Близо четири часа продължиха днес споровете по Закона за лечебните заведения, който се гледа на второ четене в комисията по здравеопазването в парламента. С единодушие депутатите отхвърлиха идеята на вносителя - Министерството на здравеопзването - да бъде създадена база данни за хората с психични разстройства, преминали през центрове за психично здраве в цялата страна.   Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов от ДПС се обявиха против създаването на подобен регистър, с аргумента, че дори за депресивни мимолетни състояния, които се срещат при една четвърт от българите, ще се попада в него. Освен това е в противоречие с други закони като този за личните данни, допълниха от ДПС.   "Текстът е предложен съвсем добронамерено, истината е, че в момента има действащ текст в Закона за здравето, който казва, че такива регистри се поддържат регионално. Ако имаме притеснения по-скоро трябва да искаме отмяна на цялата регистрация на такива заболявания, каквото надявам се да не предлагаме. Тези регистри не работят и на регионално ниво, не се поддържат", отговори от своя страна Петър Москов. Най-много време на днешното заседания депутатите отделиха на Националната здравна картаТе одобриха създаването й, като компилация от регионалните здравни карти, но запънаха на това дали Здравната каса ще се съобразява с нея при сключването на договори. Това предложение е всъщност в основата на реформата на Москов, която предвижда по-строги критерии за лечебните заведения и подбор при финансирането от касата, вместо сегашното положение, в което НЗОК е длъжна да сключи договор с всеки, който пожелае, независимо от това дали в даденото населено място вече има достатъчно болници, или не. Спорният текст: "Чл. 34а. В областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването." Депутатите в опозиция се възпротивиха с аргумента, че ако хипотетично има две болници на равно ниво, изборът ще се прави неясно, и може би - политически оцветено. Министърът на здравеопазването защити предложението си като заяви, че "Това е тежък текст, който носи след себе си последствия. Целта на Националната здравна карта е да гарантира достатъчност. Но разковничето е точно в това - че си давате сметка, че в момента зад повечето болници  вече стоят политически интереси и те могат да бъдат прекъснати".В подкрепа на Москов застанаха Реформаторите и ГЕРБ. Димитър Шишков от РБ посочи като пример за дисбаланса в сегашната система това, че в Пловдив има 48 лечебни заведения - колкото няма в цяла Северна България. Според защитниците, Националната здравна карта няма да има смисъл без императивното й налагане като контрол за ограничения ресурс на НЗОК. След почти двучасови спорове, комисията остави окончателното гласуване на точката за утре, когато отново ще има извънредно заседание, посветено на Закона за лечебните заведения. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010