Цялостна промяна в начина, по който се управлява тяхната община, искат 41% от българите, а 34% биха искали да видят известна промяна. Едва 11% не желаят промяна в начина на управление, сочат данните на юлското издание на независимия от външно финансиране Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" на обществените нагласи към политиката и икономиката. В най-голяма степен желаят промяна привържениците на опозиционни партии и най-вече на БСП, отбелязват социолозите. Липса на работа, обезлюдяване и корупция са посочили като трите основни проблема на общините повече от половината анкетирани в скорошно проучване на "Алфа Рисърч".Около 20% от анкетираните вярват, че страната върви към по-добро, а около и над 60% - към по-лошо, показват данните на изследването, проведено между 26 юни и 2 юли чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна.Макар и традиционно негативни, сравнително стабилни са и данните за икономическите очаквания на българите: около40% очакват влошаване на икономическото състояние на Българияа около 30% - да остане същото. Социолозите на "Галъп интърнешънъл" отчитат, че около 15% в последните месеци се колебаят нивата на онези, които очакват икономическо подобрение. За материалното положение на собственото домакинство българите са по-оптимистично настроени: в последните няколко месеца около 50% е делът на хората, които не очакват промяна в положението си, а малко под 305 очакват влошаване. Под 10% са очакващите подобрение на собственото си материално положение българи. Сходни са тенденциите и по отношение на очакванията за безработицата и цените, коментират социолозите.Седмици преди края на политическия сезон и началото на кампанията за местните избори социологическите данни продължават да изглеждат стабилно. За момента 41% заявяват, че със сигурност биха гласували на местните избори, а 17% казват, че по-скоро биха гласували. Ако парламентарните избори бяха днес, в Народното събрание биха попаднали 5 сигурни партии (ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт), а други две ("Атака" и АБВ) имат реалистични шансове. По традиция ДПС остава на постоянни нива на подкрепаа съотношението между ГЕРБ и БСП се запазва с разлика от около половин милион потенциални гласове. Реформаторският блок и Патриотичният фронт също остават на стабилни позиции, се посочва в проучването. В него социолозите напомнят, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. Четирипроцентовата бариера се образува на база гласували.   В последните няколко месеца доверието в правителството се движи на нива около 30%, а недоверието – около 60%, доверието в парламента се колебае около и под 20%, а недоверието – около и над 70%.Президентската институция месец след месец получава около и над 30% доверие, а недоверието е около 55%. Данните за доверието в институциите са без промяна от началото на пролетта, отбелязват социолозите.В последните две месеца няма съществена динамика и по отношение на доверието в различни политически личности. По традицияКристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова събират най-много положителни оценки – съответно около и над 50% и около 45%. Сред най-одобряваните фигури се установяват министри като Петър Москов и Румяна Бъчварова, които отбелязаха сравнително бързи ръстове на положителните оценки. С одобрение около 25-35% се ползват още Лиляна Павлова, националният омбудсман Константин Пенчев, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Маргарита Попова, Томислав Дончев, Ивайло Калфин и др.  Редовното изследване на "Галъп интернешънъл Болкан" е проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл"®. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г. насам.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010