В началото на годината здравното министерство обяви, че подготвя въвеждането на данък върху вредните храни, но все още да не е представило официално идеята си, която междувременно търпи и развитие. Тя тръгна като предложение за десетпроцентен данък върху храните с прекомерно съдържание на сол, от който държавата очакваше да получи допълнително 200 млн. лева. А наскоро бе анонсирана и актуализираната версия, според която данъкът ще е между 3% и 10% и ще обхване най-общо четири групи храни – с прекомерно съдържание на сол, захар и трансмастни киселини, както и енергийните напитки с кофеин и таурин. От стоките, които ще бъдат обложени, ще бъдат извадени основни храни като хляб, сирене, колбаси. По последни данни пък финансовият ефект е редуциран до 150 млн. лева. Докато в здравното министерство умуват какъв да е окончателният вариант на законопроекта, бизнесът е притаил дъх в очакване колко точно солено ще му излезе въвеждането на данъка върху соленото, а в обществото вече се води дискусия за здравословното хранене, вредните навици и могат ли те да се повлияят чрез данъчната политика, ако човек е твърдо решен да си изсипе солницата в яденето. Според здравните експерти, опитът от другите страни показва пряка връзка между въвеждането на данъци и такси и отлива от консумацията на вредни храни. Много европейски страни са въвели подобни данъци под една или друга форма. Например Финландия, Унгария и Португалия имат такси върху солените храни като снаксове и чипс. Франция, Унгария, Финландия, Латвия, Норвегия, Белгия, Холандия са въвели такси върху безалкохолните напитки, захарни и сладкарски изделия. В различни щати на САЩ, Мексико, Турция и други държави също има въведени такси върху вредните храни. Според бизнеса и икономистите обаче налагането на данъка може да доведе до непредвидими последици, сред които загуба на работни места и увеличаване на сивия сектор, а в същото време е спорно доколко налозите оказват здравен ефект. "За да има ефект от въвеждането на този данък, това не трябва да е единствената политическа мярка за ограничаване консумацията на вредни храни и не трябва в обхвата й да попаднат основни хранителни продукти като хляб, сирене, кашкавал, салам. Ключово за успеха на тази мярка ще бъде и това как обществото ще я приеме", коментира пред Mediapool д-р Стефка Петрова от отдел "Храни и хранене" от Националния център по обществено здраве и анализи, която е представила свои препоръки на здравното министерство по повод подготвяния законопроект. Икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев смята, че въвеждането на данък върху вредните храни едва ли би имало здравен ефект, а негативните икономически последици биха надхвърлили многократно събраната от данъка сума. Той коментира пред Mediapool, че възможните рискове от въвеждането на данъка са излизане на фирми в сивата икономика, нелегален внос, загуба на работни места и то не само в засегнатите предприятия в хранително-вкусовата промишленост, но и на свързани с тях фирми по веригата – доставчици, търговци и т.н. "Ценовото регулиране през данъците е най-лошият начин за регулиране на каквото и да е и обикновено последиците са непредвидими", коментира Станчев. Данъкът ще удари бедното население. Фатално ли е това? "Първо е очевидно, че с регулирането на захар и сол, нищо не може да стане, защото например в меда има много захар, но той няма да се облага. Храните със съдържание на захар, които биха били обложени, формират под 6% от общото потребление на захар. Така че проблемът е в останалите 94%, ако има проблем. Следващият ефект, който вероятно ще настъпи, е че по-некачествените храни, които се консумират от по малоимотните хора, ще се оскъпят след облагането и тези хора ще престанат да си купуват храна изобщо. Или ще преминат на някакви заместители", посочи Станчев. Според здравния експерт обаче няма нищо фатално от това, че бедното население ще бъде ограничено в консумацията си на чипс . "Когато се изключат основните храни от данъка, както се обмисля у нас, таксата удря продукти, които и да излязат от храненето, това не е проблем, даже още по-добре. Какво от това, че бедното население няма да пие безалкохолни напитки, а ще пие вода? Какво ще стане, ако детето не яде чипс? Точно