Студена война, но без забавната част

26 Юни, 2015 - 05:08 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Нека да видим какво става: Америка прехвърля бойни танкове в нашите натовски съюзнички в Източна Европа като контрабаланс срещу Русия; американски и руски военни самолети неотдавна прелетяха на 3 м един от друг; Русия строи балистични ракети с голям радиус от ново поколение; а САЩ и Китай се боричкат в Южнокитайско море. Дали някой не започна отново Студената война, докато аз гледах в другата посока?
Ако е така, този път нещата изглеждат като Студената война, но без съпътстващите я забавления - т.е. без Джеймс Бонд, СМЕРШ (съветското контраразузнаване, или “Смърт на шпионите”), без киногероя “агент 86″ с телефон в обувката, без тропането на Никита Хрушчов с обувка (по масата в ООН), без надпреварата кой ще кацне пръв на Луната, или без дебата между лидерите на СССР и САЩ (Хрушчов и Никсън - б.р.) чии кухненски уреди са по-добри.
И не си мислете, че ще видите президента Обама в Киев да казва, в стил “а ла президента Кенеди” - “ich bin ein украинец” (аз съм украинец - перефраза на прочутата реплика на Кенеди “Ich bin ein Berliner” - Аз съм берлинчанин - б.р.). А пък жаргонът на днешния ден - “рестартиране с Русия” или “обръщане към Азия” - е много далече от привлекателността на термина “разведряване” (dеtente - заета от френска дума със специфично произношение - б.р.).
Уви, не - тази пост-пост-Студена война прилича повече на (бутафорна) кечистка борба. Разберете ме - нямам предвид само това, че президентът Владимир Путин язди кон гол до кръста, макар че и това е подходяща алюзия. Това е просто дива борба за надмощие заради самото надмощие - не сблъсък на влиятелни идеи, а по-скоро - за сфери на влияние: “Ти пресече тази линия, и аз ще ти фрасна носа.” “Защо?” “Защото казах така.” “Това проблем ли е за тебе?” “Да, нека ти покажа моя дрон. Това проблем ли е за тебе?” “Съвсем не. Моите хакерчета откраднаха системите за насочване (на безпилотника - б.р.) миналата седмица от (фирмата) “Нортроп Гръмън.” “Това проблем ли е за тебе?”
Студената война си имаше начало и край, и дори спускане на завесата - падането на Берлинската стена. Но пост-пост-Студената война ни върна обратно по окръжността към пред-Студената война и играта на държави. В един момент изглеждаше, че ще бъде иначе - когато изглеждаше, че араби и израелци ще постигнат мир, че Китай ще еволюира към по-приемлива политическа система и че Русия ще стане част от Европа и от Г-8. Но оттогава изтече цял живот.
Сега западните репортери се тюхкат как да получат виза за Китай; никой трезвомислещ американски бизнесмен не носи лаптопа си в Пекин; китайските хакери имат повече лични данни за тебе, отколкото (социалната мрежа) LinkedIn; Русия все още възнамерява да стане част от Европа - като анексира парче оттук, парче оттам; а Г-8 сега е Г-1,5 (Америка и Германия).
Кога се объркаха нещата? Ние дадохме първия залп, когато разширихме НАТО към руските граници, въпреки че Съветският съюз вече бе изчезнал. Това бе знак към Москва: Ти винаги си оставаш враг, независимо каква ти е системата. Когато цените на петрола скочиха, Путин потърси отмъщение за това унижение и сега използва заплахата от НАТО, за да оправдае милитаризацията на руското общество, за да може той и неговите съратници клептократи да се задържат на власт и да представят техните опоненти като лакеи на Запада.
Свалянето на либийския лидер Муамар Кадафи от НАТО, Арабската пролет и уличните протести в Москва стреснаха Путин, казва Сергей Гуриев - известният руски икономист, сега живеещ в Париж. “Путин разбра, че е загубил руската средна класа и започна да търси легитимност другаде” - в хипернационализма и антиамериканизма.
Но Гуриев прави съществена забележка. “Ако не бяха западните санкции срещу Русия, Източна Украйна вече щеше да бъде част от Русия днес”, каза той, като добави, че няма нищо, което да плаши Путин повече от това Украйна да се пребори с корупцията и да успее да изгради модерна икономика - т.е. да се превърне във всичко онова, което путинова Русия не е. Гуриев обаче се безпокои, че антизападната пропаганда, която Путин влива във вените на руската публика, ще има дълготраен ефект и ще направи неговия приемник още по-лош. При всички случаи “Русия ще бъде голямо предизвикателство за вашия следващ президент”, предупреждава той.
Китайското ръководство не е толкова безогледно или отчаяно като Путин. То повече се нуждае от достъп до американските пазари. Затова, поне засега, китайските лидери все още спазват известна сдържаност в предявяването на претенциите си в Южнокитайско море. Но факт е, пише експертът по Азия Андрю Браун в “Уолстрийт джърнъл”, че “американо-китайските отношения са загубили стратегическото си основание: Съветския съюз - общата заплаха, която сближи двете страни”. А те не са намерили ново основание, като например да бъдат съуправители на глобалната стабилност.
Накратко, привлекателността на американската икономика и ефективността на американските санкции имат по-голямо значение от всякога за дирижирането на “играта на държавите” в периода на пост-пост-Студената война, включително и за докарването на Иран на масата за ядрените преговори. Може и да се връщаме обратно към традиционната геополитика, но това става в един много по- взаимозависим свят, в който нашето икономическо влияние е все още източник на възпиране, влияещ на Москва и Пекин.
Путин неслучайно се опитва да маскира военната си намеса в Украйна - той се страхува от по-сериозни американски санкции срещу банките. Китай неслучайно се въздържа в поведението си в Южнокитайско море - той не може да бележи икономически ръст без да изнася стоките си в Америка.
Така че работата не е само в нашите оръдия, но и в маслото ни. Ето защо ние трябва да налагаме подготвени по наш калъп споразумения за свободна търговия с Азия и Европа, ето защо най-важният източник на стабилност в света днес е доброто здраве на американската икономика. Можем да действаме “меко” само ако държим и “голяма тояга”, и “дебел портфейл”.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010