„Десният” ни премиер Борисов дълго се сдържаше да каже критична дума за левия гръцки гуру на днешните български негови другари по идеология. Как да го атакува идеологически като са си лика-прилика с него на терена на популизма, на който и двамата играят ролята на „човека от народа” ( т.е. на Тодор Живков в българския случай).
 
Накрая, след като стана ясно че гуруто Ципрас мъченически загуби битката на гръцкия Давид срещу европейския Голиат и предизвика с това бунт в собствения си партиен тил, Борисов си върна обичайния дар слово. Досега се упражняваше единствено да се хвали само как ние се справяме по-добре финансово от Гърция.
Сега предлага вече хуманитарна помощ за южната ни съседка.
 
Примери за това, че бедните гърци имат далеч по-висок стандарт от нас, има колкото щете. Но Борисов им предлага „хуманитарна помощ” . Защо? Ами защото обича да се държи като дон Корлеоне покровителствено дори спрямо онези, които не са го молили за закрила. Така изглежда по-голям и значим в очите си като онези екземпляри в природата, които разперват перушината си, за да впечатлят с размерите си противника или онази ( аудитория), която ухажва.
 
Не е нужно да сме големи познавачи на бита и душевността на гръцкия народ, за да се досетим, че предложението му се разшифрова от гърците като тънка подигравка, резултат от дебелашкото чувство за хумор на нашия премиер. Той е наясно обаче какви шегички се харесват на неговата публика у нас, заради която надува перушината си. Съответно „началника” не разочарова феновете си: „ като са победители, защо искат пари”, доразви той логиката си по отношение на падналия на „бойното поле” Ципрас за пред тази публика, която се радва да чуе собствените си мисли, формулирани кратко и ясно- като в кръчмата.
 
Всъщност Борисов не за първи път играе с гръцката карта за пред своята аудитория тук. Понеже родният терен му беше тесен за моноспектаклите, отиде да уговаря гръцките шофьори да спрат стачката си на границата с България.”Лесно, бързо, вкусно”, би обобщило в такъв случай всяко готварско телевизионно предаване, когато рекламира рецептите си за прости манджи, забъркани с подръчни средства.
 
Борисов би имал всички основания за остра критична позиция спрямо гръцкото левичарско безобразие, но само ако наистина беше такъв, за какъвто с представя като „десен” гражданин за европейско развитие на България. Вместо това обаче се ослушва и играе типичната за гузния ( популист) двойна игра: от една страна е наясно колко много българи завиждат за гръцките заплати и пенсии, каквито той не може да предложи след всичките дълги години , натрупани вече във властта. И му става все по-трудно да обясни бедността в поверената му държава с вината на „предишните”. От друга страна пък е лесно, вкусно и безнаказано да се подиграва на гръцкото нещастие, нищо че то се измерва с параметри, каквито бедните българи биха били щастливи да постигнат в близкото десетилетие.
 
И понеже мераклиите да се сравняват с Ципрас у нас се размножиха, мъката на Борисов е голяма: хем му завижда за „всенародната любов”, хем пък трябва да се прави на десен по пистата, по която е програмиран да ни пързаля. Но както виждаме, справя се и с таза задача: с шеги и закачки, криво – ляво, леви – десни и продължаваме напред.
 
Апропо, черната статистика проговори отново тази седмица като ни напомни, че сме страната в ЕС с най-лоши демографски показатели. Но това е друга тема- тук Борисов не ни е виновен. Можем да сме сигурни, че ако зависеше от него и деца щеше да не направи, както се казваше в онзи виц за партийния секретар, който агитирал предизборно в едно село, обещавайки всичко, включително и деца да направи на селяните.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010