бедното население е най-рисковото, защото купува най-евтините храни и е с по-висок риск от затлъстяване. За децата е по-добре да пият вода, мляко, фрешове, отколкото газирани и енергийни напитки", коментира Петрова. Според нея здравословното хранене не е непременно скъпо. "Вместо вафли за 50 стотинки може да се направи на детето сандвич с извара. Въпрос на информация е", коментира тя. Сметките за новия данък може да излязат криви Според Станчев е твърде възможно да не бъде постигнат желаният финансов ефект от мярката. "В Унгария са се надявали да съберат 56 млн. евро, събрали са 8 млн. евро и са загубили други приходи", заяви Станчев. Той припомни, че първоначално здравното министерство обяви, че очаква 200 млн. лева годишен приход при 10% ставка, а в последствие обяви, че ставката ще е между 3% и 10% и редуцира очаквания приход до 150 млн. лева. "Т.е. вие намалявате акциза със 70%, но намалявате прогнозата за приходите с 35%. Как става това нещо?", коментира той. Освен това, ако се наложи диференцирана ставка за различните стоки, това би било съпроводено с големи съпътстващи разходи, смята експертът. Той даде пример, че или щатът на Агенцията по храните ще трябва да се раздуе, или сегашните инспектори да намалят контрола по досегашните си задачи. Освен това, според Станчев, ще бъдат засегнати не само предприятията, произвеждащи тези храни, но и техните подизпълнители, доставчици и др. "Т.е. Ако има 500 души, произвеждащи чипсове, кроасани и т.н., то зад тях стоят между 1000 и 2000 души, заети в търговията. Следователно като се намалят продажбите, доходите на тези хора, които са свързани по веригата на добавената стойност, също ще намалеят. В хранително-вкусовата промишленост зад 1 човек в производството стоят между 6 и 8 в доставките и търговията", заяви Станчев. Сива икономика, буркани и пазаруване в Румъния са другите възможни ефекти Той прогнозира, че налагането на данъка ще засили интереса към румънските стоки, след като северната ни съседка намали ДДС върху храните. "В същото време ще бъде много трудна защитата от внос от Румъния и тези, които произвеждат в България, ще загубят пазарен дял, съответно ще трябва да съкратят работни места и ще плащат по-малко данъци, а целта на законодателството е да се събират данъци за решаване на проблемите на здравната каса", посочи Станчев. "Маржът, в зависимост от това колко е акцизът в България, ще бъде между 18% и 25% сравнен с производствените разходи и печалбата, която се калкулира при храните от Румъния. Този марж ще е достатъчен стимул за преориентация на търговците и производителите", прогнозира той. Според него е възможно да започне и нелегален внос. Станчев коментира, че правителството от една страна се бори със сивата икономика, но от друга страна отваря възможност за такава. "Икономиката ще посивее не само по трансграничния компонент, но вероятно за някои домакинства ще започне и възстановяване на икономика на бурканите", смята той. "Да не говорим, че ще има разходи по съобразяването с новите изисквания, които ще накарат част от бизнеса да намали инвестициите и от някъде да пренасочи средства или да излезе на сиво", каза още Станчев. Част от отлива от вредните храни е провокиран от обществените дебати Здравните експерти обаче отчитат, че всички страни, въвели данъка, отчитат намаляване в консумацията на вредни храни. "На Европейския конгрес по затлъстяване през май в Прага от Унгария отчетоха 30% намаление на консумацията на тези храни през първата година след въвеждането на закона. Във Франция само от безалкохолни напитки са събрали 290 млн. евро допълнително за една година. Но прилагането на тези такси дава ефект не само чрез повишаването на цените на продуктите, част от отлива от консумацията им идва от съпътстващите обществени дебати", коментира Петрова. Тя даде пример, че в Мексико са наложили данък на безалкохолните напитки и след първите три месеца 30% от хората, които са намалили консумацията, са го направили не заради повишената цена, а заради това, че са разбрали, че тези храни не са полезни за здравето". Като цяло Петрова смята, че именно това как обществото приема този вид данъци е ключът към успеха или неуспеха им. "Неправителствени организации, сдружения на майки и др. са изиграли решаваща роля за облагането на безалкохолните напитки в Мексико. Тъй като консумацията на безалкохолни там е сред най-високите в света и борбата е била доста голяма с производителите, които вадели какви ли не доводи – как това ще провали икономиката на Мексико, как напитките въобще не са вредни. Но неправителствените организации са финансирали контракампания с билбордове и т.