Провалът на преговорите между Гърция и кредиторите й за удължаване на спасителното финансиране от еврозоната след края на месеца означава, че Атина може да не успее да плати вноската си по кредитите към Международния валутен фонд (МВФ) утре, възлизаща на 1.6 милиарда евро, отбелязва Ройтерс. Парламентът подкрепи предложението на лявото правителство за референдум по последното предложение на кредиторите за отпускане на 15.5 милиарда евро през идните пет месеца, но само ако Гърция се съгласи са увеличи данъците и да намали разходите.   Допитването е насрочено за неделя - 5 юли. Правителството призова гърците да не подкрепят предложението. Гърция дължи на официалните си кредитори 242.8 милиарда евро (271 милиарда долара), като най-големият кредитор е Германия.   На този фон Ройтерс представя възможните сценарии за развитието на ситуацията в Гърция и точен анализ на гръцките дългове. Какво се случва след 30 юни? Гърция може да не плати утре (30 юни) вноската си към МВФ, но някои представители на еврозоната се надяват, че международният кредитор от Вашингтон няма незабавно да обяви фалит на Атина, а че Гърция закъснява с плащанията. Това би позволило на еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ) да настояват, че Гърция все още не е в технически дефолт, предотвратявайки перспективата други кредитори да поискат да им бъдат върнати отпуснатите заеми. По този начин също така ЕЦБ ще има възможност да продължи да финансира гръцките банки. Ръководителката на МВФ Кристин Лагард призова за "балансиран подход" към кризата в съобщение вчера. Помощта на ЕЦБ ЕЦБ реши вчера да продължи да подкрепя гръцката банкова система с механизма за спешна помощ ЕЛА (ELA), но дефолт може да промени картината. Представители на ЕЦБ намекнаха, че ще продължат да подкрепят гръцките банки, докато имат достатъчно гаранции. Обявяването на неплатежоспособност по вноска към МВФ и липсата на перспектива за споразумението "пари срещу реформи" обаче може да означава, че стойността на гръцките гаранции ще спадне силно, което ще доведе до прекратяване на подкрепата от ЕЦБ. Изплащане на облигациите, държани от ЕЦБ Преди да прекрати подкрепата си, ЕЦБ може да реши да изчака до 20 юли, когато Гърция трябва да погаси свои облигации на стойност 3,5 милиарда евро, държани от институцията. Ако Гърция не плати дължимото тогава, а е малко вероятно да намери парите без подкрепата на еврозоната, за ЕЦБ ще бъде трудно да осигури финансиране на гръцките банки. Дългови разписки и бавно излизане от еврозоната Без подкрепата на ЕЦБ гръцкият банков сектор вероятно ще се срине и Гърция ще трябва да въведе паралелна валута под формата на дългови инструменти, известни като дългови разписки или Ай Оу Ю (I owe you (IOU) - от англ. език "аз ти/Ви дължа"), за да покрие вътрешните задължения на правителството. Тази валута, паралелна на еврото, може да стане новата гръцка валута. Не е ясна колко дълго Гърция би могла или би искала да има две валути, едната от които - Ай Оу Ю - бързо ще бъде подложена на голямо обезценяване. Референдум на 5 юли Гърците могат да гласуват на референдума, обявен за 5 юли, на фона на недостиг на пари в брой, капиталов контрол и евентуални социални бунтове. Гръцкото правителство насочи общественото мнение към вот "не" на исканията на кредиторите. Според някои гръцки и европейски представители това е референдум за напускане на еврозоната. При положителен вот за реформите Европейската комисия публикува на 26 юни предложенията на кредиторите. Ако на референдума гърците се съгласят с условията на кредиторите, в замяна на които ще получат допълнителна финансова помощ, правителството ще трябва да поиска и да преговаря по трета спасителна програма с международните кредитори.   Подобни преговори биха отнели много седмици или дори месеци, защото ще бъдат дори още по-трудни от провалилите се миналата седмица, отбелязва представители.   Заемите от спасителните програми Изчисленията на Ройтерс, основаващи се на официалните данни, показват, че дълговете на Гърция включва заеми, направени като част от двете спасителни програми на европейските правителства и МВФ след 2010 година, чиято номинална стойност засега е 220 милиарда евро.   Част от тях са били изплатени. Включват се и държавни облигации,притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки в еврозоната.   Частни инвеститори държат гръцки държавни облигации за 38.7 милиарда евро след голямото отписване на дълг и кредитния суап през 2012 година, което намали гръцките задължения със 107 милиарда евро, а стойността на притежавания от частния сектор дълг - с около 75 процента.   Гръцкото правителство пусна краткосрочни държавни облигации за 15 милиарда евро, главно за гръцки банки. Международния валутен фонд (МВФ) На Гърция бяха обещани общо 48.1 милиарда евро от МВФ. От тези средства 16,3 милиарда евро предстои да бъдат платени до март 2016 година, ако Атина успешно проведе втората икономическа стабилизационна програма. Страната обслужваше дълга си в срок до този месец, когато използва неясна разпоредба на МВФ за обединяване на четири плащания на обща стойност 1,6 милиарда евро, които да бъдат платени на края на месеца.   По-старите дългове на МВФ са при лихва 3.5 процента, което превишава лихвата по спасителните заеми от еврозоната. Европейската централна банка (ЕЦБ) ЕЦБ има около 18 милиарда евро гръцки облигации, които вероятно ще струват само част от номиналната си стойност, ако страната напусне еврозоната. Срокът за погасяване на задължения за 6.7 милиарда евро изтича през юли и август.   Президентът на ЕЦБ Марио Драги неотдавна посочи, че гръцките банки са получили от институцията 118 милиарда евро ликвидни средства, включително 89 милиарда по програмата за спешно финансиране ЕЛА (ELA). Възстановяването на тези средства остава отговорност на гръцката централна банка, но само ако Гърция остане в еврозоната. Ако напусне, сметката ще рикошира върху другите страни от валутния съюз, включително Германия.   В допълнение около 45 милиарда евро банкноти в Гърция са друго задължение, което евентуално ще трябва да погасява Европейската система от централни банки (Eurosystem). Еврозоната   Правителствата от еврозоната дадоха на Гърция 52.9 милиарда евро двустранни кредити по първата спасителна програма, договорена през 2010 година, известна като Гръцка кредитна линия (Greek Loan Facility). Според втората спасителна програма, договорена през 2012 година, Атина досега е получила 141,8 милиарда евро от спасителния фонд на еврозоната. До края на месеца, ако бе изпълнила поставените й условия, трябваше да получи още 1.8 милиарда евро.   Задълженията към Германия, която е най-големият член на еврозоната, възлизат на 57.23 милиарда евро, към Франция – 42.98 милиарда, към Италия – 37.76 милиарда и към Испания – 25.1 милиарда евро.   Това е в допълнение към вноските им за заемите от МВФ, съразмерни на квотите им в световната кредитна институция.   Страните от еврозоната вече удължиха падежа на заемите за Гърция от 15 на 30 години и намалиха лихвите върху някои дългове до едва 0.5 базисни пункта над цената на кредитирането.   Те също така въведоха 10-годишен мораториум върху гръцкото изплащане на лихвите по втория спасителен заем от спасителния фонд на еврозоната. Гърция поиска от европейците допълнителни облекчения по заемите - стъпка, която бе подкрепена от МВФ. Правителствата от еврозоната обаче заявиха, че ще обсъждат този въпрос, само ако Атина допълнително затегне бюджета си   По БТА  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010