САЩ не могат да оставят гръцката криза на европейците

10 Юли, 2015 - 05:42 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Гръцките гласоподаватели решително отхвърлиха последното предложение на ЕС за помощ при решаването на тяхната финансова криза. Но в последната глава на сагата ЕС-Гърция беше пропуснат фактът, че сътресенията заплашват американските стратегически интереси в Европа – а Русия и Китай са готови да спечелят за наша сметка. Въпреки че много хора са убедени, че са гласували срещу „строгите икономии” на референдума в неделя за предложеното от ЕС измъкване от положението на гръцки дълг, те искат да останат в еврозоната. За разлика от тях представители на ЕС декларираха, че тези цели са взаимно изключващи се, и заплашиха многократно, че гласуването с „Не” означава излизане на Гърция от еврото.
Ще видим. Но докато Съединените щати са на пръв поглед мълчаливи, вече е време да изразим ясно своите интереси. Каквото и да направят във финансов план властите на еврозоната по отношение на Гърция или Гърция – на тях, Вашингтон има огромен интерес в областта на сигурността да не види НАТО накърнена от процеса. Кризата е центрирана върху присъщ недостатък на еврото: нации-държави решават фискална политика, докато Брюксел определя монетарна политика. И именно този присъщ недостатък е това, което противниците
на Запада могат да се опитат да използват
Днес важността на Гърция е много повече от чисто финансова. Наистина в дългосрочен план политическите разклонения на еврокризата, която теолозите на ЕС все още не схващат, са почти сигурно по-важни. Отвъд ЕС и еврозоната има дори по-задълбочени съображения. В геостратегически план е изключително важно задържането на Гърция обвързана със западните структури за сигурност като НАТО, без значение каква валута избира Гърция. Младите гърци, обезверявани от пет години от високомерното поведение на Брюксел, гласуваха преобладаващо „Не”, докато старите гърци, зависещи от пенсиите, гласуваха „Да”. Това разделение между поколенията е опасно не само за ЕС, но и за Запада като цяло. И именно тук американските интереси са изключително важни. Трябва ясно да дадем да се разбере, че докато Европа колективно може и да е направила бъркотия за гърците, Съединените щати няма да търпят намесата на чужди сили, имащи намерение да ловят риба в мътните западни води. Това определено не означава отпускане на концесионни заеми от Вашингтон, а активна политическа намеса, включително и от страна на президента Обама, за подплашване на потенциалните нарушители на спокойствието.
Русия и Китай са начело на този списък. Поради скорошното решение на ЕС за удължаване на икономическите санкции срещу Москва заради военна намеса в Украйна и анексирането на Крим, Владимир Путин е нетърпелив да отвърне на удара. Възраждането на Русия като силов играч в Централна и Източна Европа ще носи осезаема политическа символика и риск.
Китайските усилия да направят от Пекин банкер на Гърция вероятно също са предстоящи, не само защото икономиката е толкова привлекателна, а именно защото засилващото се участие извън Азия би показало засилващото се изникване на Китай като истинска глобална сила. Въпреки икономическите трудности в собствената си икономика,
големите китайски резерви в чужда
валута му дават
прекомерно равнище на потенциал над страни, нуждаещи се от спасително въже за финансите си. Новата му Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции вече е потенциално предизвикателство за Световната банка, а създаването на алтернатива на МВФ е следващата логична стъпка. Гърция може да се окаже интересен тест.
В дните на комунистическото съперничество Москва-Пекин, Китай не се притесняваше да бъде провокатор за Варшавския договор. Сега Пекин и Москва се стремят, както каза Путин през май, „да достигнат ново ниво на партньорство, което ще създаде общо икономическо пространство върху целия евразийски континент”. Според сегашното ръководство във Вашингтон не изглежда днес Китай да вижда рискове в преследването на една толкова агресивна програма. От доста време институциите в американската външна политика се придържат към теологията на ЕС за „все по-тесен съюз”. Този рефлексивен подход никога не е бил в интерес на Америка, неговите неуспехи и рискове са очевидни днес. Поради което със сигурност не е времето, в което нещата трябва да се оставят в ръцете на европейците.
*Авторът е бивш посланик на САЩ в ООН, текстът е публикуван във в. „Ню Йорк пост”

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010