Руски коментатори, ( като телевизионният рупор на Кремъл Михаил Леонтиев на пресконференция в София през януари 2008 г.) не веднъж са се подигравали на евроатлантическа България, че била „невярна съпруга на Русия”. Бойко Борисов ги опроверга лично, доказвайки че е полегнал на Путин.
 
“Съвсем не е случайно, че президентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той имаше основания за това В резултат станахме без вина виновни, без да имаме никакво желание, още по-малко цел (да се стремим) отношенията между България и Русия да станат хладни. Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени”, казва Борисов, цитиран от ТАСС.
 
Борисов унижава България и с кръчмарското си говорене по геополитическата тема за отношенията Изток-Запад, призовавайки „големите началници” да се разберат помежду си и така вредните взаимните санкции да отпаднат. По този начин Борисов сам поставя себе си и поверената му от избирателите България в категорията на незначителните величини.
 
В глутницата на мутрите подобно казармено преклонение пред силата и значимостта на „началниците” сигурно е част от неписания закон на биячите, определящи се като бизнесмени. Но в семейството на народите, обединени в организации като ЕС и НАТО, би трябвало да цари ( себе)уважение като предпоставка за онази равнопоставеност, която демокрацията гарантира и на най-смачкания човечец поне по закон. За Борисов такива сантименталности не важат: силата на „големите началници” е онова, което уважава по навик от времето, когато си е натрупал първоначалния капитал в силовия бизнес.
 
Вместо достойно да сподели евроатлантическата солидарност пред лицето на руската агресия в Украйна Борисов се умилква на Путин като карачеченско кученце на руска служба. Бий ме, за да те уважавам ( още повече) е посланието на това интервю.
 
Ако някой си е въобразявал, че Борисов се е променил, развил и надградил, явно дълбоко греши. Заседнал е в плитчините на съветското си минало като потънала гемия на българската демокрация, претоварена от награбеното доверие на българския избирател, измамен от претенцията му на „гражданин за европейско развитие”.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010