н. и по този начин са наложили този закон, защото е срещнал невероятна подкрепа сред хората", посочи Петрова. Според нея липсата на обществена подкрепа пък е провалила данъка върху храните богати на наситени мастни киселини в Дания. "Провали се, защото засегна основни храни – месото, млечните продукти, даже растителните масла, маслото. Като се прибави, че поначало в Дания имат високи данъци, това вече натовари прекалено хората с по-ниски доходи. Освен това правителството в Дания е комуникирало събирането на този данък като начин за попълване на дефицита в бюджета, а не като такса за подобряване на общественото здраве, което всъщност е настроило цялото общество срещу него", посочи тя. Лошо замислен здравен фашизъм Според Станчев обаче мярката няма да има и здравен ефект и това го показват опита на Дания и Унгария. "Всеки може да напише в Гугъл "Доказателството на пудинга (The Proof of the Pudding) и (Denmark’s fat tax) и ще види, че ефектите са били нулеви или отрицателни и има само загуба на бизнес и приходи в бюджета. "Освен това човешкото тяло е сложно нещо. Не може от един фактор, бил той мазнини, сол, захар или каквото и да е, да се извеждат общи изводи за реакцията на потребителите, тогава когато има акциз, независимо колко е акцизът", посочи той. Според него няма пряка връзка между тези фактори и общото състояние на здравето, защото България има в пъти под средното потребление за Европа на захар и сол. "Затова предполагам, че целта на идеята е фискална – да се компенсират дефицитите на здравната каса", посочи той. "Всичко това е първо лошо замислено, второ прилича на подходите на здравния фашизъм от ХІХ век., когато възниква концепцията, че правителството трябва да регулира здравето. Дори да има някакъв фискален ефект, колкото малък и да е той, няма да реши проблемите на дефицитите в здравната каса", смята икономистът. За да има здравен ефект данъкът не трябва да е единствена мярка Според Петрова таксата върху вредните храни не е и не трябва да бъде единственият подход да се въздейства върху консумацията на сол, захар, мазнини. "Например може да се въведе ограничение, което засяга различните хрантелни продукти – например хлябът да не съдържа повече от един грам сол на сто грама, месните продукти да не съдържат, да кажем повече от 2 грама и т.н. Тоест да се въведе едно реформулиране", посочи тя. "Има и друг подход т.нар доброволно реформулиране. Във Великобритания функционира такова звено, което работи в много тесен кръг с производителите и през последните години значително са намалили влаганата сол в много продукти. Но това е много по-дълъг процес. Самите производители намаляват съдържанието на нездравословните съставки, за са отговорят на изискванията", коментира тя. Освен това Петрова предлага да се обложат не само подсладените със захар и други калорични подсладители напитки, но и тези, които са със синтетични подсладители като аспартам. "Защото ако увеличиш макар и малко цената на висококалорийните напитки, консумацията ще се измести към тези със синтетични подсладители и така една вредна напитка ще замени друга вредна напитка", коментира тя. По този начин са постъпили във Франция. "Бизнесът винаги оказва съпротива и казва, това ще доведе до изнасяне на производства увеличаване на трансграничното пазаруване Възможна е временна такава реакция, но тя не може да бъде постоянна", коментира Петрова. Тепърва здравното министерство трябва да представи варианта си за данък върху вредните храни и съответните разчети и той да бъде подложен на дискусии. Фатално ще е ако без сериозен анализ се хвърлим на сляпо в изпълнението на една политика, която макар и с благородни цели, може да докара на хората съпътстващи главоболия. Все пак високо кръвно се вдига не само от ядене на солено, но и когато останеш без работа...

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010