Негативното отношение на българите към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно, сочат данните от национално представително проучване на "Галъп", представени в сряда. Един изводите на изследването е, че в края на Десетилетието на ромското включване се наблюдават симптоми на трайно изключване на ромите, като откъсването им е дори застрашаващо. Като цяло, според анализаторите, нагласите будят тревога, макар и да са далеч от крайности. По повод сблъсъците между българи и роми в Гърмен и Орландовци в допитването са включени и допълнителни въпроси, които са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, уточняват от агенцията. Хората с добър социален статус и образованите не са по-толерантни Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на анкетираните с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми, уточняват от "Галъп”. Отрицателното отношение към ромите е по-изразено в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това буди неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи. Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен. 70% не биха гласували за ром и не биха приели да им е началник Анкетираните са помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - не биха. Близо 20% от българите биха приели да имат началник ром или шеф на полицейско управление или офицер от армията да е от ромски произход. 70% категорично не биха приели. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент. На въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%. 20% твърдят, че лично са пострадали от роми 20% от запитаните заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък. Тествано е и отношението към различни твърдения. 39% са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми (цигани), се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни. Картината на отговорите по двете твърдения показва, че въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема, твърдят експертите от "Галъп". Хората са песимисти за ромската интеграция и смятат, че парите са крадат 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. 75% от запитаните са съгласни с твърдението "Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с това твърдение е най-висок, доближаващ 9 от 10 души. Това е резултат от ниската степен на интегрираност в обществото, но и от усещането за липса на ясна държавна воля, която да отстоява правилата. Интересен щрих в това отношение е и общото убеждение в неефективността на различните програми за интеграция. 57% от анкетираните споделят мнението, че "почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат“, 30% не знаят, а 13% не са съгласни с това твърдение. Проверени бяха и крайни твърдения. 25% се съгласяват с мнението „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България“. 57% не споделят това мнение. Мнозинството не изпада в крайности, но около събитията в Гърмен и Орландовци една четвърт от пълнолетното население на страната е било готово да се съгласи с изгонване на циганите, отбелязват анализаторите. 21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение. Увеличават се тези, които виждат заплаха за етническия мир Към началото на юли, около скандалите с Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% - не. За последно агенцията е задала този въпрос през юли 2011 година, когато отново имаше по-висок градус на етническо напрежение вследствие на инцидент с привържениците на "Атака“ при джамията в София. Разликата с изследването през 2011 г. е видима – тогава 15% са намирали реална заплаха за етническия мир, а 70% - не. "Разликата спрямо 2011 г. все още не означава тенденция. За да се установи дали действително има основания за тревога, трябва да се проверят и данни от следващи вълни на изследване", отбелязват от агенцията.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010