от визита в Рияд на шефа на разузнаването на Асад и изпращане на сирийския външен министър в Оман - единствената заливна държава, която не подкрепя активно антиправителствените бунтовници в Сирия. От критично значение за новата дипломация е необичайната дипломатическа активност между високопоставени руски и саудитски представители, която се зави като вихрушка през последните месеци. След смъртта на саудитския крал Абдула през януари руснаците опипват почвата дали Саудитска Арабия би могла да прояви гъвкавост по отношение на Сирия. В очакване на ядрената сделка с Иран и разочаровано от САЩ, новото саудитско ръководство понечи да изпробва дали Москва е склонна и способна да посмекчи регионалната политика на Иран. Саудитците са особено концентрирани върху Йемен, който е от огромно значение за тяхната сигурност. Настроените срещу Саудитска Арабия бунтовници хуси поеха контрола над тази държава, а Рияд мисли, че Иран им оказва пряка подкрепа. Бързината, с която Саудитска Арабия, за разлика от Израел, се отказа да опонира активно на иранската ядрена сделка, говори за важността, която отдава на регионалната дипломация. Ако бъдат затвърдени очевидните успехи, които в последно време постигат предвожданите от Саудитска Арабия военни сили, борещи се да детронират хусите, саудитците може да придобият достатъчно самоувереност да пренесат успехите си от бойното поле на дипломатическата сцена и с това да дадат градивен импулс на целия регион. Още е рано да се каже каква роля Иран възнамерява да играе. В ядрените преговори с шестте световни сили бяха изрично изключени регионалните въпроси, за да бъде създадена максимално добра перспектива за успех на ядрения фронт. Но някои западни лидери и особено Обама със сигурност се надяваха успешното приключване на преговорите да отвори пространство за по-широка дипломация. Обама също така изрази мнение, че уреждането на продължителния конфликт в Сирия изисква участието на Иран на масата за преговори, което е завой на 180 градуса от предишната му позиция. Режимът в Сирия не би оцелял без помощта на Иран в човешка сила и оръжия. Тоест изглежда малко вероятно тези неотдавнашни инициативи да са се случили най-малкото без съгласието на Иран. Ирак, който също съгласува политиката си с Иран, неотдавна увери гостуващия министър на отбраната на САЩ Аштън Картър, че сунитските милиции ще изиграят значителна роля в предстоящата офанзива по отвоюване на Анбар от "Ислямска държава", а шиитските милиции ще имат по-незабележимо участие. САЩ и Саудитска Арабия настояваха за такъв подход от Багдад. Не е сигурно дали твърдолинейните елементи на Иран, особено в революционния гвардейски корпус, ще се съгласят да приемат политика на сътрудничество и особено политика, която застрашава режима на Асад и най-ценения ирански съюзник, въоръжената групировка "Хизбула". Руснаците също няма лесно да захвърлят съюзника си Асад. Това стана ясно от коментара на Лавров, че силният мъж на Сирия е напълно приемлив партньор в борбата с "Ислямска държава". Въпреки неотдавнашните дипломатически ходове, сме далеч от уреждането на сложните проблеми, произтичащи от сирийската гражданска война и отслабването на иракската държава. Важен тест ще бъдат бързината и мащабът на постигнатите успехи в предстоящата офанзива срещу "Ислямска държава". Слабо вероятно е войнствената групировка да бъде изкоренена напълно. Ако се разбие достатъчно бързо хватката на групировката върху големи части от Ирак и Сирия, везните ще се наклонят и "Ислямска държава" ще стане значително отслабен противник. Такъв развой на нещата, колкото и да е парадоксално, ще направи режима на Асад в Сирия по-уязвим. Когато "Ислямска държава" не им диша във вратовете, опозиционните сили ще бъдат освободени от бремето да водят война на два фронта. Най-големият парадокс е, че като заплашва всеки, включително иранците и руснаците, "Ислямска държава" ще успее да обедини всички, за да я победят. Но и за двете страни цената оттук нататък ще бъде все по-голям натиск да изоставят режима на Асад. /БТА/ *Хенри Барки е директор на програмата "Близък изток" в международния научен център "Удроу Уилсън". Дейвид Гордън е бивш директор по политическо планиране на държавния секретар Кондолиза Райс и бивш заместник-председател на Националния съвет за разузнаване.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010